Този, който днес се мъчи да убеди спонсорите си, че България е мафиотска държава, може да постигне един единствен резултат – марш навън, към Евразия

Страната ни постигна много и това, което представлява сега е несравнимо с мрака на комунизма, казва пред Faktor.bg първият демократично изран премиер в България

Интервю на Майя Любомирска

- Г-н Димитров, все повече се налага схващането за проваления български преход. Какъв е Вашият прочит на извървения път от България през тези 30 години?

- Това е най-зловредният прочит на събитията, който ползва единствено противниците на западната ни ориентация. Евразийците би трябвало да плащат на всеки, който повтаря тази мантра. Удивително е, че има и такива, които ентусиазирано убеждават, при това безплатно, че не сме за Европа, че не сме като Европа, че преходът бил провален и че няма такава държава. Ако успеят да убедят българите колко всичко е лошо и отвратително, то как тогава те да не милеят за комунизма. А ако всеки ден убеждават партньорите ни, че сме втора категория общество и държава, естествено ще ни третират като такава. Слава Богу, повечето хора, макар да обичат да се пооплакват, не вярват истински на тези приказки. Е, има и такива, които поради злонамереност или наивност възнаграждават това говорене.

- От дистанцията на времето можем ли да кажем, че случилото се на 10 ноември 1989 г.  беше сценарий, който позволи  политическата власт на комунистическата партия да бъде трансформирана във финансова?

- При всяка революция губещите групи заговорничат, за да запазят повече сила и влияние, и в историята това обикновено успява в някаква степен, освен при физическо унищожение чрез безогледен терор, какъвто прилагаха комунистите. За мен е по-важно, че след падането на Берлинската стена и вътрешнопартийния преврат у нас набра сила процес, който в крайна сметка доведе до превръщането на България в западна държава, натовска и европейска, която, колкото и да хленчат и да я хулят разни мъдреци, е във всяко отношение съпоставима с другите западни държави. Дори мантрата, че била най-бедна в Европа, която с такъв ентусиазъм повтарят (и която, ако вярваме на Дойче веле, напоследък вече не била вярна) не отменя постигнатото, защото да си дори последен в групата на първите е нещо хубаво. Вярно е, че много пари бяха ограбени и използвани от комунистическите структури и верните им хора. Не е вярно, че всички успели и направили състояние хора в България са бивши комунисти. Така че потрудете се да не обиждате тези, които са проявили предприемчивост. И нека не възвеличаваме само губещите. 

- Дали зад процесите, които се развиват в обществото, не се виждат все по-ясно кукловодите и продължават ли те да дърпат конците?

- Заговори винаги е имало и ще има, но тези, които надигат мощен глас за да се обявяват за кукли на конци, са ми странни.  Противостояха ни сили, правят го и  днес, но ние взимахме решенията си и действахме според обстоятелствата и разума си. Ние отговаряме за всичко, което сме сторили или не сме сторили, и непрекъснатото вайкане, че някой ни бил дърпал конците - ми е обидно. Идеята, че все друг е решавал вместо теб, е сладък спомен от комунизма.

- Във Вашата последна реч като премиер ясно беше казано, че мафията завладява държавата. Тогава от депутатските банки се чуваше смях. Предупреждението Ви не беше взето на сериозно. Днес се тюхкаме, че сме най-бедната страна в ЕС. Има ли връзка?

- Ако за тридесетина години не сме успели да стигнем по-далеч от това, което съм казал тогава – тежко ни. Да, създаваше се мафия. Да, търпяхме вредите от нея. Да, тя имаше политическа подкрепа. Организираната престъпност я има и днес. Голяма част от нея е по наследство червена. Но този, който днес се мъчи да убеди спонсорите си, че България е мафиотска държава, може да постигне един единствен резултат – марш навън, към Евразия. 

- Обвързаността с Русия ли е най-големият външнополитически проблем пред България?

- Географското ни положение винаги е усложнявало задачата за еманципация от руското влияние и усилията за разрастването му през последните двеста години не са спирали. Вероятно винаги ще има хора, които ги тегли нататък. Ако щете това е свободата – човек има право и на лош избор, и дори на провал. Но мен ме измъчват не толкова видимите почитатели на тази тенденция, колкото тези, които си въобразяват, че й се противопоставят, а всъщност ежедневно наливат вода в нейната мелница. Защото тъкмо те мултиплицират ефекта на враждебните усилия от вън. На тях препоръчвам да се научат да казват „Ние, европейците“ и „ние, западния свят“, вместо като пчелички да работят за доказване на това, че не сме били такива.

- Лично Вие разочарован ли сте от този 30-годишен период и от съдбата на СДС?

- Мисля, че България постигна много и това, което представлява сега, е несравнимо с мрака на комунизма. Демокрацията не е съвършена. Фактически тя е, както казва Чърчил, „най-лошата форма на управление, освен всички останали“. А съдбата на СДС беше въпрос на избор на неговите лидери и сторонници.

- Ако можехте да се върнете назад във времето, бихте ли променили нещо и като лидер на СДС и като премиер?

 -Не мисля, че има мегдан за фундаментални разлики. Опитът сигурно би добавил тук там нюанси, но това не е най-важното. Правехме възможното и то даде резултат. Тези, които твърдят, че не сме направили много, сигурно имат нужда да си мислят така.

- Мислите ли, че партиите на прехода трябва да слязат от политическата сцена и да се даде обществена енергия на нови политически проекти?

- Винаги съм повтарял, че модата на десетки партии не помага на демокрацията. Трябва да има ясно очертани посоки, полюси,  алтернатива и да е ясно кой на къде  гравитира. За една партия трябва да е ясно какви цели преследва, кой я води и как смята, че трябва да си гони целите. Ако някое от тези неща липсва, обикновено не се получава. Политиката не е просто проект. Проектът е за получаване на средства, а партията – за получаване на доверие. Тя трябва да има цел, но и да буди доверие и да дава основание да очакваш, че утре няма да те е срам от нея.