В последните месеци Русия използва Черно море и изключителната икономическа зона на България за военни учения, затова страната ни обсъжда различни варианти за отговор - от дипломатически до ускорено придобиване на брегови ракетни комплекси.

Това заяви в студиото на БНТ министърът на отбраната Тодор Тагарев. Той уточни, че основният отговор няма да е самостоятелен, а съвместно със съюзниците от НАТО.

"От средата на юли Русия прави предупреждения, че ще провежда учения със стрелби в част от българската изключителна икономическа зона. Така тя блокира нормалните коридори на търговския трафик, това означава, че е опасно за нас да използваме икономически тази зона".

До голяма степен случващото се в Черно море зависи от Турция и нейните действия не позволяват по-голяма ескалация на напрежението, посочи министърът. Турската страна спазва стриктно Конвенцията от Монтрьо, като ограничава присъствието на военни кораби в Черно море, в т.ч. и руски.

"Ангажиментите на нашите съюзници не са само с кораби, това може да става с получаване на разузнавателна информация, с авиация, която потенциално може да действа срещу морски цели, това може да стане и с брегови средства, те вече не са ограничени от конвенцията"

Няколко съюзни страни вече са пострадали от конфликта в Украйна, остатъци от дронове падат в Румъния, припомни Тагарев. Според него атаките на Русия по украинските пристанища на Дунав в един момент може да засегнат и България.

"Няма заплаха от преки военни действия срещу България, но има рискове да бъде засегната по един или друг начин от тези провокационни и агресивни действия".

Планира се на наша територия да се създаде има многонационален дивизионен щаб на сухопътни войски от НАТО, като се обсъжда да е близо до София.

"Не говорим за присъствие на войски, а за щаб, който има готовност да управлява такива войски. Ще бъде на терени, които традиционно се използват от Българската армия. Говорим за регионалното командване на специалните сили между България и Румъния, за изграждането на транспортна и енергийна инфраструктура, складови бази, летища."

Основната политика на НАТО е да се възпре потенциален агресор, но да има готовност, ако все пак той реше да предприеме действия. Агресорът не е хипотетичен - това е Руската федерация, каза министърът.

Разполагането на многонационална бойна група до Безмер е само намерение, а мястото е предложено от военните. Средствата за това вероятно ще надхвърлят 100 млн. лв., като част от тях ще дойдат от НАТО.

"На много хора им се иска войната да свърши утре или догодина, но нашата задача е постоянно да оценяваме рисковете и да се готвим за най-тежките от вероятните сценарии", коментира Тодор Тагарев.

България има много неща, които представляват интерес за Украйна - в момента им изпращаме боеприпаси, които са извън нормативите за поддръжка и извън преките потребности на нашата армия. Потребностите се променят, например в момента Украйна търси средства за разминиране, но ние не можем да им помогнем в това, уточни министърът.

Според него се преекспонира въпросът дали помощта от България за Украйна е ключова:

"Ако нещо е ключово от българска страна, това не са средствата, които можем да извадим от складовете на армията, а производството на нашата отбранителна индустрия, която от десетилетия специализира в производството на боеприпаси, малки и леки въоръжения и те се харчат много. Иначе България е една от 60-те страни, които участват във формата "Рамщайн" и помагат на Украйна".

Тодор Тагарев отказа да коментира позицията на президента за предоставянето на оръжия. Посочи, че оказването на помощ на Украйна представлява защита на международния ред и е от стратегически интерес за България, защото ако Украйна не издържи, Русия може насочи агресията си другаде.