Необходимост от редовно правителство, като условие за предвидима бизнес среда. Бързо влизане в еврозоната и Шенген, като двигатели за мощно икономическо развитие. Ускоряване на изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост, като гарант за важни институционални реформи и инвестиция в растежа и мащаба на българския бизнес и икономиката.

Това са част от основните приоритети, около които се обединихме по време на среща с Асоциацията на организациите на работодателите в България, в която участваха  представителите на национално представителните работодателските организации, членуващи в Асоциацията: Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България (КРИБ), Българската стопанска камара (БСК), Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Съюзът за стопанска инициатива (ССИ).
Нашата заявка към бизнеса е много ясна и конкретна - поддържане на ниска данъчна тежест и прилагане на данъчни стимули в подкрепа на инвестициите; опростяване на регулаторните режими и ограничаване на бюрократичната тежест; стабилни публични финанси и инвестиране в човешкия капитал.

Стремежът ни е да създадем благоприятна среда за насърчаване на инвестициите чрез  поддържане на ниска данъчна тежест. Това ще бъде осъществено чрез силна подкрепа за малкия и среден бизнес, включително намаляване на данъка върху едноличните търговци на 10% и вдигане на прага за регистрация по ДДС на 166 000 лв. от 1 януари 2025 г.

Ще въведем конкретни данъчни мерки за насърчаване на инвестициите, включително нулева ставка за реинвестираната печалба в машини и оборудване от 1 януари 2025 г. Средствата, вложени в развойна дейност, ще се признават за данъчни цели като разход в двоен размер.

Ще въведем пълния пакет от облекчения за съществена стопанска дейност на глобалния корпоративен данък, за да бъдат запазени конкурентните ни предимства в сферата на услугите, аутсорсинга, сектора на информационните технологии и др.
Оценката на българския бизнес е, че регулаторните режими стават все по-тежки, но не водят до желаните темпове на изсветляване на икономиката. Нашата рецепта, както за облекчаване на административната и регулаторна тежест, така и за изсветляване на икономиката е фокусирана върху осигуряване на предвидимост и по-ефективно електронно управление.
Предвидимост означава всяка нова регулация или промяна да се въвежда след оценка на въздействието и задълбочени обсъждания със заинтересованите страни. Това ще осигури социална и икономическа предвидимост. Всички регулаторни мерки трябва да се въвеждат с достатъчен срок за приспособяването към тях, който да не е по-малък от 6 месеца. Акцентът трябва да бъде върху оптимизирането на ефекта върху бизнеса, а не върху удобството на администрацията.

Това означава, например, че максималният осигурителен праг вече ще се променя единствено след въвеждането на ясен и предвидим механизъм, разработен съвместно с бизнеса. Същият задълбочен процес трябва да бъде използван и при приемането на методики за минималната работна заплата, либерализацията на енергийния пазар за домакинствата, определянето на такса смет на принципа „замърсителят плаща“ и др.

Предвиждаме редуциране на изискванията за докладване от страна на бизнеса –  подаване на тримесечни декларации по ЗДДС при малък оборот (до 1,8 млн. лв. за предходната година) за фирми, които са получили съгласието на НАП.

Междувременно, основен приоритет остава хоризонталното въвеждане на електронно управление, което улеснява бизнеса. Важни мерки също са внедряването единна входна точка за подаване на отчети с финансова информация, както и нов Закон за управление на информационните и комуникационните технологии в обществения сектор, който цели да позволи структурни и организационни промени в администрацията. Други примери включват облекчаване на фирменото отчитане чрез въвеждане на електронни фактури, които да се обменят между търговците и НАП, както и пълна дигитализация на инвестиционното проектиране и устройствено планиране.

Ще гарантираме стабилни публични финанси и ефективно управление на публичните инвестиции като поддържаме до 3% бюджетен дефицит с тенденция за намаляването му и стремеж към балансиран бюджет. 

Ще се фокусираме върху насочване на публичните инвестиции в ускорено изграждане на техническа инфраструктура, в осигуряване на равен достъп до качествени публични услуги, транспортна свързаност, трансфер на технологии, инвестиции в промишлено развитие и човешки капитал, за да получат изостаналите региони тласък за развитие. Това включва развитие и изграждане на индустриални зони и паркове, и ускоряване на строежа на автомагистралите и скоростни пътища “Хемус”, “Русе – Велико Търново”, “Видин – Ботевград”, “Струма” през Кресненското дефиле, “Черно море”, тунелите през Шипка и Петрохан – ключови проекти за икономическото развитие на национално и регионално ниво. Ще въведем фискална децентрализация за общините - част от данъците ще остават на местно ниво. 

Ще подкрепим развитието на малки, средни и стартиращи предприятия,  достъпа им до капитал и експортния им потенциал. Успоредно с това ще работим за подобряване на управлението на публичните предприятия чрез листване на миноритарни дялове от държавни компании на борсата, с цел повишаване на ефективността на управлението и осигуряване на прозрачност и отчетност пред обществото и акционерите, и чрез ограничаване на процедурите за договаряне на публичните предприятия без обявление и намаляване на дела на договорите, възложени на базата на единствена оферта. 

Инвестицията в човешкия капитал, в образованието и науката е инвестиция в конкурентоспособността на България. Затова ще ускорим инвестициите в уменията и компетенциите и ще се фокусираме върху професионалното образование и обучение. Ще осигурим съфинансиране на програми за допълнителна квалификация и преквалификация според нуждите на бизнеса, и ще създадем програма за съфинансиране на студентските стажове. Ще работим за стимулиране на развитието на съвместни програми между висши училища и бизнеса (съфинансиране и лаборатории).

Ще усилим капацитета за научни изследвания и иновации чрез трайно увеличение на инвестициите в научни изследвания и развойна дейност, за да достигнем целта размерът им да е 2% от БВП. 

Всичко ще бъде гарантирано от детайлна програма за превенция и противодействие на корупцията и избор на регулатори, които осигуряват прилагането на правилата от всички и опазват конкурентна среда за бизнес. Изборът на членове на регулаторите от Народното събрание ще протече по прозрачна и конкурентна процедура, гарантираща проверка на интегритета и професионалната подготовка на кандидатите.

Това е само част от нашата визия за просперираща и конкурентна България – може да се запознаете с подробния текст тук: https://dabulgaria.bg/parlamentarni-izbori-2024/#programm 

Коалиция „Продължаваме Промяната – Демократична България“ е номер 26 в бюлетината за изборите на 27 октомври.