Тайип Ердоган трябва да направи още много сериозни реформи, за да покаже на американския президент, че е готов за ново начало в отношенията със Запада 

Доналд Тръмп си отиде от Белия дом, но тръмпизмът остава, категоричен е пред Faktor.bg арабистът

Интервю на Васил Василев

- Г-н Халаф, какви са причините за промяната в политиката на турския президент Тайип Ердоган спрямо САЩ, ЕС и Израел?

- Всичко, което говори Тайип Ердоган, не е ново. По този начин комуникират и други политици от управляващите среди на Турция. Той изпраща по-скоро предупреждение към САЩ и показва, че има алтернативна политика в лицето на Русия. Ердоган прави същото, както и иранците с Джо Байдън. Вместо да търсят допирни точки, отправят същите закани, каквито имаше и към Доналд Тръмп. Ердоган изрази очакване да има нови отношения с Европейския съюз, с Израел, със САЩ и със Саудитска Арабия. Това е едно послание към новия американски президент, с което турският държавен глава показва търсене на диалог, а не конфронтации. В същото време обаче промяната към политиката спрямо Израел ще предизвиква различни реакции във вътрешната политика на самата Турция. През последните години Ердоган имаше различна реторика спрямо Палестинския проблем като цяло и управлението на Нетаняху. Той оправдава промяната в отношението си с предишните си съветници, които са му диктували подобна политика. В същото време нека да не забравяме, че еврейското лоби има много силно влияние в администрацията на САЩ. Турция разчита на отношенията си с Израел, защото годишният стокообмен е на стойност 10 млрд. долара. Освен това, и двете страни разчитат на сътрудничество между разузнаванията си по отношение на различните терористични организации. Когато арабските страни подписаха мирно споразумение с Израел, Ердоган беше критичен, а сега започва друга реторика, с която иска да изпрати на президента Джо Байдън сигнали, че желае да е част от процесите в Близкия Изток, които ще доведат до налагане на някакъв мир. От друга страна, турският президент иска да привлече инвестиции от богатите страни от Залива като Саудитска Арабия. Конфронтациите до такава степен ескалираха, че в Турция дори имаше процес срещу предполагаемите убийци на журналиста Кашоги. 

- Ще успее ли турският държавен глава реално да се разбере със САЩ, президента Джо Байдън и с новата администрация?

- Както вече се вижда, САЩ назначиха една много важна фигура в Съвета по националната сигурност, а именно Рийд Макгорк. Президентът Байдън го избра, защото беше пратеник на Международната коалиция в борбата срещу Ислямска държава в Сирия. Този човек вече има друга функция в Съвета за националната сигурност и стана кординатор в отношенията с Близкия Изток и Северна Африка. Макгорк беше един от факторите в администрациите на Барак Обама. В същото време е работил малко и с Доналд Тръмп. Той подаде оставка, когато Тръмп реши да изтегли американските войници от Сирия. Макгорк отправи много силни критики тогава и констатира, че подобен ход ще доведе до напрежение в борбата с Ислямска държава. Ердоган се възползва от това и окупира територии в Сирия, които преди това бяха под контрола на американската армия. В момента турският президент е много притеснен от новата администрация в САЩ и затова се отваря и към Европа, и към Израел, и към арабските страни. По този начин се опитва да убеди Байдън, че може да работят заедно за успокояването на напрежението в Близкия Изток. Ердоган се намеси в конфликта не само в Сирия, а и в Либия, и в Нагорни Карабах. 

- Как ще се отрази опитът за „ново начало“ на Анкара спрямо Запада и Близкия Изток, при положение, че се въоръжава с руските системи С-400?  

- Израел даде „студен отговор“ на Анкара в опита за промяна на отношението ѝ спрямо политиката в Близкия Изток. Самият Бенямин Нетаняху не коментира новата ситуация. В същото време министърът по външните въпроси в арабските емирства беше категоричен, че Турция трябва да изпълни определени условия, преди да ѝ повярват, че наистина иска нови отношения. Беше поискано спирането на действията на „Мюсюлмански братя“, които са насочени срещу арабските страни. В същото време от страна САЩ имаше натиск по отношение на въоръжаването на Турция с руските ракети С-400. Видяхме, че Щатите увеличиха санкциите срещу Анкара. Европейският съюз също обясни, че Турция трябва да свърши още много работа преди да се постави ново начало в отношенията. Джо Байдън  обаче няма добро отношение към Ердоган и към политиката, която провежда дори когато беше вицепрезидент. Да не забравяме, че Байдън наричаше Ердоган „диктатор“. Турският президент дори изпрати зам.-губернатора на Анкара да посреща Джо Байдън през 2016 г., когато беше на посещение в западната ни съседка. В същото време новият американски президент обеща, че ще направи постъпки по признаването на арменския геноцид. Ердоган много добре разчита предизвикателствата от назначаването на Макгорк в Съвета по национална сигурност. Той много добре знае, че този човек е непримирим по отношение на защитата на кюрдите в Ирак и в Турция. Макгорк имаше добра комуникация с ръководителите на кюрдите. Той беше ангажиран в борбата с Ислямска държава и беше категоричен, че ще се бори срещу подобни явление. Във втория си мандат като вицепрезидент Джо Байдън обвини Ердоган и администрацията му, че стоят зад създаването на ИДИЛ в Сирия и в Ирак. Турският президент много се нуждае от доверието на новата американска администрация. Той вече дори е склонен да прекрати конфликтите си с Гърция и с Кипър. Турция трябва да направи и много компромиси по отношение на Русия и въоръжаването със системите С-400. Имаше идея тези ракети да бъдат получени, но да не бъдат използвани, а да се затворят в склад, където да ги охраняват американски войници. 

- Как ще се промени политиката на САЩ спрямо Балканите? 

- Всичко зависи какви политики ще следва администрацията на Байдън. Според мен, в първите месеци няма да има време да се обърне внимание на всички процеси в различните райони. Неговите усилия ще са насочени към пандемията в САЩ и към разделението в обществото. Джо Байдън трябва да внесе някакво успокояване. Доналд Тръмп може и да си отива от Белия дом, но тръмпизмът остава. 75 млн. души са гласували за него. Задачата на Байдън е да намери изход от напрежението в САЩ. Това не означава, че новият президент няма да обърне внимание на Балканите, но няма да се случи бързо. Дори самата Демократическа партия има нужда от успокояване, защото левите ѝ крила продължават да създават напрежение. 

- Как ще се развият отношенията между САЩ и Иран след излизането на Доналд Тръмп от Белия дом? 

- В момента сблъсъкът между Иран и САЩ се задълбочава. Администрацията на Доналд Тръмп започна да налага нови санкции, насочени срещу религиозния ръководител на страната. Тези санкции се разширяват не само срещу Иран, а и срещу различните шиитски групи в Ирак. Джо Байдън няма да може да анулира всичките тези санкции и трябва да се съобразява с тях. Това ще доведе до по-агресивна реторика на Иран спрямо новия президент и администрацията му в САЩ. Преди 2 седмици например иранците решиха да увеличат с 20% обогатения уран. Това е процентът, който им дава възможност да създадат атомна бомба. Държавният секретар Помпейо обясни какви са връзките между Иран и Ал Кайда. Той изнесе факти за атентатите в Ню Йорк от 2001 г. Това беше политическа бомба, защото ще постави Байдън пред нови реалности. И преди това той може да е знаел за съществуването на подобни документи, но те не са били съобщени. Помпейо уведоми населението на САЩ в последните дни, че Иран представлява голяма заплаха за САЩ. Той съобщи, че на територията на Иран все още има ръководители на Ал Кайда, които са под закрилата на революционната гвардия. Въпреки натиска на ЕС, на Джо Байдън ще му е трудно да се върне към атомното споразумение с Иран. Това може да е в полза за  страните от Залива, които искат да бъдат част от този процес.