Уважаеми,

Изминаха сто години откакто проф. д-р Иван Георгов, проф. д-р Александър Балабанов и проф. д-р Михаил Арнаудов, заедно със секретаря Спиро Константинов и касиера Диаманди Николаев, оформят Македонския научен институт (МНИ) като една от най-реномираните национални и политически организации на българите от българските етнически области. Да, това несъмнено беше политическа, национална и културна организация, на която много институции с подобни амбиции могат да подражават и до днес.
Историята на МНИ е бурна и непостоянна, пълна със славни моменти, но и със злощастните удари на ветровете на съдбата. До 1944 г. институтът е светилник на свободата и науката не само за македонските българи, но и за всички останали извън пределите на Царството. След 1945 г. дейността му става бледа, политическа и служеща на интересите на окупатора на България - "братският" СССР. Така, русофилството се загнезди и превърна в робско иго, не само за МНИ, но и за целия български народ. Известните научни имена на международната наука, членове на МНИ, останаха само в паметта на поколенията - тези с българско образование, които ги помнеха, а техните места бяха заети от предателите на националния идеал, противниците на обединението на българското племе и търговците с костите на корифея на жаждата ни за свобода - Гоце Делчев.

Падането на системата на несправедливостта донесе нови мисли и България тръгна по нов, демократичен път. В същото време новите лидери на МНИ Петър Шапкарев и Димитър Гоцев откриха пътя към нови перспективи. Нека обаче не забравяме травмите от миналото.

Спомням си добре, когато в моята младост баща ми седеше вкъщи и слушаше внимателно радиото и четеше белградските вестници, най-вече "Политика". Той следеше внимателно политическата сцена в Белград, за да прецени възможните последици за себе си и семейството си. Ясно беше, че Скопие е безмълвна буква в събитията, които се случиха в Югославия. Радио София не слушаше, оттам долитаха само депресиращи гласове, както от радиото, така и от вечно живите стари ВМРОвски връзки, достигнали до нас по някакъв вълшебен начин. Днес не е така. Македонските българи следят внимателно ситуацията в София, следят всеки ход на българската политика спрямо Македония и естествено, поучени от историята, която са усетили на собствената си кожа, внимават да не бъдат изненадани от някоя нова отстъпка или предателство. Скопие и Белград не са никак важни в този момент, ние следваме техните позиции като фарс на някакви далечни ужасни събития, променили съдбата на нашите бащи и деди. Погледът ни е насочен към София... само и единствено София да не се поддаде на новия натиск, за да не се повтори някоя стара трагична ситуация. Институцията "Държавен архив" издаде поредица от документи, които будят черни мисли у нас. Там се вижда очевидното бездействие на България по отношение на Македония, по отношение защитата на правата на македонските българи, националните, езиковите и културните права. Тези документи не трябва да се изучават само от нас, те трябва да бъдат елементарно четиво за всеки български политик или учен, зает с реализацията на правата на българите извън пределите на страната.

МНИ е длъжен да разясни пред света корените на жалкото русофилство и ретроградното сърбофилство в страната, да преразгледа основните постулати на Нишкото споразумение от 1923 г. и да заеме позиция спрямо преврата от 19 май 1934 г. Смекчаването на антибългарските позиции в обясненията на тези моменти от историята, маскирано с някаква "земеделска демокрация" или "звенарски републиканизъм", е просто обикновена фалшификация на историята. С тези действия Македония и българите в пределите на империята остават извън полезрението на София и света. Не искам да звуча обидно, но тези събития показват, че София нямаше чувства към нас, а само търсеше политически изходи от загубените войни, оставяйки македонците (и тракийците) на произвола на силите, които ги превръщат в национални и политически роби.

В тези нови времена се сблъскваме и с нови представи за македонската национална идентичност. Притиснат от насилствената политика на Белград, нашият човек, прекъснал връзките си с Югославия, плува през простора от просто "етнически" македонец до "древен" македонец. По своята същност правенето на древни македонци от правителството на Никола Груевски няма нищо антибългарско в себе си. Самият Груевски така и не достигна нивото на разбиране на българските етнически корени на племето си – това, което направи той, беше едно чисто умствено извращение на един слабо образован човек, случайно станал лидер на партия и държава. За съжаление древността на македонците се превърна в национална заблуда и неконтролирана лудост!

МНИ трябва да обясни, че самочувствието на македонеца не е в древната му представа за себе си, а предполагаемата му битност и автономност са плод на така стекли се международни антибългарски обстоятелства, както и в отказа на българското общество да сподели съдбата на поробените българи. Така падна Тракийското движение, така падна ВМРО. Вината е само и единствено на София.
Теорията на съвременния политически македонизъм за "вековната история на македонския език" трябва да бъде обект на специални научни наблюдения. Трябва да се изяснят дилемите и да се посочат виновните.

МНИ пред света, съответно и пред Македония, трябва елементарно да обясни генезиса на формирането на новобългарския език, дейността на русофила Марин Дринов, дейността на българските филолози и руснака Берщайн във формирането на езика и правописа след 1944 г., за да станат ясни и филологическите турбуленции в българската езикова наука. Тук, в Македония, се очаква валоризацията на дейността на Кузман Шапкарев и неговият призив за единния български език от Черно море до Охрид, молбите му да се включат и западните диалекти. Българската общественост не бива да обижда македонците, нито да се срамува от говора им в днешно време...говорим все пак за говора на Шапкарев и възрожденците, силно повлияни от положението на един поробен народ през последните десетки години. Сръбският езиков империализъм засегна всички части на "славянските" Балкани, като не остави настрана България и българския език. Това е съдбата на победените. Да, да не забравяме... Почина Ото Кронщайнер, тълкувателят на нашите езикови корени, защитник на българската езикова идентичност в Македония. Той поне каза, че езиковият формат правилно и иронично наречен "Коневица" е само български език, написан на "сръбска пишеща машина". И този език търси своето място в българското общество, той е български по всичките си качества. Кронщайнер си тръгва обиден от българското общество, дълбоко потънало в националното си безумие. Не е нужно да чакаме нов Кронщайнер, трябва да се опитаме да намерим още дузина отовци... и да им се отплатим човешки!

Ако го погледнем така, стигаме до основния въпрос какво е българинът, кой е той. Искаме всички да са наши, значи всички са наши. Но има разлики.

Научните постижения на МНИ, които са великолепни, трябва да бъдат подобаващо представени пред европейската и световната научна общественост. Историческите заблуди на българите трябва да бъдат научно обяснени, с посочените заслуги за българското племе изобщо. Позициите на някои македонски българи, като дейността на Панко Брашнаров или Методи Шаторов Шарло, трябва да бъдат критично преразгледани. Слаба утеха е, че става дума за нашите българи. Е, българин беше и ген. Христо Луков, но българските съдилища влачат процеси за заслугите на историческата му личност. Цената за навлизане в европейските и световни научни висини е скъпа, пълна със собствени ревизии, но е необходима. Това е гаранция за развитието на науката в световен мащаб.

В този контекст е необходимо да се говори за българските жертви на руската агресия срещу Украйна и защитата на техните права. Повечето от тях с оръжие в ръка защитават свободата на Украйна, косвено защитавайки Европа от нашествието на руския агресор. Това са българи, борещи се да отстояват идеята за свобода, справедливост и равенство!

Българите извън границите на България очакват постоянен интерес от МНИ към тяхната дейност и посочване на историческото им наследство, както и към визиите за тяхното бъдеще. Необходимо е да се преодолеят позициите, сведени до издаване на паспорти, да се преодолее ситуацията, че някаква „паспортна мафия” решава за българската идентичност и историческо наследство. МНИ трябва да помогне за преодоляване на нелогичностите, признатите български общности, като павликянските българи в Иваново, Сърбия, признати от Белград, Будапеща и Букурещ, имат проблеми с доказването на своята идентичност в самата България. В този контекст МНИ трябва научно, но и оперативно да подпомага българските власти в усилията им да запазят правата на българите в Македония, Западните покрайнини, Албания, новозаселилите се българи в Гърция, Косово и навсякъде, където българският народ е разделен от граници, плод на исторически злополучни обстоятелства.

Идващото време трябва да бъде времето на възхода на науката, възхода на националната идея и времето на защитата на човешките права. Това е времето на възхода на Македонския научен институт. Време е за силна Европа!

Приемете моето дълбоко уважение и надежда за блестящи успехи в бъдеще!