Кремъл смята, че може да победи Украйна, че Западът вече се е отказал да и помага

Войната се подкрепя от повече хора, отколкото подкрепят лидера на „Единна Русия“, казва известният опозиционер

Интервю на Константин Егерт, „Дойче веле“

- На 17 март Русия пак ли ще се събуди такава, каквато си беше и преди?

- За мен голямо откровение беше Екатерина Дунцова, журналистката, която опита да се пребори за президентския пост. Аз мислех, че Кремъл все пак е успял да деморализира руското общество така, че никой повече да не се осмели пряко да се противопостави на политиката му. И ето тази забележителна жена показа, че руското общество всъщност не спи. Следващата стъпка беше появата на Борис Надеждин. 
Видимо, той беше игра замислена преди Дунцова, и Кремъл съгласува продължението на тази игра просто по инерция.

- А Дунцова не е ли проект на Кремъл?

- Не, аз прекрасно познавам хората, които взеха участие в този проект. 
Опашките на които стояха (за да се подпишат в подписката за регистрирането на Надеждин като кандидат за президент), много сериозно удариха по плановете на Кремъл. 
Те показаха, първо, че съвсем не цяла Русия е „за“ Владимир Путин. А второ, къде бяха опашките за Путин, който казват, че е събрал 3 милиона подписа за издигането му?
Ясно е, че всички подписи за Путин са чиста фалшификация.
Защото, ако бяха решили да съберат 3 милиона подписа, това щеше да стане видимо. 
Това беше голяма грешка на Кремъл, и не е сигурно, че всичко ще свърши с това.

- Какво още може да се случи?

- Надеждин изначално е проект на Кремъл и Кремъл на нещо разчиташе в работата с него. Но това не означава, че сметките им ще излязат. Помним, че навремето и Алексей Навални специално преди изборите за кмет на Москва през 2013 година го пуснаха от затвора, дадоха му гласове от „единоросите“*.  И как завърши това за властта? 
Нищо добро не излезе от това. Може и този път да съжаляват.
Но ако не, то на 17 март ще имаме акция „На обяд против Путин“ (Предложението е на Алексей Навални, който призова всички, които са против Путин да отидат в избирателните секции в 12 часа на обяд на 17 март, денят на президентските избори в Русия)
Въпросът е колко хора ще излязат и как ще възприемат ситуацията: а, оказва се, че не само аз съм против Путин. 
Към настоящия момент реалната подкрепа за Путин е максимум 30%.
Войната се подкрепя от повече хора, отколкото подкрепят Путин.

- Какви изненади може да има?

- Авторитарните режими се държат на власт не защото ги подкрепя мнозинството от хората, а защото хората мислят, че мнозинството ги подкрепя. 
Когато хората разберат, че против вожда не са само те, но и всички наоколо, в някакъв момент се случва преобръщане.
То може да има и външен спусък, например, някакъв проблем на фронта или, помним, че Борис Елцин приблизително на същата възраст, на която сега е Путин получи сърдечен пристъп. 
Ние, опозицията, можем да опитваме да победим десетки пъти, те ще загубят само веднъж, затова ние ще опитваме.

- Тези, които мислят, че имат някакво електорално бъдеще в Русия разбират, че руският електорат със сигурност няма да е много настроен да предаде окупираните украински земи.

- Именно затова аз съм против президентски модел за Русия. Защото всеки човек в такава огромна и разнородна страна опитвайки се да бъде изразител на общата гледна точка, ще бъде принуден да лъже значителна част от обществото, ако не и цялото общество. 
Именно затова смятам за много по-правилна, откровена и съвременна парламентарната демокрация, в която всеки човек казва:“ „Аз представлявам интересите на ето тази група от обществото“.

- А Вие бихте искали да станете премиер на Русия?

- Не, вече не.

- А кой бихте искали да бъдете в Русия?

- Аз не съм голям фантазьор. Когато ме питат: „Кога най-накрая ще „загуби“ Путин?“, аз отговарям: „Може и още утре“. Но реалистичната оценка е от 5 до 10 години.
До тогава няма да съм достатъчно млад за функциите на ръководител в страна в преход. Смятам, че изпълнителната власт е работа за 40-годишните.

- Нямате ли усещането, че за младежите вие сте непонятни? Когато им говорите за Елцин, за избори, за „гласувай или губиш“ – за тях това е като на санскритски?

- Разбирам и признавам това. Средната възраст на служителите в нормална държавна администрация е 40 години. 
Ако според моето предположение смяната на властта се случи след 5-10 години, то сега трябва да лансираме 30-годишните. 
Ние трябва да им дадем възможността да станат разпознаваеми, за да може, когато се сменя властта, те да бъдат запомнени.

- Тогава с кого ще работите сега? Вие бихте ли могли да се обърнете към жените на мобилизираните, които не протестират против войната, а протестират да им върнат мъжете? Какво бихте могли да им кажете?

- Вие без съмнение правилно се опитвате да върнете близките си у дома. Но сте длъжни да разберете какво означава това: че вместо тях на фронта ще отиде съседът ви. И съседите разбират това и не ви подкрепят.
На властта не и достига живо месо и затова мъжът ви ще остане там. 
За да чуят исканията ви в Кремъл ви е нужна подкрепата и на съседите. А вие ще я получите само в случай, че никой, освен лудите, не се съгласи повече да участва в тази война. 
Войната трябва да бъде спряна.

- Имаше съобщения, че Путин чрез посредници е предал в САЩ и ЕС, че е готов да започне преговори за Украйна, но ако всички окупирани територии останат за Русия. Но пък срещу това Украйна може да стане член на НАТО, и ЕС. Мислите ли, че това може да бъде решение на конфликта?

- Да, знам, че хора, свързани с Роман Абрамович облъчват с тази идея западните столици. 
Аз не вярвам много в това, защото Путин смята, че може да победи Украйна. Смята, че Западът вече се е отказал да помага на Украйна. 
Това, според него, означава че през 2025 година Украйна ще се пречупи и ще капитулира. 
И след това Путин ще може да постави свое правителство в Киев. 
Ако това не стане, то той действително ще бъде принуден да се съгласи на някакви съглашения, тогава такъв разговор ще е възможен.
Но след две години Путин ще има достатъчно въоръжение, за да започне отново война. А тази политическа база, която го подкрепя сега в значителната си част се състои от хора, които спечелиха от войната. Тези хора ще бъдат недоволни от нейното прекратяване. 
Затова подобно решение трябва да бъде свързано с реалната готовност за противопоставяне на Путин след две години.

- Но ако Украйна бъде приета бързо в НАТО, това вече ще бъде война с НАТО. 

- Сега от НАТО  в Русия никой не се страхува. А Путин е твърдо убеден, че ако нападне със сила балтийските страни, НАТО няма да се намеси и в резултат ще се разпадне. Затова доверието към това, че страна, приета в НАТО, ще бъде защитена, няма да е голямо. 
Ще се наложи реално да бъде разположена армия в зоната на разделяне.

- Да си представим, че Путин вече го няма и трябва да бъде решен този проблем? Това означава ли връщане към границите от 1991 година?

- Несъмнено, необходимо е връщане към международно признатите граници. 
Това ще може да се направи незабавно само в случай на кризисно развитие на ситуацията вътре в страната. И едно такова кризисно развитие носи в себе си огромно количество рискове за целия свят.
Ако това развитие бъде повече или по-малко плавно, то плавно ще бъде и връщането към международно признатите граници. 
Такава гледна точка ще намери безусловна подкрепа сред умните хора и в Киев, и в Европа. 
Защото, ако утре някой, който е дошъл на власт и устройва в една или друга степен всички, изведнъж обяви незабавна деокупация, изтегляне на всички войски – до какво ще доведе това?

- До нищо. Даже ако утре Путин обяви, че изтегля войските, нито един човек няма да излезе на улицата да протестира.

- В условията на авторитарен режим – без съмнение. Но ако говорим за повече или по-малко демократично развитие на страната – когато в регионите има различно политическо устройство, но на федерално ниво е проведена демократизация – властта в много по-голяма степен зависи от обществените настроения.
Ясно е, че 600 хиляди бежанци от Крим и още приблизително милион и половина от окупираните територии така ще промени баланса, че властта ще попадне в ръцете на реваншистите.
Но при авторитарен режим - не. Защото не го е грижа какво мислите, ако трябва ще ви хвърли в затвора  и толкова.
Когато властта зависи от системите на взаимното сдържане и баланс и тази система е неустойчива, то това в много сериозна степен променя политическата картина.

Превод: Faktor.bg