Интервю на Мая Георгиева

- Г-н Лилков, в сряда ще бъде представянето на новото ви изследване, посветено на атентата в храма „Света Неделя“ в София през 1925 г., което проследява пътя на злодеянието на БКП. Кои са основните етапи, през които то минава? 

- Атентатът в черквата „Св. Неделя“ по брой на жертвите остава ненадминат в историята на 20-и век. В настоящото издание проследявам пътя на националното предателство и терора, изминат от БКП от деня на нейното болшевизиране през 1919 г. до атентата. Това са шест ужасни години, през които страната ни, понесла катастрофата от Първата световна война и тежестите на Ньойския договор, залята от бежански вълни и мизерия, става прицелна точка на Коминтерна и Съветска Русия за разпалване на болшевишкия пожар на Балканите. Тяхната маша е БКП, която е щедро финансирана с московски пари, за да се подготви за революция, в резултат на което избухва Септемврийският метеж през 1923 г. С тях БКП дава заплати на своите партийни секретари, куриери и технически сътрудници. Малко хора знаят, че в онези години единствената партия в България, която има платен партиен апарат, е БКП. По заповед от Москва са организирани и т.нар. политически чети, съставени от анархисти, комунисти, криминални типове и разбойници, които подлагат на терор населението и изумяват с бруталността на извършените зверства и обири. В някои от четите влизат и опитни терористи от Съветска Русия, за да обучават четниците. Тази престъпност осигурява пари за въоръжаване и премии за политическите убийства, извършени от нелегалното военно крило на БКП. 

- Какви нови факти и обстоятелства не знае обществото, позовавате ли се на неизвестни до сега документи? 

- В изданието съм включил подробна информация за личността и делото на достойния полицай Пане Бичев, който е водеща фигура в онези години в борбата с тероризма и заслужено е наречен от съвременниците си „Кошмарът на червените терористи“. Днес той е напълно непознат, но благодарение на правнучката му и на материали от Музея на МВР и Комисията по досиетата съставих неговата биография. През 1931 г. той издава под формата на девет брошури, подписани с името „Бивш полицай“, книгата „Надвечерието на атентата – Велики четвъртъкъ 1925 год.“ с подзаглавие „Разкриване нелегалнитѢ апарати на комуниститѢ“, в които описва действията на БКП по организацията и извършването на атентата, разкриването на тяхната конспирация и признанията на част от арестуваните терористи. Позволих си да включа книгата му в пълния ѝ вид в моето изследване, защото след 9 септември 1944 г., когато Пане Бичев изчезва безследно, тя е унищожена и само ограничен брой екземпляри остават в секретните фондове на някои библиотеки. Това е безценен документ, който заедно с извадките от стенографските протоколи от последвалия съдебен процес, представлява изключително историческо свидетелство, останало скрито през годините на българския комунизъм . 

- Открихте ли премълчавани до сега от историци и изследователи на темата факти и обстоятелства около атентата? 

- Читателите ще се запознаят с много факти, директно взети от документи от архивите на Коминтерна, които благодарение на усилията на група историци, начело с доц. д-р Лъчезар Стоянов, бяха публикувани „едно към едно“. Те „черно на бяло“ доказват, че във всичките си действия, вкл. и по атентата, БКП е била на ръчно управление от Москва. Ползвал съм и мемоарни книги на български комунисти, преки участници в събитията от онези години, както и откровените признания на арестуваните след атентата злодеи, които признават за пряката отговорност на БКП за атентата и за получаваните възнаграждения. Читателите ще се запознаят и със самопризнанията на Цола Драгойчева – за парите в партията, за това, че членовете ѝ са искали за всичко да им се заплаща, че са превърнали БКП „в сиропиталище“, „че ние не церим, а нанасяме все по-дълбоки рани на народа, чиито сили изтощихме“, и на хората „обещавахме щастие, а ги тласнахме към мизерия“!
Но най-изобличаващи за фалшификаторите на историята са документите от т.нар. Московско съвещание на БКП, проведено в Москва след атентата, на което се събират Георги Димитров, Васил Коларов, Станке Димитров, Димитър Златаров, Петър Абаджиев и други злодеи, избягали от България. Това са подробни стенограми от заседанията, на които те подробно обсъждат злодейството, което са извършили. 

- Как коментирате факта, че БКП-БСП продължават да оправдават злодейството с обвинения за терор и еднолична власт от страна на Цанковистите, и да крият, че поръчката е дадена от Москва, а царят не е бил мишена. Такива тези развива и внушава и Велислава Дърева в своя книга, посветена на същата тема. 

- След 9 септември 1944 г. българските историци услужливо следват политическата линия на БКП за скриване на истината и размиване на отговорността на комунистите за атентата. Например в „Кратка история на България“ от 1981 г. пише:  „На 16 април 1925 г. по време на опелото на генерала, избухна взрив в катедралата „Св. Неделя“. Десетки хора загинаха. Но управляващите останаха невредими. Атентатът бе дългоочакваният от реакцията повод, за да изпълни своя пъклен план.“ Избухнал някакъв взрив, а полицията само чакала, за да си отмъсти на БКП! Загинали били десетки, а всъщност броят на убитите и ранените е над 500! Но те не могат да пишат нещо различно, защото по време на Лайпцигския процес през 1933 г. Георги Димитров нагло лъже: „Взривният атентат, безчинството, извършено в Софийската катедрала … не бе извършено от БКП … тази провокация беше фактически извършена от българската полиция“. Той много добре знае чие дело е атентатът, защото в писмо до Военната комисия при ЦК на БКП Станке Димитров пише: „Аз смятам, че трябва. Виктор (Георги Димитров) смята, че може.“ 

- Не е ли време жертвите на комунистическото злодейство най-после да имат паметник?

- Да, разбира се, това е наш дълг, както и на българската православна църква! 100-годишнината от атентата през 2025 г. трябва да се отбележи с достоен паметник на площад „Св. Неделя“, който да напомня за годините, през които с парите от Москва, в името на световната болшевишка революция българи са изправени срещу българи и както пише Пане Бичев „Златото на Москва и замислите на някои от нашите съседи създадоха такива страшни изпитания на нашия малък народ, че още дълги години нанесените рани няма да могат да зараснат.“
Истината за онези години трябва да се знае и тя ни е особено необходима днес, когато опитите за реабилитация на комунистическия режим и на престъпленията на БКП, както и пропагандата в полза на Москва, отново се разгарят с пълна сила!