Майкъл Наки, руски опозиционен журналист

Руското лятно настъпление е в разгара си. Русия продължава да настъпва. Украйна губи територии. Това е историята, която слушаме не само през последните два месеца, а вече близо две години. Но дори в традиционните медии редовно се появяват данни, които противоречат на този наратив.

Според списание "Икономист", последните два месеца са били най-кървавите за руската армия. Руското командване плаща чудовищна цена за всеки квадратен километър. Как стигнаха до този извод и защо руските войници загиват стотици всеки ден – ще разгледаме в това видео.

Първо да видим как "Икономист" е стигнал до тези резултати. Може би сте чували за проекта "538", който сравнително точно предсказва резултатите от изборите в САЩ, базирайки се на усреднени стойности от всички социологически проучвания, както и на фактори като демография и икономическа ситуация.

"Икономист" се опитва да изгради подобен модел за руските загуби, използвайки достоверни оценки – от западни разузнавания и независими разследвания – допълнени с фактори като скоростта на настъпление и интензивността на сраженията, измерени по честотата на пожари на фронтовата линия чрез сателитни данни от NASA FIRMS. Пожарите с невоенен произход са отфилтрирани.

Наскоро държавният секретар на САЩ Марк Рубио обяви, че от началото на януари са загинали около сто хиляди руски войници. Това е просто още една стойност в модела на "Икономист", който включва също и изчисления на Би Би Си и Медиазона, с корекционни коефициенти, тъй като между 40 и 60% от убитите не попадат в поименното преброяване.

Разбира се, моделът не претендира за абсолютна точност. Според него, общите руски загуби варират между деветстотин хиляди и милион и триста хиляди, от които между сто и деветдесет и триста и петдесет хиляди са убити. Най-вероятната оценка за последните два месеца е тридесет и една хиляди убити, което е изключително много – повече от всички убити съветски войници за десет години война в Афганистан.

Нещо повече – руските загуби сега могат да се сравнят с така наречената "Ржевска месомелачка" от Втората световна война, когато Съветската армия дава седемдесет хиляди убити за малки късове земя. Според "Икономист", през миналата година Русия е губила по 26 войници за всеки превзет квадратен километър. Сега този брой е нараснал до 31.

Да, темпото на руското настъпление е най-бързо за последните години, но е толкова бавно, че ако продължи така, ще са нужни 89 години, за да се превземе цяла Украйна. Само за да бъдат окупирани Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка области, ще е нужно да се води война със същите темпове и загуби чак до февруари двадесет и девета година. Това би означавало още половин милион убити руски войници.

Но да не правим глупави екстраполации. По-добре да се запитаме защо Русия понася такива огромни, безпрецедентни загуби.

Причините са няколко. Първо – стратегията. Руският Генерален щаб не концентрира силите си в една точка за пробив, както би било логично. Вместо това използват числено превъзходство и атакуват на много места едновременно, опитвайки се да намерят слаби места в украинската отбрана и да изтощят резервите ѝ.

На практика това означава десетки атаки седмично по почти целия фронт. Всяка такава атака – дори успешна – води до жертви, а повечето завършват без резултат. Един пример – преди дни в градската зона на Часов Яр руски бронетранспортьор с десант е атакувал украински позиции. Машината е била поразена, а десантът – унищожен с дронове. И това е сравнително "луксозна" атака – повечето руски щурмоваци сега настъпват с мотори, бъгита или пеша – като през Втората световна.

На оперативно ниво задачите стават абсурдни. Представи си, че си командир и трябва да организираш десетки атаки всеки ден, всяка от които изисква разузнаване, координация между пехота, артилерия, дронове и авиация. Това изисква страшно много ресурси и капацитет. А при липсата на кадърни офицери и ограничени възможности, повечето атаки са зле планирани, неосигурени и завършват с огромни жертви, без устойчив резултат.