Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) обсъди законопроектите, свързани със защитата на конкуренцията и правата на потребителите, внесени от Явор Гечев и група народни представители.

Допълнително социалните партньори са обсъдили Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., стана ясно от думите на вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев след заседанието.

НСТС не постигна единодушие по законопроектите за промени в законите за КЗК и КЗП. Работодателските организации ще дадат предложения по промените, с които се цели овладяване на високите цени у нас, между първо и второ четене. Синдикалните организации принципно подкрепиха предложените законопроекти, обобщи Гълъб Донев. 

Членовете на тристранно сътрудничество, с изключение на АИКБ, постигнаха единодушие по предложеното увеличение на размера за минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст на 347,51 евро от 1 юли 2026 година, информира вицепремиерът.

В заключение той добави, че днес са били избрани двама заместник-председатели на тристранката, съответно Димитър Манолов и Добри Митров. 

Практически и четирите работодателски организации подходиха изключително ангажирано и отговорно към съдържанието на тези текстове. И четирите работодателски организации не се произнесоха, че са против тези текстове.

Това заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Румен Радев след заседанието на съвета, на което бяха обсъдени законопроектите за промени в Закона за защита на потребителите и в Закона за защита на конкуренцията.

„В този вид, така представени текстовете, водят до решението ни да се въздържим от подкрепа, но да заявим, че внесените от нас писмени становище, предложенията в тях, допълнителните възможности за корекции, за изменения и за прецизиране на текстове между двете четения, могат да доведат в крайна сметка и до подкрепа на едни окончателни текстове, стига те да не деформират пазара", каза Радев.

Други фактори за евентуална подкрепа от страна на АИКБ са окончателните текстове да не създават излишни административни пречки, да не създават двусмислици, които да поставят под риск изпълнението на заложените цели в тези законопроекти и да не вменяват изрично философията, че търговецът, участникът в целия този процес на ценообразуване, непременно е лош, непременно е сбъркал, непременно е виновен в поведението си.

„Има възможност да се направят добри, адекватни корекции и прецизиране на текстове между двете четения и в крайна сметка да се постигнат като съдържание закони, които да позволят действително да се избегне злоупотребата с прекомерна пазарна сила, да се постигне едно много по-балансирано, много по-пропорционално разпределение на отделните компоненти в ценообразуването и ценонадграждането в цялата верига до крайния потребител", добави Радев.

Председателят на АИКБ отбеляза, че според някои от колегите му това може да доведе в т.ч. и до подобрение или по-ниски цени. „Ние не можем да се произнесем в тази посока. Но считаме, че основната задача, а именно все пак постигане на едно по-балансирано ценообразуване в голяма степен би покрило очакванията ни като общество", каза още той. 

На въпроса какво мислят за мерките, които правителството предлага, по отношение на бюджета за 2026 г., Радев отговори, че това е важният въпрос. „Нека да направим отделно обсъждане, защото това е важният въпрос, това е големият въпрос. Не е единственият въпрос, но е изключително важен въпрос за всички ни. Ние имаме, естествено, нашите виждания по тази тема", каза той.

Председателят на АИКБ заяви, че от КНСБ са се опитали да вкарат и този разговор в днешната среща. „Въздържаме се от това нещо по простата причина, че считаме, че много по-ангажирано и сериозно трябва всеки да извади аргументите си, тъй като това ще предопредели според нас далеч не само проекта за бюджет за останалата част от текущата година, но всъщност ще даде и насока за начина, по който ще се правят, ще се подготвят и следващи бюджети", обясни Радев.

Той сподели, че е приятно изненадан, че са имали възможността да обсъждат текстове, които се гледат между двете четения в парламента, защото това действително дава възможност за корекции. „Много пъти този подход беше заобикалян. Правеше се нещо, което да се обсъди формално само за гледане евентуално на първо четене, втори дубъл в съответната комисия в Народното събрание и след това никаква възможност за инициативи. Това е по-различен подход. Приветстваме този подход. Надяваме се така и занапред да бъде", каза още председателят на АИКБ.

По отношение на бюджет, Радев призова се изчака, за да се развият първо срещите и вижданията по темата. „Ясно е, че ние сме за предприетите стъпки, например редукция на администрация. Това са тези, които многократно ние сме излагали. Чуваме, разбира се, и другата теза – никой не иска в същото време да е в структура, която пък няма да е функционална. Тези съкращения не са самоцелни, но едва ли има някой, който да поставя под съмнение дали са необходими", заключи той. 

Пламен Димитров, КНСБ: Промените в ЗЗК и ЗЗП ще доведат до реално поевтиняване на редица стоки

Подкрепихме двата законопроекта - за промени в Закона за защита на конкуренцията и в Закона за защита на потребителите, с редица предложения. За нас ключовият въпрос е дали те ще дадат обосновани възможности на КЗК и на КЗП да влияят върху пазара с това, което законите и Конституцията са им дали, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров. 

Това, което КЗК през последните 6-7 месеца констатира, даде основания допълнително да се осветли веригата на ценообразуване и в търговските вериги, и в отделните сектори. Ние имаме представа какво е "справедлива пазарна цена", и я коментирахме заедно с колегите от Народното събрание по време на заседанието на НСТС. Важно е и да акцентираме, че ние продължаваме да подкрепяме новите дефиниции, които се въвеждат за "съвместно господстващо положение", и необосновано високи надценки. Когато те бъдат дефинирани, ще стане ясно и как ще се прилагат, допълни Димитров. Накрая това ще повлияе позитивно върху позитивно разпределение на надценките от производителя до потребите, а и после ще даде възможност и за намаление на цените на определени хранителни групи в магазините. Затова и синдикатите КНСБ и КТ "Подкрепа" подкрепиха предложенията, завърши Димитров.

От синдиката са поискали среща с министъра на финансите, която ще се състои в следващите дни. На нея ще бъдат обсъдени детайли относно състоянието на публичните финанси, къде има просрочка, кое е забавено, кое не може да бъде разсрочвано повече, колко са плащанията по ПВУ. Важното е, че в КНСБ разглеждаме антиинфлационните мерки и мерките за подкрепа на хората и икономиката в три посоки - нормално функциониране на пазара, антиинфлационни мерки не само на публичните разходи, а и за всички, които предлагат пари на пазара /търговски банки и бързи кредити/; и стъпки за възстановяването на непазарни несъответствия, добави още Димитров. Социално слабите хора също имат нужда от подкрепа да оцелеят с тези цени, докато умуваме как да ги свалим, завърши президентът на КНСБ. IБГНЕС