Илиана Славова

Само преди три месеца излъчването на общ кандидат-президент на проевропейските избиратели изглеждаше като съвсем постижима задача с предизвестен успех. Технически погледнато и днес е постижима, но на практика е саботирана от номинално проевропейски политици. Разбира се, това отваря широко вратите на „Дондуков“ 2 за 

поредния сламен човек, 

който ще превива гръб пред Кремъл. По жестока ирония, и адресът на институцията носи името на руски имперски генерал.   

Още в разгара на лятото името на Илияна Йотова започна да се споменава редом с думата „кандидат-президент“. От БСП охотно потвърждават възможността именно тя да е кандидатът на левицата за президентските избори през идната година. Кристиян Вигенин дори заяви, че вицепрезидентът Йотова е един от хората, които могат да спечелят тези избори. И защо да не го каже?

Вярно е, че гласовете на БСП-Обединена левица и на потенциалните съюзници от русофилския спектър изглеждат недостатъчни, но пък преизбирането на Румен Радев показа нагледно как може да бъдат употребени десни избиратели с проевропейски профил за изборния успех на ляв проруски кандидат. От самото начало на протестите през 2020 г. симпатизантите на ДБ бяха облъчвани да застанат зад Радев със заклинанието „той сега е с нас“. И до есента на 2021 г. политическата им бдителност беше притъпена дотолкова, че на втория тур някои гласуваха за него, а голямата част избраха да не отидат до урните – така с активно и пасивно съучастие осигуриха победата му. Здравият разум би казал, че е невъзможно същите избиратели да бъдат измамени по същата схема. Но поведението на избирателите понякога е ирационално и неподвластно на здравия разум.  

Междувременно беше пуснат в обращение нов сюжет от вида „сега е с нас“: още през юли, когато Йотова помилва кметицата на „Младост“ Десислава Иванчева – обект на симпатии от страна на градската десница. В мрежата веднага се завъртя рефренът „тя помилва Деси“. Разбира се, Вигенин тогава направи уговорката, че помилването няма никаква връзка с намеренията на Йотова за президентските избори. От него не се и очаква друго. Но жестът на вицепрезидента в момент, когато остават 10 месеца от 6-годишната присъда на Иванчева, изглежда доста закъснял от хуманитарна гледна точка. Затова пък е съвсем навременен с оглед на президентската кампания. 

Позиционирането на Йотова влиза точно в тайминга на кампанията по преизбирането на Радев. Аранжирането на неговия образ също започна през юли в годината, предхождаща президентския вот – с кинематографично вдигнатия юмрук на архиборец срещу корупцията. Този път 

киносюжетът е „жена-президент“

 Майка на нацията, грижовна и чувствителна („тя помилва Деси“). Умилително. В някакъв смисъл антипод на сегашния президент, но не и по оста Европа-Евразия. Трябва да има привидност на антипод, за да не напомня на  симпатизантите на ПП-ДБ как бяха измамени да овластят Радев с втори мандат. Без тях изборната аритметика на Йотова просто не излиза, освен ако не заложи на Делян Пеевски, което не изглежда вероятно.

Всъщност за нея или за който и да е друг кандидат по модела „Радев 2“ едва ли ще е проблем да получи подкрепа от „Продължаваме промяната“. През 2021 г. избирателите на Асен Василев и Кирил Петков приеха без сътресения слогана им „С Вас сме г-н Президент“, с който работиха за кампанията на Радев. Не се притесниха от думите му, че „Крим е руски“. Всъщност Петков и Василев не са обещавали евроатлантизъм. Напротив, тогава Петков нееднократно заяви, че „никакъв евроатлантизъм“ няма да ги накара да заемат по-умерена позиция към ГЕРБ, т.е. да се потрудят България да има проевропейски президент. Сегашните послания на Василев не са по-различни по същността си от тогавашните – важното е властта да не е у ГЕРБ, президентът трябва да е с антикорупционен профил. Т.е. 

геополитиката отново е неглижирана, 

възможни са съюзи с проруски сили, Румен Радев и сега е възможен партньор с евентуалната си бъдеща партия. Последното не беше изречено в прав текст, но и не беше отречено от председателя на ПП при нееднократните журналистически въпроси по темата.   

 За „Демократична България“ обаче евроатлантизмът е от основополагащо значение. И ако за пореден път пренебрегне това в името на коалицията си с ПП, ще се делегитимира като евроатлантическа формация. Особено след предупреждението на експремиера Иван Костов (който и към момента е член на ДСБ) – че сега най-големият риск за България е пропутинските сили отново да изберат президент и че би трябвало ПП-ДБ да обмислят издигането на обща президентска кандидатура с ГЕРБ. От ПП побързаха да игнорират предупреждението му, заявявайки, че такава кандидатура е невъзможна. 

Очевидно се създаде смут в коалицията, защото активисти на ДБ се опитаха да обяснят в социалните мрежи, че той не е казал това, което каза, и че е имал предвид ПП-ДБ да издигнат кандидат, който да получи подкрепа от ГЕРБ, и дори че е говорел за подкрепа не на първия, а на втория тур. Вероятно това е опит да се тушира вътрешният разлом в ПП-ДБ, породен от разминаването на ценности и приоритети. 

За държавника Иван Костов приоритет е защитата на държавността, отпорът срещу руските хибридни заплахи, отстояването на европейския избор на България. Такъв е и дневният ред на ДСБ през годините, който остана валиден и във формата „Демократична България“. В коалицията ПП-ДБ  обаче този дневен ред беше поставен на пауза. Водещите лица на „Продължаваме промяната“ агресивно наложиха представата, че защитата на геополитическия ни избор може да бъде неглижирана в името на „борбата с корупцията“. Нямат проблем да изберат за президент Румен Радев или негово подобие, да се колаборират с „Възраждане“ или с партия като МЕЧ, чийто председател

 иска убийството на украинския лидер Володимир Зеленски

 Докато не се реши въпросът с корупцията „никакъв евроатлантизъм“ не може да бъде аргумент при вземането на решения. 

Тази концепция е погрешна и демагогска. 

Борбата с корупцията е невъзможна без отстояване на евроатлантическия ни избор, защото руското влияние е постоянен източник на корупция. Корумпирането на  чуждите елити е държавна политика на Русия още от създаването на руското външно министерство при Александър І и няма изгледи това да се промени. 

Освен това борбата с корупцията не е въпрос на няколко закона или на „изчегъртването“ на някоя партия или политик.  Не може да се парцелира от една политическа сила (още повече ако самата тя е разтърсвана от корупционни скандали), нито да се приключи за един политически мандат. Тя изисква дългогодишни усилия и енергията на цялото общество. Докато гражданите са склонни да плащат на пътните полицаи при нарушение или на служители в институциите, за да решат техен проблем, това ще подхранва 

корупционния манталитет в обществото

 и неизбежно ще поражда корупция и по високите етажи на властта. Наивно е да се очаква очистване на политическата класа или на съдебната система, ако самото общество е склонно към корупция. Битката с нея не може да бъде спечелена веднъж завинаги, тя е въпрос на неспирни усилия на всички нива, както и отстояването на демокрацията. 

Това е еволюционен, а не революционен процес. 

Формулата „първо борбата с корупцията, после геополитиката“ означава, че времето за отговорност пред цивилизационния ни избор може никога да не настъпи и България да понесе катастрофални щети. От друга страна, пълноценното интегриране на страната ни в европейските структури и неутрализирането на руското влияние неизбежно ще стимулира противодействието срещу корупционните практики. С оглед на всичко това, всеки опит геополитическите приоритети да бъдат подменени с антикорупционна реторика означава работа срещу националния интерес и националната сигурност.  

Поведението на „Продължаваме промяната“ обаче демонстрира точно това. Отказът дори да се обсъжда издигането на единен проевропейски кандидат заедно с ГЕРБ автоматично авансира пропутинските сили при сегашната политическа констелация. Дори да не се обединят на първия тур зад Илияна Йотова или друг проруски кандидат, те непременно ще го направят на втория – между тях няма такава нетърпимост, каквато от „Продължаваме промяната“ насаждат към ГЕРБ. Същевременно тази нетърпимост прави твърде трудно обединяването на проевропейските избиратели за балотажа, ако ПП-ДБ и ГЕРБ се явят с отделни кандидати на първия тур. Дори от „Продължаваме промяната“ да не работят активно за кандидата на Кремъл, със саботирането на възможността за единна проевропейска кандидатура силно увеличават шансовете за победа на проруските сили. И не става дума само за разцепването на евроатлантическия вот. Избирателите на коалицията ще са толкова по-уязвими за посланията на проруския кандидат, колкото повече неприязън артикулират публичните й лица. Тук се прибавя и насаждането на страх от диктатура, което се видя на протестите в подкрепа на Благомир Коцев. Страхът и омразата са мощни инструменти за манипулация, които Кремъл и неговите проксита у нас традиционно използват. Ескалацията на негативни емоции влошава способността за рационална оценка и адекватен избор. Това е механизмът, чрез който проевропейски избиратели бяха подведени да гласуват за Радев.             

Ами сега?

Преди два месеца лидерът на ДСБ Атанас Атанасов заяви, че рискът от следващ държавен глава, който отново да обслужва интересите на Кремъл, трябва да бъде категорично пресрещнат и че следващият президент трябва да бъде антипод на Първанов и Радев – „човек, с ясна евроатлантическа ориентация и политически опит“.
Тази формулировка даваше надежда, че „Демократична България“ може да се консолидира около национално отговорна позиция, която да отстоява пред партньорите си от ПП. 

Междувременно обаче сякаш се възприема агресивната реторика на партия „Продължаваме промяната“. На фона на далеч по-балансираното говорене на Божидар Божанов при обявяването на идеята за обща президентска кандидатура, днешната радикализация на „Да, България“ изглежда като разпад на „Демократична България“. Вижда се, че от ДСБ не се конфронтират с колегите си и се опитват да се адаптират към политическото им поведение, но е също толкова видимо, че първоначалната им идея за проевропейски кандидат-президент, с която организираха кръгла маса през юни, беше бламирана.   

На фона на всичко това експремиерът Николай Денков посочи като „подходящи кандидати за президент“ столичния кмет Васил Терзиев и варненския Благомир Коцев. Единият свързан кръвно с висшата номенклатура на ДС, другият с РУМНО. И двамата са се облагодетелствали от връзките и бизнеса на семействата си (при Коцев дори е видима руската връзка) и никой от тях не се е разграничил, нито се е отказал от нещо, спечелено чрез властта на бившата комунистическа номенклатура. Коцев е разследван за корупция (както и да твърдят от ПП, че е невинен, в демокрациите е редно политикът първо да изчисти името си и после да става кандидат), а при Терзиев избухна скандал със заместника му ​​​​​​​Никола Барбутов, замесен в корупционни практики. Никой от двамата посочени от Денков не е образец за (про)европейски политик, нито за радетел срещу корупцията. Това разминаване между имената и дискутираните критерии поражда въпроси. За партизанщина и некомпетентност ли става дума? А дали идеята не е да се лансират имена, които ще срещнат недоверие сред проевропейските избиратели с цел да се улесни задачата на кандидат като Йотова? Помним как Лозан Панов беше изоставен по средата на кампанията и усилията бяха пренасочени към разчистване на пътя на Радев към втория президентски мандат.  

Доскоро изглеждаше, че „Демократична България“ е изправена пред избор да запази коалицията си с „Продължаваме промяната“ или да защити националния интерес. Днес е ясно, че „Демократична България“ има проблем със собствената си цялост. Има проблем не само на организационно, но и на ценностно ниво. В това отношение ПП няма какво да губи, защото й липсва ценностен облик – всичко се свежда до антикорупционна фразеология и лични амбиции. Но ако партиите в ДБ отново застанат зад кандидат, свързан с комунистическата върхушка, или допуснат избирането на проруски президент, ще загубят собственото си основание да съществуват в политиката – евроатлантизма и изграждането на общество, свободно от метастазите на комунизма. 

Оттук нататък ще е нужен много разум. Мисъл за България и за ценностните устои.