Колкото и пари да наливат в Чинията на Бузлуджа, ще  рухне, защото е фалшива, природата и времето работят по-ефективно от културните министри

Трудната зима може да роди  нов „месия” или ново политическо чудовище – „възрожденец” и „патриот”, казва пред Faktor.bg главният редактор на в. „Стършел“

Интервю на Васил Стефанов

- Г-н Вешим, какво показва фактът, че се явяваме на 4-и избори в рамките на година и половина, а стигнахме до безпътица?

- Според мен, целият тоя възел се завърза с вдигнатия юмрук на президента. Президентът Радев и хората около него предизвикаха миналогодишната поредица от избори, за да си гарантират победата на втория мандат. „Риба се лови в мътна вода” – народна поговорка. И си хванаха „рибите”  – вторият мандат е вече факт.  Съветниците около Радев  размътиха водата с идеята да управляват те, чрез служебните кабинети. И да  дискредитират  партиите, за да прокарат идеята за президентска република, промяна в конституцията и евентуално ново управление на Радев след втория мандат. Не знам това как и дали лесно може да стане, но подозирам, че измисленият орган, наречен Стратегически съвет при президента, работи по такъв план. В основата на тия „стратегически” замисли едва ли е Радев. Като военен той няма толкова въображение под фуражката, за да гледа няколко хода напред. Стратегиите ги замисля Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет при президента, а сега и съветник на служебния премиер Гълъб Донев. Какво излиза, че днес България се управлява от този Маринов! Кой е Александър Маринов? Агент на ДС, с псевдоним Майстора. Човек, близък до Илия Павлов и Мултигруп, свързан  по този начин със сенчести бизнес-групировки.  Вероятно и с Кремъл… Известно е, че Илия Павлов бе  руски „човек”, сигурно и руските му господари го и премахнаха, ако с нещо ги е подразнил. Неслучайно убиецът му не се намери, няма и да се намери – така пипат руските мафиоти. Корупцията в България на високото ниво, разграбването на държавата и зависимостите в енергетиката – всичко това през тия трийсет години на прехода идва от Москва. Намесата на Русия във всяка сфера на вътрешните ни работи е причина за днешното ни незавидно положение на страна, на дъното по всичко в ЕС. Ето това си заслужихме като нямаше лустрация – агенти на ДС като Александър Маринов – Майстора, да заемат високи държавни постове и да ни управляват.    

- Хора, които подкрепиха Радев и преди това му се кланяха, сега са на протестите пред президентството. Стигнаха ли до „отрезвяване“ или очакват следващия „месия“?
 
- Бил съм критик на Радев (с текстове в „Стършел”) още преди първия му мандат, когато заяви, че Крим е руски и санкциите трябва да отпаднат. И когато стана ясно, че този генерал ни е натрапен за президент с външна намеса. Неслучайно той няма никакъв авторитет пред другите европейски лидери – нашите партньори в Европа го гледат с подозрение от първия му ден в президентството. Само  „демократите”  бяха слепи да го видят. Та даже му падаха и на колене. Призоваваха и гласуваха за него. Сега, когато той овладя всичко в държавата,  се сетиха, че Радев работи за руските интереси и тръгнаха да протестират… Страшни политици са и Атанас Атанасов, и Христо Иванов, виждат два хода назад! А не искат да отстъпят лидерството, да отворят път на по-млади или по-свестни хора. Задаващите се избори пак обещават да са ялови, редовно правителство едва ли ще се състави, новият парламент ще има кратък живот и пак Радевите протежета ще ни управляват… Те отказаха американските танкери и  вече започнаха да правят „наколенки” на Русия и на Газпром. Боя се, че това  служебно правителство  (с някои промени) ще го гледаме цяла зима, а с такова управление зимата няма да е лека. Нужни са реформи в много области, но никой няма да поеме отговорност да ги прави. Колкото повече нещата се отлагат, повече се забатачваме. Трудната зима може да роди  нов „месия” или ново политическо чудовище – „възрожденец” и „патриот”.

- Изборите говорят ли за провал на българските елити, колкото и условно да звучи?

- Елити… Какъв елит са такива като Тошко Йорданов или Станислав Балабанов? Единият писач на плоски вицове, другият – стойка на микрофон. Или Карадайъ, който трудно се изразява на български? Ами пожарникарят от Банкя, чиито обширни културни интереси се простират от „Реал” до „Челси”? Как десни политици, или Александър Симов от БСП, посредствен журналист,  станаха „елит”, който да решава съдбините на България? Пет пари не давам за такъв "елит”! Преди няколко дни бях в едно троянско село – там срещнах истински българи, за които се заслужава да се разкаже. Единият: веднага след 10-и започнал малък бизнес  - купил цехче, в което взел да произвежда течност за чистачки, антифриз, бои, лакове… Развил бизнеса и сега има 40 души, на които осигурява работа и високи заплати. Осигурява им транспорт и храна на обяд. Развил е нещо като семеен бизнес – всичките му роднини са включени в производството, хората знаят защо работят и са доволни от труда си. Вторият: резбар – прави иконостаси на черкви и манастири – човек на 75 години, пъргав и стегнат, който не се спира да работи – от сутрин до вечер. Не подвива крак пред телевизора да гледа Виктор Николаев или Цветанка Ризова и да вика:”Абе, кога ще се оправим!” Третият: работил за американската фирма „Идеал-Стандарт” в Севлиево, оценили го и го поканили на висока длъжност в Щатите. Бил там десетина години и спечелил достатъчно, за да не работи сега, а само да си почива… Но той не си почива, дъщеря му е модистка в Лондон, а той тук организира шивашко производство на нейните модели. Четвъртият: художник с име, правил изложби в Европа, но е предпочел животът на село пред големия град – сега реди изложби в  двора и в къщата си, където всичко са изградили сами с жена си  – подпорни стени, огради, плочи, чешма. Чешмата е в памет на неговия приятел, художника Димитър Казаков, до нея има малко параклисче „Св. Димитър”, пак в памет на Казаков. Художникът и жена му имат вкус,  чувство за  естетика, каквото и да докоснат, става красиво. Никой от тези хора, за които ви разказвам, не ми каза: „Няма ли държавата да ми вдигне пенсията!”. Те не искат нищо от държавата, разчитат само на труда си, на таланта си и на собствените си сили. Ето на такива българи аз свалям шапка, а не на „елитната” порода, която влиза случайно в политиката и почва да се мисли за много важна. Хора като споменатите по-горе ще измъкнат България. И техните деца и внуци, които се възпитават на труд от примера им! 
 
- Как да си обясним, че голяма част от българите още защитават Путин и Русия, въпреки войната в Украйна?

- Преди стотина години сатирикът Димитър Подвързачов е изрекъл един горчив афоризъм: „Българинът не си е доробувал!”. Колко е актуално това и днес за всички ония българи, които се правят, че не виждат агресията на Русия не само в Украйна, а и към целия цивилизован свят. Че кой в света днес  подкрепя Русия – Беларус, Сирия, Еритрея и Северна Корея. И Корнелия Нинова… И нашите „поцелуйковци”. За тях Русия е „приятелска страна”, въпреки че Кремъл официално ни е наредил в списъка на вражеските държави. Тия наши сънародници наистина  не са си доробували. 

- Къде остава „дясното“ у нас, защо се разпада и се намира в постоянно колебание с очакванията за раждането на нова истинска десница? 

- Какво дясно? За да има дясно, трябва да има средна класа, хора, които са икономически стабилни, независими от държавата. А в тия трийсет години на преход  не се формира средна класа. По различни причини, които няма да изброявам. Масата българи днес са с ниски доходи и ниско образование, предпочитат да не работят и чакат на държавата. Затова са готови за петдесет лева да продадат гласа си. А пък повечето от нашите богати са забогатели от далавери – те не могат да са „десни”, защото богатството си дължат на „куфарчета”, произхождат от бившата номенклатура или от бившата ДС. Още дълго дясното у нас ще е в насипно състояние и трудно ще се обедини, защото няма десни избиратели. Но по-скоро трябва да има обединение на проевропейските българи – на онези десни, леви или центристи, които виждат бъдещето на страната ни като част от ЕС и НАТО, а не мечтаят за завой към „Руский мир”. Нали го виждаме какъв „мир”.  Той стреля с ракети, бомбардира болници, училища и театри, убива жени и деца, краде тоалетни чинии. Изборът е цивилизационен, ние, свободните българи, трябва да  отстояваме свободата и демокрацията, евроатлантическия път на България. Да се противопоставим, кой, както може, на политическите шарлатани и популисти, които агитират против НАТО и ЕС, говорят за „твърда ръка”, за отваряне на лагери, за забрана на неправителствени организации… И искат да ни върнат обратно в тоталитаризма.  
 
- Предишният културен министър Атанас Атанасов отпусна пари за реставрацията на космическия кораб на Бузлуджа, а Велислав Минеков го вкара в списъка с паметници с национално значение. Защо, вместо да се отървем от комунизма, ремонтираме символите му? 

- Колкото и пари да отпуснат, колкото и да я обявяват за „национална ценност”, Чинията на Бузлуджа няма да я бъде. Рано или късно тя ще се разруши, ще се разпадне от времето. Защото е фалшива по замисъла си. Тя е част от социалистическата грандомания – партиен кич за възвеличаване на една  фалшива идея, паметник на тоталитаризма. Направиха я навремето да ходят там партийци на поклонение – като в храм, да се кланят на техните богове – Ленин, Димитров, Живков – мозайките с ликовете им  са по стените, та вярващите партийци да им падат на колене.
Сега и  да възстановят мозайките, кого ще качите там да се кланя? Колко са днешните млади комсомолци, които ще идат там, че Корнелия Нинова да им връчва партийни книжки? Най-много някой заблуден западняк да се качи на върха, да снима, да цъка и да се чуди защо е  тая сграда-космически кораб, който нито ще литне, нито ще кацне? И за какво служи? Ще минат някакви кинаджии, ще снимат Чинията в някоя продукция и пак всичко ще потъне в забрава, във влага, мухъл и ръжда. А природата работи, доста ефективно,  по-естествено и културно от културните ни министри – напук на ремонтите, пак ще цъфнат пукнатини, пак ще падат облицовки, ще се ронят мозайки. И в крайна сметка всичко ще рухне, както рухна оня тоталитарен строй, който уж щеше да е вечен.  Чинията на Бузлуджа ще трае, колкото изтрая българският социализъм – четирийсет и пет години. Построиха я през 1981, по мои изчисления й остават още четири-пет. Може и десет да са, но финалът е ясен.