Майкъл Наки, руски опозиционен журналист
Разполагаме с видеа, в които са заснети издевателства над войници, извършени от командира на девета рота на трети батальон на тридесета отделна мотострелкова бригада, военна част 45863 — Станислав Сергеевич Зайцев, позивна „Зайец“. В единия случай той стреля по войник с пневматична пушка. На друго видео военнослужещ е заставян да се съблече гол и да предаде банковата си карта. След това, без дрехи, е изпратен в яма.
По думите на военнослужещия, предоставил видеото, командирът на ротата редовно използва такива мерки за наказание на нежеланите военнослужещи. Освен това, по негово нареждане от личния състав се събират банкови карти — уж за да се теглят пари за „нуждите на полка“, но после не ги връщат. С времето от сметките на загиналите военнослужещи се изтеглят всички налични пари.
Военнослужещият също съобщи, че Зайцев често ръководи щурмови действия, като се намира под въздействие на марихуана, която отглежда до блиндажа. Самият той, естествено, не участва лично в щурмовете, но е получил няколко награди.
Авторът на канала „Плач мобиков“, главният „мобик-мрънкач“ в Телеграм, разказва за нови опити мобилизираните да бъдат принуждавани да подпишат договор. Преди вече многократно е мрънкал по темата, но сега натискът очевидно се е засилил. Ето какво пише:
"Лоши новини идват от две направления: групировката „Север“ и Запорожие. Там от заплахи „договор или щурм“ са преминали към съмнителни действия — да се изключат мобилизираните от списъците на частта и да се подготвят за прехвърляне. По слухове, бойците се прехвърлят в щурмови роти „М“ по аналогия с щурмовите подразделения, но само от мобилизирани.
Хората се вълнуват, защото възприемат това просто като предателство. Не за това момчетата са отишли като мобилизирани — да ги изтъркат в щурмове след три години „в благодарност“ за службата.
Какъв е смисълът мобилизираните да бъдат принуждавани да подпишат договор под заплаха от смърт? Ако войната продължи дълго — няма смисъл, защото мобилизираният служи до края, както и контрактникът. Ако скоро свърши — договор може да се подписва доброволно след края на бойните действия, при същите условия."
Има само две причини за договора под заплаха. Първо — да се увеличи показателят за набрани по договор „на всяка цена“ пред началството. Второ — много военнослужещи под заплаха от щурмове дават подкупи от над един милион рубли, за да останат по местата си.
Всяка такава вълна на насилствено изпращане позволява да се съберат милиони рубли от личния състав. На агитациите замполитите уж казват: „Не давайте подкупи, пишете до прокуратурата или ФСБ“. Но в реалността…
„Ще оставите ли на мира мобилизираните и ще им позволите да воюват като мобилизирани след три години и два месеца служба зад гърба си? Имате ли военна чест? Ние имаме. А вие?“ — пита мобикът Нитик.
Този мобик нататък мрънка още в четири поста, които няма как да влязат в сводката. Ще изведа само един момент — за това как се създават руските войски за безпилотни системи.
„За да си представяте“ — пише „Убежище №8“. На примера на двама негови познати контрактници, прехвърлени в новоформирани части на войските за безпилотни системи и артилерия.
Частите се попълват бавно, чрез подбор на специалисти–контрактници от зоната на бойните действия. Има взвод в полка, в един от батальоните. Едва са събрали минали щурмове желаещи плюс няколко мобилизирани. Тези хора са воювали и летели.
След известно време започват да ги изземват в „именитите“ войски за безпилотни системи на империята, оставяйки полковите взводове полупразни — „търсете попълнение сами“. Това е тяхна работа.
Естествено — само контрактниците. Мобилизираните или ги оставят, или ги заставят да подпишат договор. Сработен взвод се разформирова, после се събира наново. И това — по няколко пъти за година.
На нормалните командири вече им е дошло до гуша от този „военен канибализъм“, както и на самите бойци. Но не могат да направят нищо — има заповед.
На руските войски за безпилотници като „Рубикон“ им доставят уж много дронове, но дроноводите в линейните части държат на гладна дажба и после ги изземват, лишавайки пехотните командири от директен достъп до дронове.
Командирите са принудени да искат подкрепа чрез началството. И ако си обидил някого в щаба — в следващия щурм ще те изпратят без поддръжка.
От друга страна — за какво са на по-долните командири дроноводи, като така или иначе нямат дронове? Логично.
Благодаря на руската армия, че все още е… руската армия.


Коментари (0)