Майкъл Наки, руски опозиционен журналист

Докато всички обсъждаха своите усещания от преговорите, руснаците основно празнуваха, всички останали предимно тъгуваха, излизаха купища „инсайди“. Нека обобщим какво стана известно през последното денонощие.

Първо, предложението на Путин, което в известна степен беше подкрепено от Тръмп. То изглежда по следния начин: Въоръжените сили на Украйна излизат от Донецка и Луганска области, но под контрол на Украйна се връщат части от Сумска и Харковска области. Примирие до подписването на пълноценен договор не се предвижда. Формално признаване на суверенитета на Русия над Крим, отмяна поне на част от санкциите срещу РФ, забрана за Украйна да влиза в НАТО и официален статут на руския език в някои части на Украйна или в цялата страна, както и права за РПЦ да действа свободно.

Планът, разбира се, е неработещ. Украйна никога няма да признае Крим за руски. Без бой няма да даде Донецка област. А и няма да позволи да се намесват в конституцията ѝ – било за езика, било за РПЦ, било за нещо друго. Но важното е, че от плана на Путин изчезнаха Запорожка и Херсонска области, както и всякакви ограничения за украинската армия, защото без армия Украйна не съществува. Предложението на Путин стана по-добро. Това не значи приемливо, а просто по-добро от предишното. Именно това, изглежда, е предизвикало бурната активност на Тръмп.

Защо е важно това? Струва ми се, че всички пропускат една важна подробност: през последните месеци в преговорен план се прегънаха две страни – Русия и САЩ. И познайте коя не се прегъна? Украйна. Киев е готов на компромиси, но има червени линии – съвсем очевидни и обосновани – които няма да прекрачи. При това, което е любопитно, за пореден път руските „червени линии“ се оказаха кафяви.

Повтарям за стотен път – ситуацията не е добра, но според мен е много по-добра, отколкото мнозина смятат. И вчера подробно обясних, че руснаците напразно празнуват. Всъщност Тръмп е силно недоволен от Путин и от резултатите от срещата. Ако вчера само аз смятах така, то днес към мен се присъедини и Wall Street Journal със своите инсайди. Те пишат, че по време на телефонен разговор с европейци около три сутринта по централноевропейско време Тръмп изглеждал изморен и раздразнен от Путин, според официални лица, участвали в разговора.

Това не значи, че Тръмп няма да натиска Зеленски. Това значи, че Путин отново не е оправдал очакванията му. И когато опитът за натиск върху Киев пак завърши безуспешно, с голяма вероятност Тръмп отново ще се обърне към Кремъл.

Но да се върнем. Внимателен зрител може да попита: „Майкъл, ти каза, че се прегънаха Русия и САЩ. В какво се прегъна Тръмп?“ И това е важен въпрос. За да отговорим, трябва да си припомним в какво беше конфликтът между Зеленски и Тръмп в Белия дом – изобщо не заради липсата на костюм. Тогава Зеленски настояваше САЩ да дадат на Украйна гаранции за сигурност. Именно това беше тригерът. Тогава Тръмп започна да повтаря, че Украйна няма карти, за да поставя условия.

През цялото време Тръмп подчертаваше, че никакви гаранции от САЩ няма да има, че самото икономическо споразумение е достатъчна гаранция – което, разбира се, е пълна глупост. Освен това, когато европейските лидери го молеха САЩ да подкрепят „коалицията на желаещите“, той винаги отказваше. А без помощта на САЩ европейските страни, участващи в тази коалиция, не могат да осъществяват миротворческа мисия в Украйна – защото именно САЩ трябва да осигуряват разузнаване и много други неща.

Но сега ситуацията се е променила, и според инсайди президентът на САЩ е готов да даде на Украйна гаранции за сигурност. За това пишат почти всички западни медии. Най-много ме изненада формата – обсъжда се вариантът, предложен преди месеци от италианската премиерка Мелони: аналог на член 5 от устава на НАТО, но отделно за Украйна и без НАТО. И именно този вариант Тръмп е започнал да предлага на европейските лидери.

В изявленията на лидерите на европейски страни също се вижда, че позицията на Тръмп за гаранциите за сигурност се е променила.

С „победната“ част приключихме. Сега към „зрадната“. Планът на Путин на Тръмп не че му харесва, но му изглежда като реална възможност да се приключи войната. Тръмп по същество не знае какво е Донецка област, къде е Украйна и какво се случва на фронта. Той просто иска проблемът да се реши. Дори би го устроило Путин да завземе Киев – но това не става.

Затова, когато вижда, че нещо се различава от първоначалните максималистки искания на Русия, Тръмп го смята за добра сделка. Няма значение каква сделка – важното е да приключи. И не защото се тревожи за хората в Украйна, а защото се тревожи за своя имидж. Той обеща да приключи войната за едно денонощие, после – за 100 дни. Нищо от това не стана. А Нобеловата награда за мир, която толкова иска, все още му се изплъзва.

Очевидно е, че Тръмп ще се опита да натрапи варианта на Путин на Зеленски и Европа. Той дори настоява, че тристранна среща Зеленски–Путин–Тръмп може да се проведе още на 22 август.

Основният въпрос е дали Зеленски и западните лидери ще успеят да му обяснят на разбираем за него език защо такава сделка няма да има. Тръмп продължава да лобира плана на Путин не защото вярва в него, а защото смята, че няма как да накара Путин да отстъпи повече. Затова задачата на Украйна и партньорите ѝ е не да убеждават Тръмп, че сделката е лоша, а че такава сделка изобщо няма да се случи.

Условно казано, понеделнишката среща има две задачи: първо, да се убеди Тръмп, че Путин може да бъде пречупен (а това вече се вижда – икономическата ситуация в Русия рязко се влошава, признават го дори официални лица). Второ – да се убеди Тръмп, че Украйна няма да приеме условията при никакви обстоятелства, дори при спиране на „Старлинк“, разузнаване или помощ.

Защо Тръмп е готов да лобира идеите на Путин? Защото смята, че Путин в момента е по-труден за пречупване, и трябва да се покаже, че Украйна и Европа също не са „меки“.

Към срещата ще се присъединят хора, които Тръмп уважава – говорят, че ще присъства и Столтенберг, и Мелания може би, а може и Макрон. Но според мен Макрон е лош избор – първо, защото много говори и нищо не прави, и второ, защото ядоса американците с „признаването“ на Палестина в Туитър.

Всичко това може да завърши със скандал, но в дългосрочен план Тръмп вероятно пак ще се върне към идеята за натиск върху Русия.

Дори в Z-канали се появиха гласове, че не бива да се празнува прекалено. Например каналът „Русская идея“, който репоства Алексей Живов, пише, че Тръмп може да прехвърли на Европа същите условия, които Русия издигна още през юни 2024. „Друг вариант за спиране на войната няма“, казват те.

Самият Тръмп, според тях, изглеждал обречен на пресконференцията с Путин – Путин сияел, Тръмп не.

Също и военният кореспондент Семьон Пегов отбелязва, че преговорите ще продължат, но руските масирани удари временно са намалели преди срещата. За разлика от това, украинските удари с дронове и HIMARS са зачестили.

Всичко това показва, че Путин е в деликатна ситуация – от една страна иска да продължи да тероризира украинското население, от друга знае, че именно тези удари най-много дразнят Тръмп и могат да го върнат в позицията на натиск върху Русия.

И последно – „случайният“ теч на документи за формалната част на срещата с Путин. В такива случайности, разбира се, не бива да се вярва, особено когато се замесва Сикрет сървис.