Майкъл Наки, руски опозиционен журналист

Още един летен месец приключи, а това означава, че е време да обобщим поредните резултати от руското лятно настъпление. В това видео ще разгледаме как се развива самото настъпление, какво са постигнали руските войски и дали Путин ще успее да постигне някакви сериозни успехи до изтичането на срока на ултиматума, обявен от Тръмп. 

За начало – малко цифри. По данни на Deepstate, през юли руснаците са успели да завземат 564 кв. км, през юни – 556, а през май – 449. Не бива тези числа да се приемат като издълбани в камък. Напомням, че Deepstate обновява картата само след получаване на потвърждение от военните на място, затова закъсненията са неизбежни. По-правилно е да се каже, че средната скорост на руското настъпление не се е променила особено вече три месеца.

В сравнение с периода от януари до април, руснаците значително са усилили натиска и се придвижват в пъти по-бързо. Но това все пак не са темповете, които руското военно-политическо ръководство би искало. Дори с тези темпове за превземането на цяла Украйна ще са нужни над 80 години.

Цифрите биха могли да се променят, ако руснаците успеят някъде да пробият фронта. Както съм разказвал в скорошно видео, именно това руската армия се стреми да постигне през всичките години на войната. Но засега желан успех не е постигнат на нито едно направление.

По отношение на интензивността на руските атаки, според изчисления на канала Окогора, базирани на сводките на Генералния щаб на ВСУ, през юли тя средно почти не се е променила спрямо юни – 163 бойни сблъсъка на ден срещу 170 през юни. Над една трета от руските щурмове са били фиксирани по Покровското направление. Над 70% от атаките са били съсредоточени в петте най-активни направления: Покровско, Лиманско, Новопавловско, Сумско и Торецко.

Deepstate отбелязва, че през месеца интензивността на руските атаки постепенно е намалявала – първите 10 дни на юли средно 186 боя на ден, във вторите – 178, а в последните 10 дни – 171 атаки на ден. Ясно е, че руските войски се опитват да поддържат темпа на настъпление чрез масови атаки във всички направления. При това повечето от тези атаки са неподготвени и водят до големи загуби. Признак за отслабване на руското настъпление би било значително намаляване на интензивността на атаките – примерно в пъти и половина до два пъти, но засега това не се наблюдава.

Загубите са друга важна цифра. По данни на Economist, загубите на руската армия през май и юни са достигнали рекордно ниво – според модела на изданието най-вероятната цифра е 31 000 загинали за два месеца. Това означава, че Русия губи за месец приблизително толкова, колкото СССР за всички 10 години война в Афганистан. А също така, че за всеки завзет квадратен километър руската армия плаща с около 30 живота.

За сравнение – по време на Брусиловския пробив през 1916 г. царската армия е завзела около 25 000 кв. км, губейки до 100 000 убити и изчезнали безследно – тоест около 4 души на квадратен километър. Оказва се, че сегашното руско настъпление е по-бавно и по-скъпо дори от някои битки на Първата световна война, която се смята за символ на безсмислени загуби.

След това текстът преминава към подробен разбор по направления – Сумщина, север на Харковска област, Купянско, Лиманско, Северско, Часов Яр и други – с конкретни данни за малки придвижвания, неуспешни щтурмове, високи загуби и отделни епизоди, като унищожаването на щаба на 155-а бригада, ликвидирането на руски полковници, неуспешните понтонни прехвърляния и използването на малки щурмови групи

През последните дни в няколко западни държави започнаха да обсъждат възможността за създаване на международен трибунал за „военни престъпления на Русия“. Идеята беше активно лансирана от политици в Прибалтика и Полша, подкрепена от някои представители на Европейския парламент. Те предлагат да се създаде специален съд, който да разглежда действията на руското ръководство във връзка с конфликта в Украйна.

Москва незабавно реагира, като заяви, че подобни инициативи нямат юридическа стойност и са изцяло политически мотивирани. Руският външен министър Сергей Лавров подчерта, че Русия не признава юрисдикцията на такива органи и ще смята всяко тяхно решение за нелегитимно.

Експерти по международно право обръщат внимание, че за да бъде създаден подобен трибунал, е необходим мандат на Съвета за сигурност на ООН. А това е практически невъзможно, тъй като Русия е постоянен член със право на вето. В същото време привържениците на идеята твърдят, че могат да използват механизъм, подобен на този, който беше приложен при създаването на трибунала за бивша Югославия.

Политическите анализатори отбелязват, че инициативата се вписва в по-широката стратегия на Запада за изолация на Русия на международната сцена. Според тях, дори ако трибуналът не получи официален статут, самото му обсъждане служи като инструмент за информационен и дипломатически натиск върху Москва.

От Кремъл смятат, че опитите за организиране на подобен процес са продължение на „кампанията за демонизиране на Русия“. Представители на руското правителство заявяват, че това е част от хибридната война, в която се използват правни и медийни механизми за постигане на политически цели.

Международната реакция остава разнопосочна. Докато страни от ЕС и НАТО подкрепят инициативата, някои държави от Азия, Африка и Латинска Америка я определят като пример за двойни стандарти, припомняйки, че срещу други държави, водили военни действия, подобни трибунали не са били създавани.

В крайна сметка, казусът с „трибунала за Русия“ показва, че международното право все по-често се превръща в арена на геополитически сблъсък, където юридическите аргументи се преплитат с политическите интереси.