Михаил Горбачов е известен и с факта, че Маргарет Тачър го нарече човек, с когото „може да се работи“, и днес малко западни лидери могат да дадат такава препоръка на настоящия жител на Кремъл. Една от основните цели на Горбачов, докато той ръководеше разпадането на Съветския съюз, беше да изгради по-тесни отношения между Москва и Запада, пише британският вестник The Telegraph, цитиран от Агенция "Фокус".

Драстичното намаляване на броя на ядрените оръжия в САЩ и в Русия (ядрените арсенали на тези страни са намалели с 80% от пика на Студената война), несъмнено, може да се счита за най-значимото постижение на този бивш съветски лидер. За тази цел той подписва Парижката харта през ноември 1990 г., в която се казва, че „ерата на конфронтация и разделение на Европа е приключила“, отношенията между Русия и Запада от този момент ще бъдат „базирани на уважение и сътрудничество“, а Русия твърдо ще се придържа към „демокрацията, базиранa на човешките права и основните свободи ”.

Ако говорим за мнозинството руснаци, днес на това място има празнота. Съдбата на Алексей Навални, руски опозиционен лидер, който според германците е бил отровен с "Новичок”, , изобщо не прилича на „твърд ангажимент към демокрацията“.

В новата си книга "Какво е заложено на карта сега" - която предоставя ясен анализ на предизвикателствата, пред които са изправени днешните световни лидери, от изменението на климата до нова надпревара във въоръжаването - Горбачов се оплаква, че принципите, залегнали в Парижката харта, всъщност се превърнаха в исторически анахронизъм, докато Русия отново е в конфронтация със Запада. Горбачов обаче осъжда Запада за това, като в същото време повтаря добре репетирания аргумент, че Москва е провокирана, затова тя е заела по-агресивна позиция и това се случи в края на Студената война, когато Западът "се обяви за победител".

Горбачов обвинява американските лидери в „непростимо“ поведение, че се опитват да „укрепят военната си мощ, да наложат волята си и да създадат еднополюсен свят, американска империя“. Той обаче не забелязва факта, че разширяването на Европейския съюз и НАТО на изток, тяхното проникване на територията на бившия съветски блок, е предприето въз основа на демократично изразената воля на хората и това е един от принципите, които Парижката харта трябва да подкрепя.