Ефектът от автоматичното повишаване на минималната работна заплата, който не е съобразен с производителността на труда и с повишаването на икономическия растеж, винаги е негативен.

Навсякъде се повишават основните лихвени проценти. Това ще последва и в България не само от страна на БНБ, но и от търговските банки. Това е начинът, по който трябва да се забави и охлади икономиката. Трябва да се намали кредитирането и съответно парите да станат по-скъпи.

Икономическите и метеорологичните прогнози се смесиха, топлото време пази Европа от рецесия

Това каза в интервю за БГНЕС анализаторът, икономически изследовател и член на Съвета по икономически и публични политики Михаил Кръстев.

С него коментираме решението, взето в последните дни от съществуването на 48 Народно събрание, според което минималната работна заплата 50% от средната брутна от средата на следващата година; дали наистина сме изпуснали всички шансове за присъединяването ни към еврозоната през 2024 г. и как ще се отрази повишаването на лихвите върху инфлацията и гражданите.

По отношение на новите промени в механизма за увеличаване на минималната работна заплата, Кръстев обясни, че като претекст се използва Директива на ЕС, но се пропуска да се каже, че в нея не е въведено никакво изискване за това колко трябва да бъде стойността на минималната работна заплата. Той подчерта, че са дадени препоръки и Директивата се отнася за адекватна стойност на минималната работна заплата. „Нещо, което в икономиката и във финансите не съществува като понятие, няма такова понятие като – адекватно, справедливо, достойно. Това са едни термини, които не са от икономиката и финансите. В тази директива препоръките са да се въведе или 50% от минималната работа заплата да бъде 50% от средната брутна заплата в страната или да бъде 60% от средната медианната заплата. Тези стойност в България се различават страшно много“, посочи Кръстев.

Според него медианната работна заплата е по-точният измерител за това какво е развитието на българската икономика, защото там се вземат стойността от най-ниската възможна заплата, заедно с най-високата заплата и даде пример: „Ако имаме 2 млн. души, които са в частния сектор в страната, този който се нарежда на милионното място е медианната работна заплата. Ако се направи по този начин, излиза че дори настоящото ниво на минималната работна заплата е по-високо от 60% от медианната работна заплата. Имаме едно изкривяване на икономическата логика, когато се определя какво трябва да бъде минималното работно заплащане“, категоричен е анализаторът.

Той припомни, че минималната работна заплата е обвързана с над 40 социални плащания. „Когато политиците решат да повишат минималната работна заплата, оттам нататък те повишават тези 40 социални плащания, от което ефектът върху бюджета е доста по-сериозен, отколкото се твърди“, заяви експертът от СИПП. Финансистът предупреди, че това има и тежест в по-малките населени места, в населените места, в които няма достатъчно конкуренция на труда, няма достатъчно възможности за развитие. „Когато там се стигне до едни нива на минималната работна заплата, които не съответстват с производителността на труда, просто ще има освобождаване на работни места. Дори да говорим за хиляди, десетки хиляди хора, които ще загубят работата си, това е нещо, което би трябвало да бъде предотвратено от политиците, а не предизвикано“, подчерта Кръстев.

А когато минималната работна заплата стигне до ниво, което е прекалено високо и не съответства на производителността на труда, на развитието на икономиката и на икономическия растеж, индустрията и бизнесът започват да търсят алтернативи.

„Алтернативите могат да бъдат с автоматизация на процесите – това означава още хора, които остават без работа, алтернативите могат да бъдат с изместване на производства в други страни. В България така или иначе имаме прекалено малко стимули за предприемачество, прекалено малко стимули за създаване на индустрията с добавена стойност, не би трябвало държавата да се намесва в този процес, още повече и административно да пречи на две страни - работодател и работещ, да постигнат съгласие помежду си за възнаграждението, което трябва да се получава. Когато държавата се намеси в този процес и каже възнаграждението трябва да е над тази стойност, означава че се отнема правото на работещия да каже, че е съгласен да работи на такова възнаграждение. Може да се стигне до момент, в който немалко хора започват да работят на четири часа вместо на осем часа, немалко хора започват да работят в сивия сектор, за да могат да елиминират това административно увеличение на минималната работна заплата. Става въпрос за един процес, който не е добре обмислен, може би във връзка с предстоящите избори“, алармира той.

Анализаторът посочи, че Европейската централна банка вече неколкократно повишава основните лихвени проценти. По думите му Федералният резерв на САЩ е дори по-агресивен в тази политика и съответно повишава още повече лихвените си проценти.

„България трябва да се присъедини към този процес. Навсякъде се повишават основните лихвени проценти. Това ще последва и в България не само от страна на БНБ, но и от търговските банки. Това е начинът, по който трябва да се забави и охлади икономиката. Трябва да се намали кредитирането, съответно парите да станат по-скъпи“, обясни той. Михаил Кръстев отбеляза, че в момента парите са прекалено евтини и това е благодарение на пандемията и безпрецедентните стимули, които централните банки и правителствата са излели в икономиката. „Парите просто станаха евтини. Това е причината да имаме инфлация от двуцифрени проценти, които в България се забавят с по-малки темпове, отколкото в ЕС. Не се знае на фона на големите разходи, които имахме през януари дали няма да продължим с темпа на инфлация оттук нататък. Това е процесът, който ще се продължи така или иначе – с повишаване на лихвените проценти, включително от търговските банки, включително от централните банки и преминаването през някаква форма на рецесия, защото вече прекалената намеса на правителствата – в Европа и България, те малко изкривиха понятията за рецесия“, отбеляза финансистът. Той обясни, че е трябвало да бъдем в рецесия още през март 2020 г., когато коронавирусът е ударил с пълна сила и пазарите са се сринали. „Икономическата логика беше да влезем в рецесия. Правителствата решиха, че просто няма да допуснат да влезем в рецесия, напечатаха едни пари, вляха ги в икономиката под формата на стимули и подкрепа за всякакви бизнеси и компании и съответно се стигна до момента, в който рецесията беше отложена на цената на инфлацията“, уточни Кръстев.

„Икономическите прогнози се смесиха притеснително с много с метеорологичните прогнози. Единствената причина Европа да не е в още по-видима рецесия към този момент е топлото време, което имаше през есента в зимата. Инфлацията в еврозоната се забавя благодарение на това, че спадат цените на енергийните ресурси“, обясни той. По думите му, ако цените на енергийните ресурси бяха такива, каквито бяха прогнозирани при една нормална зима и едни нормални стойности на температурата, еврозоната щеше да е в рецесия. „Въпреки това най-големите икономики в еврозоната показват такива индикации, Германия също се готви за рецесия и влиза в нея. Този процес няма да спре, топлото време няма да спре заплахите, които има както за енергийния сектор, така и за икономиката“, предупреди той.

Икономистът отбеляза, че няма период в историята на световната икономика, поне в последните 150 години, в който сме били толкова малко години в рецесия и толкова много в положителен растеж. „Ние в момента изкривяваме икономическата логика и икономическия цикъл – все по-малко се намираме в рецесия и това е благодарение на намесата на правителствата в икономиката под формата на стимули и под формата на забавяне на тези процеси. Тези процеси обаче в крайна се случват, дали ще сме в рецесия или дали ще имаме двуцифрена инфлация, която да източи спестяванията или капитала, с който разполага средната класа, мисля че е еднакво лошо за хората“,, подчерта той.

Кръстев препоръча да не се съсредоточаваме толкова върху понятието рецесия и върху измерителите на това, че трябва да минат две тримесечия, в който трябва да има отрицателен икономически растеж. „Дори и да няма такъв отрицателен икономически растеж, а имаме нулев икономически растеж, при инфлация 10-15% това ни вкарва директно във вариант на стагфлация, което не е по-благоприятно за хората и икономиката от една рецесия“, експертът от СИПП.

Михаил Кръстев изрази съмнения и по-скоро скептицизъм за влизане на България в еврозоната през 2024 г.

„Държава, която няма бюджет към февруари, държава, която ще има бюджет в късната пролет или лятото, не би могла да е държава, която да се готви за по-мащабна промяна и превалутиране в края на тази година. Има много технически изисквания, които трябва да се случат. Преминаването от една валута в друга не е шега. Политиците могат да си мислят, че става въпрос за реторика, която просто трябва да се използва за предизборни цели, но в крайна сметка това е един сложен процес“, категоричен е той. Финансистът подчерта, че БНБ трябва да се подготви много добре. Той обаче алармира, че все още има неща, които не са измислени, като например каква част от средствата ще можем да обменяме от левове в евро на банкови клонове и др. „Това са въпроси, които не са изчистени. Ние сме все още на етап, в който говорим дали трябва да влезем в еврозоната или не. Едва когато започнем да виждаме техническата подготовка и техническото обезпечение на процеса, тогава можем да мислим, че предстои преминаване към друг вид валута. В момента ми се струва нереалистично.", категоричен е Кръстев.