Тя обърква историците от векове, но мистерията около смъртта на Александър Велики може би най-накрая ще бъде разкрита. Предишните теории заключваха, че той е починал от инфекция, алкохолизъм или убийство. Сега се появи нова версия, която се оипира на сериозни научни факти. 

Ново проучване обаче предполага, че той е срещнал смъртта си заради неврологичното заболяване Синдром на Гилен-Баре, което може да остави болния парализиран, пише „Дейли Мейл“ (Daily Mail).

Освен това новото проучване твърди, че Александър Велики не е бил мъртъв, а само парализиран в продължение на шест дни, преди най-накрая да почине, съобщи vesti.bg

В статия, публикувана в Бюлетина за древната история, д-р Катрин Хол, старши преподавател в Медицинското училище в Дънидин, Нова Зеландия, казва, че предишните теории за смъртта му през 323 г. пр. н. е. не са задоволителни, тъй като не са обяснили цялото събитие.

Заедно със съобщенията за забавеното разлагане, 32-годишният Александър Велики се твърди, че имал треска; болки в корема; прогресивна, симетрична, възходяща парализа и остава с ясен разсъдък до момента на смъртта си.

Д-р Хол отбелязва, че тялото му не е показвало никакви признаци на разлагане в продължение на шест дни след смъртта му. Древните гърци смятали това за доказателство, че Александър Велики е бог и според специалиста това е първата статия, която дава реален отговор за смъртта на великия завоевател.

Д-р Хол вярва, че диагнозата Синдром на Гилен-Баре, причинена от широко разпространен по онова време вид гастроинтестинална инфекция, е причината за смъртта на Александър Велики.

Повечето аргументи около причината за смъртта на Александър се съсредоточават върху неговата треска и болките в корема. Ученият обаче отбелязва, че описанието на оставащия му здрав разум не получава почти никакво внимание от експертите. Тя смята, че е получил остър двигателен вариант на невропатия на Синдром на Гилен-Баре, който предизвиква парализа, но без загуба на разума или безсъзнание.

Обяснението на смъртта му се усложнило допълнително от трудностите при констатирането на смърт в древни времена, когато се е разчитало на наличието на дишане, а не на пулса, категорична е д-р Хол. Тези трудности, заедно с типа парализа на тялото му и понижените изисквания за кислород, биха намалили видимостта на дишането му.

Евентуален провал на авторегулацията на температурата на тялото му, както и зеници, които станали фиксирани и разширени, също показват, че запазването на тялото му от разлагане не се е случило поради чудо, а защото все още не е бил мъртъв.