В преамбюла на Договора за добросъседство между Бъгария и Македония пише: „Имайки предвид общата им история, която свързва двете държави и народите им.“ 

Този текст доведе до вълна от възмущения в Македония. Но сайтът “Татковина“  призова всеки македонец сам да си отговори на въпроса. За целта публикува интересен тест.

Имат ли Македония и България обща история:

1.  В древността териториите на днешните Македония и България са населени с близко родствени пеонски и тракийски племена. След Великото преселение на народите и „Тъмните векове“ територията на Република Македония става част от Първото българско царство, по-късно от Второто българско царство, а по време на ромейското владичество е известна като „Тема България“. 
ДА НЕ
2. По нареждане на цар Борис I свети Климент и свети Наум изграждат книжовни школи на всички територии на тогавашното българско царство – днес в състава на България, Румъния, Македония и Албания. Така се поставя началото на средновековната славяно-българска цивилизация повлияла целия славянски свят.
ДА НЕ 
3. През 10 век Свети Иван Рилски, основател на Рилската света обител, е приет от царя и народа за небесен покровител на българския народ. Неговите най-близки ученици са Прохор Пчински и Йоаким Осоговски, които основават съответните манастири. 
ДА  НЕ
4.  Когато ромеите завземат Преслав синовете на един от българските областни управители в западните части на царството  продължават съпротивата срещу ромейското нашествие. Самуил признава цар Роман и се обявява за цар едва след смъртта му.  Държавата продължава да се нарича България. 
ДА  НЕ
5. Със специални грамоти след падането на Охрид, Василий II Македонски Българоубиецът признава определена църковна автономия за българите.  Земите на днешна Република Македония, но и тези около София и Видин се наричат „Тема България“, докато „Тема Македония“ се нарича днешната Одринска Тракия.
ДА НЕ
6. Петър Делян вдига въстание с обявена цел – възстановяването на българската държава. 
ДА НЕ
7. По време на Второто българско царство, през 1253 болярският съвет избира скопския болярин Константин Тих за цар на българите. 
ДА НЕ
8. Възприетия за официален през 9-ти век славянски език говорен на територията на днешните България и Македония евулюира, губи падежите и инфинитивната форма, но придобива членуване. От времето на Теофилакт Охридски този език бива наричан български. 
ДА НЕ
9. След като завзема територията на днешна Македония сръбският крал Стефан Душан се обявява за цар на сърби, гърци и българи. 
ДА НЕ
10. След османското нашествиеq след векове неупотреба името Македония започва отново да се употребява за тези простори. Лица от различни етноси започват да се наричат и биват наричани македонци, македонес, македонлар. 
ДА НЕ
11. Етнонимът българи продължава да се употребява на териоторита на днешните България и Македония за разграничаване от другите етноси на Балканите – гърци, сърби, турци, арнаути. Така те са описани в песните събрани както от братя Миладинови, така и от сърбинът Стефан Веркович. 
ДА НЕ
12. В рамките на Османската империя на териториите на днешните България и Македония се говорят разнообразни, но взаимноразбираеми диалекти, наричани от говорещите ги “български“.  Няма група от диалекто, които да могат да бъдат отграничени като „македонски“. Няма данни за „етническа“ граница между териториите на днешните България и Македония – едно село македонско, съседното – българско. 
ДА НЕ
13. Петър Карпош най-вероятно бил роден в Родопите и със сигурност преди да вдигне востание на територията на денешна Македония е бил войвода на чета в Доспатската планина – на територията на днешна България, на изток от мисловната (много по-късно) граница на Пиринска Македония.

ДА НЕ

14. Първите опити да се пише на говорим български език (на простейший язик болгарский) са направени в Македония: Йоаким Кърчоваки, Кирил Пейчинович, братята Миладиновци и т.н. 
ДА НЕ
15. Първият град, в който населението поисква българско училище е Скопие.
ДА НЕ
16. Българите във всички градове на днешните България и Македония основават Български общини. Контактуват помежду си и така започва трансформацията на предмодерната българска идентификация в модерно национално самосъзнание. Открита е мрежа от български училища. Кодифицирана е литературната норма на българския език. Макар да се водят люти спорове около това как да изглежда той, в крайна сметка литературният език базиран предимно на източните наречия е приет от всички.
ДА НЕ
17. С появата на модерната география и етнография видни европейски учени определят мнозинството в Македония като българско. Като такова то е показано на картите и изследванията на: Ами Буе, Лежан, Фон Хан и Зах, М.Ф. Миркович, Макензи и Ирби, проф. Ербен, Елизе Реклю, Хайнрих Киперт, Александър Синве, Сакс и Славянското благотворително дружество и други.
ДА НЕ
18. Българската екзархия не е религиозна секта, а национална институция. 
Да НЕ
19. Български миряни и духовници от Македония са в първите редици на борбата за учредяване на Екзархията. 
ДА НЕ
20. Българската екзархия е постигната след дългогодишни борби, в които участват и българи от Македония. Териториите на днешна Македония гласуват с над 2/3 мнозинство да се присъединят към Екзархията.
 ДА НЕ
21. През 19 век са забелязани спорадични прояви на македонска (небългарска) идентификация, но те са маргинални и не създават никакво организирано движение, макар да получават подкрепа от външни фактори като сръбския политик Стоян Новакович и гръцкия владика Каравангелос. 
ДА НЕ
22. Българи от Македония участват в българското революционно движение. 
ДА НЕ
23. Решенията на Берлинския конгрес са приети в Македония като абсолютна катастрофа. Събрани са много подписки до великите сили за запазването на Санстефанска България. 
ДА НЕ
24. Българи от Македония участват като учредители на съвременната българска държава, в борбите за Съединението и в Сръбско-Българската война. Сред доброволците в тази война  са водачите на Разложкото и на Кресненското въстание, включително Димитър Беровски и 80 годишния дядо Ильо Малашевски. 
ДА НЕ
25. Македонското революционно движение започва с основаването на Бългаският македоно – одрински революционен комитет, който се бори за единна автономия на Македония и Одринска Тракия, с български църкви и училища. Илинденско-Преображенското въстание се осъществява под обща команда и се простира от Крушево до Черно море. 
ДА НЕ
26. Аферата Мис Стон е предизвикана од Яне Сандански роден в с. Влахи Пиринска Македония, Христо Чернопеев роден в с. Дерманци-Ловеч (Северна България) и Крстьо Асенов роден в Сливен (Югозападна България).
ДА  НЕ
27. В Организацията се включват много българи от свободните краища, някои от които достигат до ръководни постове. 
ДА НЕ
27. Хиляди доброволци от Македония се записват в македонското опълчение към Българската армия по време на Балканските войни и Първата световна война.
 ДА НЕ
28. Макар жители на Македония да са били мобилизирани в няколко армии, само в Българската те достогат до най-висшите постове. Само в Охрид са родени и отраснали осем български генерали. 
ДА НЕ
29. След Първата Балканска война Гърция и Сърбия предлагат на България всичко от което тя се нуждае: Одринска Тракия, широк излаз на Егейско море и градовете Щип, Кукуш и Кавала. България не приема подялба на Македония и така избухва Втората Балйанска война. Румъния и Османската империя удрят България в гръб и така се стига до Букурещкият мирен договор  известен в България като Първата национална катастрофа.
ДА  НЕ
30. По време на балканските войни и Първата световна война всички фракции на ВМРО и почти цялата интелигенция подкрепя каузата на България във войните не само срещу Османската империя, но и срещу Сърбия и Гърция. 
ДА НЕ
31. След поражението, през 1919 година се възстановява ВМРО, организацията взема участие в политическия живот на България и разпокъсва територията на Пиринска Македония като свободна зона, където няма изпратени български жандари и колонисти и не е затворено нито едно училище,  за набези срещу Югославия и Гърция.
 ДА НЕ
32. Стотици хиляди македонски българи бягат от турци, гърци и сърби в България и са приети като свои. Там те заемат водещи позиции в науката културата, бизнеса и политиката. Двама български министър председатели са родени и отраснали на територията на Р. Македония. 
ДА НЕ
33. Непримиримите борци за независима Македония в междувоенния период си я представят като „Швейцария на Балканите“, където всеки етнос ще има свои кантони. Самите те не крият българската си идентичност. Лявото крило за първи път лансира организирано идеята за компромис с Белград и изграждане на македонска идентичност, в рамките на Югославия или някаква Балканска федерация. Правят се първите значими опити за кодифициране на отделен от българския македонски език. 
ДА НЕ
34. След рухването на Югославия през Втората световна война множество Акционни комитети се обявяват за присъединяване на Македония към България. 
ДА НЕ
35. Българската администрация е посрещната с небивал ентусиазъм. Комунистите решават да започнат съпротива едва след хитлеристкото нападение над СССР. Дори тогава македонските комунисти са раздвоени между БКП и КПЮ. Решение да се присъединят към КПЮ е взето в Москва. 
ДА  НЕ
36. Жертвите по време на войната на териториите, администрирани от Царство България, са значително по-малко отколкото във всички други части на Югославия.
ДА  НЕ
37. Съпротивата в Македония е значително по-слаба отколкото в другите части на Югославия. Сред партизаните има много сърби, черногорци, албанци и дезертьори от българската армия. Дори на решенията на АСНОМ се говори за „братския български народ“ 
ДА НЕ
38. След войната е кодифициран македонският език. Изхвърлени са светиклиментови букви, а са внесени сръбски и новоизмислени букви и думи. Наложен т.н. Закон за Македонската чест, според който всеки, който се определя за българин е заплашен със затвор. Имената и фамилиите на мнозинството граждани са „помакедончени“. В България политиката на „македонизация“ среща отпор и през 1963 година е изоставена.
ДА НЕ
39. България и Македония споделят обща история и общо културно наследство, което трябва да ги обединява, а не конфронтира. 
ДА НЕ