Полк. Диман Георгиев

Преди три дни в медиите сдържано се появи информация, че президентът Радев е обсъдил „перспективите за надграждане на стратегическото сътрудничество между България и САЩ в сферата на инвестициите и трансфера на технологии с водещи американски компании в отбранителната, космическата и кибериндустрията, както и в развитието на високите технологии“.

Тази активност на президента би била похвална, ако не поставяше няколко остри въпроса:

От снимките, публикувани на страницата на президентството прави впечатление, че сред присъстващите на срещата от българска страна не се виждат представители на изпълнителната власт.

Нужно ли е непрекъснато да се напомня на президента, че България е парламентарна република и неговата функционална компетентност не бива да надхвърля границите, определени от Конституцията?

Защо на срещата не присъстваха представители на изпълнителната власт?

Фактът, че дадена компания е регистрирана в САЩ, не я прави автоматично приятелска спрямо България. В САЩ има регистрирани и компании с руско участие.

Кои бяха компаниите, с които Радев обсъжда въпроси, свързани със сигурността на страната?

До момента президентството не е сметнало за нужно да публикува имената на нито една от „водещите компании“ в областта на отбраната, космоса и киберсигурността от САЩ, с които държавния глава е водил разговори.

В момента няма президентски служебен кабинет, нито Радев е част от изпълнителната власт! Трябва ли да се питаме дали не се подготвя нов „Джемкорп-2“?

На страничния наблюдател няма как да не направи впечатление, че отношението на Радев към сътрудничеството между България и САЩ в отбранителната сфера напълно се припокрива с моментната позиция на Вашингтон спрямо Русия.

Все още помним „лупинга“, който президентът направи преди години – от F-16 към „Грипен“. Днес лупингът е от „Въоръжи Европа“ към борещия се за мир Тръмп. Всички 

тези маневри са в услуга на Путин

Зависимостта на Радев от Русия става все по-очевидна. Днес за него и „кохортата“ му е все по-трудно да я прикрива.

Президентството, и в частност президентът, дължат информация на обществото по въпросите, засягащи националната ни сигурност.

Важно е да знаем с кого се среща той и какви проблеми обсъжда – на своя глава.