Майкъл Наки, руски журналист, избягал от режима в Москва

Телеканал Прямий

Изолацията на Русия се случва съвсем не така, както всички очакваха. Нито заради санкциите, нито заради чудовищните ѝ действия за избиване на украинци. Съвсем не. Изолацията на Путин сега се случва заради неговата нарастваща слабост. Хората вече не се страхуват от него. Преди пълномащабното нахлуване в Украйна Русия от мнозина се смяташе едва ли не за втората армия в света, втората военна сила. И докато това не беше изпробвано на практика, никой не рискуваше да провери дали това отговаря на реалността. Но вече 3,2 години Русия не успява да завземе нито един административен център в Украйна. Да, веднъж завзе Херсон, но после позорно избяга оттам. Икономиката ѝ отслабва. Армията е пълна с изловени по улиците пияници.

Сирия е загубена, както и сериозното световно влияние. На този фон съседите на РФ, които Кремъл възприема като дребни, слаби васали, се отказват стремително от тази роля. Армения на практика престана да бъде член на ОДКБ. Би било логично да се градят отношения с Азербайджан, но той не желае да бъде „по-малкият брат“. През изминалия уикенд отношенията между Баку и Москва се разпадаха с такава скорост, че е трудно да си го представим.

Само за няколко дни Русия и лично Владимир Путин се превърнаха във враг. В азербайджанската телевизия всички концерти на руски изпълнители бяха отменени, отправени бяха ноти на протест и се очерта много ясна линия на Баку към изостряне. Днес ще ви разкажа как Кремъл стремително изгуби съсед, какво ще означава това за Русия, как ще повлияе на войната в Украйна и ще видим как всички азербайджански медии буквално започнаха да си бършат краката в Путин — както проправителствените, така и опозиционните.

В края на юни, само преди няколко дни, отношенията между Русия и Азербайджан преживяха рязко изостряне. Началната точка бяха събитията от 27 юни в Екатеринбург, където руските силоваци проведоха масови рейдове срещу лица от азербайджански произход. В хода на операцията, която руските власти формално обясниха като разследване на стари наказателни дела, бяха задържани около 50 души. Всички те са руски граждани от азербайджански произход. Но операцията завърши със смърт. Двама мъже — братята Заидин и Гусейн Сафарови, собственици на местно кафене — загинаха по време на ареста. Руският Следствен комитет призна смъртта на задържаните едва след няколко дни, като заяви, че единият е починал от сърдечна недостатъчност, а причината за смъртта на другия все още се изяснява.

Но роднини и азербайджански официални лица са убедени, че е имало жестокост и изтезания, особено след като други задържани са излезли от ареста с явни травми: синини, счупени ребра, няколко души са били приети в болница, един — в реанимация. Един от арестуваните съобщи в съда, че го карали да яде пръст, а онези, които отказвали, били жестоко бити. Семейството на Сафарови заяви, че техният възрастен баща със сърдечно заболяване е бил многократно удрян с ток от самата полиция. Тези шокиращи свидетелства дадоха на Баку основание да говори за преднамерено насилие на етническа основа.

Тук трябва да подчертая: независимо кои са били загиналите и заобикалящите ги хора, действията на руската полиция — именно прилагането на сила, по същество убийство и изтезания — не могат да бъдат оправдани със статуса им на заподозрени. Още повече, че много от задържаните бяха пуснати след това. Тоест Русия не ги сметна за престъпници. Дори не ги арестува. Въпреки това по тях имаше следи от побои. Тоест полицията налагаше всички наред.

Азербайджанската страна реагира почти незабавно. Още на 28 юни МВнР на Азербайджан извика временно управляващия руските дела в Баку и му връчи остър протест заради жестокото убийство на двама граждани на Азербайджан по време на полицейската операция. В изявлението на азербайджанското външнополитическо ведомство се изисква незабавно разследване на инцидента и наказание за всички виновни за този недопустим акт на насилие. Баку подчерта, че убитите мъже са били невъоръжени и според техните роднини — измъчвани до смърт без съд и следствие, въпреки своята невинност, наричайки случилото се варварство.

Характерно е, че азербайджанското министерство на културата публично написа в „Туитър“, че това са били показни, целенасочени извънсъдебни убийства и актове на насилие, извършени от руските правоохранителни органи срещу азербайджанци на етническа основа. Там добавиха още, че подобни случаи в последно време придобиват системен характер. Така официалните лица на Азербайджан на практика обвиниха Русия в етнически мотивирани извънсъдебни екзекуции — изключително остра и безпрецедентна позиция.

Реакцията на азербайджанските власти излезе далеч извън рамките на обичайната дипломатическа нота. Само за няколко дни Баку предприе редица остри мерки в отговор на смъртта на своите граждани. Бяха отменени официални контакти. Например, азербайджанският парламент отмени планирана двустранна среща с руски колеги в Москва, а правителството съобщи за отмяна на визитата на заместник премиера на РФ Алексей Оверчук в Баку. Баку директно заяви, че не счита за възможно посещението на Оверчук или който и да било руски официален представител при текущата обстановка. Едновременно с това беше дадено ясно да се разбере на руското посолство, че обичайният ход на нещата е прекъснат.

Министерството на културата на Азербайджан, от своя страна, обяви отмяна на всички планирани в страната културни събития, свързани с Русия — концерти, изложби, фестивали. Формално това бе обосновано с гореспоменатите показни извънсъдебни убийства в Екатеринбург. Кремъл можеше само да изрази „искрено съжаление“ за тази стъпка на Баку, което, съгласи се, звучи доста безпомощно.

И въпреки предишните търкания, в Азербайджан до неотдавна продължаваше да работи руската държавна агенция „Спутник“. Още през февруари Баку юридически ограничи дейността ѝ и нареди затваряне на местния ѝ офис. Но агенцията упорито продължаваше да публикува новини онлайн. Сега обаче, на 30 юни, азербайджанските силоваци нахлуха в офиса на „Спутник Азербайджан“ в Баку и проведоха обиск със зрелищни арести. Арестувани бяха ръководителят на азербайджанския клон Игор Картавих и заместникът му Евгений Белоусов. Местни медии твърдят, че тези лица съвсем не са обикновени журналисти, а служители на ФСБ под прикритие. Още един руски кореспондент бе задържан за опит да заснеме случващото се на видео.

Тук искам да направя малко отклонение. Нормално ли е да се арестуват случайни хора в отговор на това, че друга страна е пребила и убила твои граждани? Не, това не е нормално. Трябва да се разбере, че Азербайджан също е диктатура — и то доста твърда. Нямам големи симпатии към господин Алиев. Но тук Азербайджан използва същите мерки, които обикновено използва и Русия, което не оправдава според мен действията на Азербайджан. Не знам дали са задържали наистина виновните и прочее, но не изглежда така, защото е съпроводено с отмяна на концерти и т.н. Тоест това е политическо действие, фактически огледална реакция спрямо Русия. Именно затова тук Русия просто изпитва онова, което самата тя прилага. Не ни интересуват морално-етичните въпроси. Няма да ги засягам. Това видео е за това какво се случва със съюзниците на Русия и как престават да бъдат такива.

Но да продължим. Официален Баку поясни, че „Спутник“ незаконно е продължавал работа чрез непрозрачно финансиране, нарушавайки местното законодателство. На практика Азербайджан закри рупора на Кремъл на своя територия. Символично е, че шефът на контролираната от Кремъл медийна група „Россия сегодня“ Дмитрий Кисельов веднага обвини Баку — няма да повярвате — в намерение да влоши отношенията, и се възмущаваше, че азербайджанските силоваци извили ръцете на служители на „Спутник“ и ги завели като терористи. Подобна реторика звучи невероятно иронично на фона на това, че руските правоохранители отдавна действат така с всички. Но , когато в азерите действат така, руските пропагандисти наричат това недопустимо.

Но отново – две диктатури се карат. Тази стъпка, макар и да касае продукти, по същество е политически сигнал. Русия от своя страна побърза да обвини Баку в недружелюбни действия. Руското външно министерство извика азербайджанския посланик и поиска обяснение във връзка с незаконното задържане на руски журналисти и, цитирам, „други мерки от страна на Баку“. Въпреки това, предвид сериозността на обвиненията срещу самата Русия и убийствата на азербайджанци, позицията на Москва изглеждаше и изглежда слаба.

На практика Кремъл се оказа в отбранителна позиция, опитвайки се да се оправдае, че задържаните в Екатеринбург са руски граждани и че цялата операция е била законна и част от разследване на стари престъпления. Дори официалната говорителка на руското МВнР Мария Захарова трябваше да признае, че на 28 юни руски дипломат в Баку е бил извикан и е получил протестна нота. Безпрецедентна ситуация – Русия да се оправдава пред бивша съветска република.

Още тази сутрин Генералната прокуратура на Азербайджан започна наказателно производство за умишлено убийство на двама азербайджански граждани от руски правоохранителни органи. Кой и как ще разследва това е голям въпрос, но безспорно това е нова стъпка към ескалация.

Едно от най-ярките проявления на кризата беше тонът, с който в Азербайджан заговориха за Русия. Ако по-рано официалните медии в Баку избягваха открита критика към Кремъл, сега полемиката премина всички обичайни граници. Във всички водещи азербайджански медии – от държавни канали до новинарски агенции – прозвучаха възмутени коментари към Москва и лично към Владимир Путин.

Например, още на 29 юни в вечерната емисия новини на държавния канал ASTV Русия беше открито наречена „затвор за народите“, директно позовавайки се на печално известното прозвище на Царската и Съветската империя. Водещият се обърна към президента на РФ почти фамилиарно: „Какво стана, уважаеми Путин? Толкова ли ви тревожи, че Азербайджан се превърна в силен регионален играч? Че за пръв път от 200 години си върна териториите и защити националните си интереси? Че световната сцена признава президента Алиев като силен лидер?“

Вчера прозвучаха и исторически обиди – че за руските империи руснаците винаги са били „висша раса“, а народи като азербайджанците, узбеките, казахите и други – второкласни. И дори десетилетия след разпада на СССР, отношението на Москва към бившите ѝ поданици не се е променило.

По-късно същия ден ASTV отиде още по-далеч, свързвайки поведението на Москва с действията ѝ в Украйна. Това е системна политика на Владимир Путин – цитират азербайджанските медии. „Погледнете какво прави Русия със съвършеници по вяра в Украйна – разрушава градове, извършва геноцид в Буча, удря жилищни сгради. Няма защо да се изненадваме от такова отношение към хора от други вероизповедания – то се е изграждало с години и днес е приело чудовищни форми.“

Тоест официалният азербайджански канал публично обвини Русия в геноцид над украинците. Напълно справедливо, но с това напълно подкрепи оценката за действията на РФ, приета на Запад. Кремъл със сигурност не е очаквал подобни думи от медия на съюзническа страна. Дори повече – държавната информационна агенция Azərou публикува коментари, в които руската политика е сравнена директно с политиката на нацистка Германия от 30-те години. Това сравнение е изключително обидно за Москва и ясно показва доколко е разрушено табуто върху критиката на Русия в Азербайджан.

На практика официален Баку чрез своите медии показа, че вече не възнамерява да деликатничи със своя „по-голям брат“. Забележително е, че критиката не идва само от проправителствени източници – опозицията също в унисон осъжда Москва.

Лидерът на опозиционната Партия на народния фронт Али Керемли заяви, че такова мащабно насилие срещу партньорска страна не би било възможно без пряко нареждане от Путин. Според него Кремъл съзнателно е опитал да унизи Азербайджан като държава и народ, демонстрирайки империалистически подход – Русия няма съюзници, а само васали и колонии. Москва иска да види Азербайджан като напълно подчинен васал, заяви Керемли, като добави, че путинската логика не допуска равноправие.

Тези думи на опозиционера в същността си се покриват с това, което вече казват и коментатори, близки до властта. Налице е много рядък случай – целият азербайджански елит с единен фронт се обяви срещу Москва. Това подчертава степента на възмущение на азербайджанското общество и показва доколко Москва губи симпатии дори сред лоялните кръгове в Баку.

Какво изобщо накара Азербайджан – страна, която досега се опитваше да балансира между Москва и Запада – да тръгне към такъв демонстративен конфликт?

Първо, самият характер на инцидента. Смъртта на двама азербайджанци – според слухове роднини на известния журналист Сейфедин Хюсеин – и издевателствата над други задържани, засегнаха болезнено темата за защитата на съотечествениците. За Азербайджан, както и за други постсъветски републики, съдбата на диаспората в Русия е чувствителен въпрос. Все още е прясна паметта как Москва често използваше трудови мигранти и етнически малцинства като разменна монета.

Например, редовно се появяваха истории, включително и със задържаните в Екатеринбург, че са били насилствено вербувани за войната в Украйна в замяна на освобождение. По същество, азербайджанците са били поставени пред избора – или затвор, или да бъдат пушечно месо на фронта. Подобна практика е нов метод на мъчения от страна на руските власти срещу представители на различни националности, включително азербайджанци. Това, според азербайджанските медии, е предизвикало истинска ярост в Баку.

На този фон азербайджанското ръководство не можеше да си позволи да мълчи – иначе щеше да се изправи пред вълна от вътрешна критика за слабост. Алиев – също диктатор и авторитарен лидер – има нужда да изглежда силен.

Второ, сегашното поведение на Баку може да се обясни и с натрупалите се претенции към Москва. Отношенията между Азербайджан и Русия не са се охладили вчера. Още през декември 2024 г. се случи гръмък инцидент – помниш го. Над Грозни беше свален пътнически самолет от Баку. Загинаха 38 души, предимно азербайджанци. Казах ти тогава, че това ще има последици, макар и забавени – и че ще се върнем към тази тема. Е, ето ни пак тук.

По-късно стана ясно, че самолетът е бил поразен от руска ПВО, действаща срещу предполагаем украински дрон. Тогава Баку поиска извинение, поемане на вина и наказание на военните, управлявали ПВО в Чечения. Всичко това се случи в Грозни. Но нищо не последва. Путин поднесе извинение на Алиев, наричайки случая трагичен инцидент, но отхвърли всяка отговорност, позовавайки се на „форсмажорни обстоятелства на бойните действия“. Както се казва – остава горчивина.

Критиците си припомниха и други епизоди – те не са малко. Например, през февруари 2025 г. азербайджанските власти закриха Руския дом в Баку – руски културен център – и ограничиха излъчването на „Спутник“. Ход, който определено не се хареса на Москва.

Политологът Шахинаглу директно свързва рейдовете в Екатеринбург с отмъщение на Кремъл за февруарските ограничения. Защо е важно какво казва той? Защото това е начинът, по който случилото се се възприема в Азербайджан. Тоест – в Баку гледат на инцидента в Екатеринбург не като на нещо единично, а като на продължение на цяла линия. Кремъл сякаш иска да покаже сила…