Димитър Попов

Политическите лидери в България имаха трудна, но донякъде успешна година, защото най сетне направиха и редовно правителство. В личен план, от кабинета Денков-Габриел най-много спечели Бойко Борисов. Той отново е желан партньор, изпран е политически както казват, посолството го призна за съюзник, главният прокурор пак е негов човек, партията му горе-долу си пази рейтинга, а той контролира настоящото правителство задкулисно. 
Струва си да поясня думата задкулисно: на Борисов трябва да му се признае, че 

направи немислимото – събра Пеевски, Прокопиев, Божков и Алексей Петров 

на една поляна – нещо като хайдушки банкет /юнашко парти за по-младите/, на който заедно опекоха Иван Гешев на чеверме и викнаха към президентството - „Събрахме се! Идем!“ После се появи и кабинетът Денков-Габриел.
Не го казвам с лошо чувство, в България правителствата така се уговарят – на хайдушки вечери. Накрая, за капак гръмнат няколко пищова и работата е опечена. Не е за първи път, няма да е и за последен. Това са си наши юнашко- хайдушки традиции, които по западен образец наричаме олигархични. 
Та външно погледнато Борисов наистина има всички основания да се гордее със себе си. Особено с международното признание, че пак е необходим гарант за съюзническите задължения на България в НАТО, което автоматично отдалечава от него списъка Магнитски.

Работата е там, че ако Борисов лично има полза от правителството Денков, партията ГЕРБ търпи големи негативи от своето участие в некоалицията. На местните избори ГЕРБ не само изгуби 20% от електората си заради сглобката, но и показа трайна тенденция към намаляващо доверие в самия Борисов. 
Разочарованите избиратели обясняват своето недоволство съвсем просто – нашата партия е дадена под наем на Киро и Асен. Така им изглежда сглобката след клетвите, че управлява ПП, а ГЕРБ само подкрепя. За такова мнение има и пример – хрумна им на Асен и на Киро да сложат такса на Газпром, накараха депутатите на ГЕРБ да я гласуват. Всички знаеха, а и го крещяха някои в парламента, че това няма как да стане, но гласуваха защото Борисов нареди. После, като излезе наяве, че било неизпълнима глупост и даже застрашавала Шенген, Киро и Асен се врътнаха, отмениха тихомълком таксата и Борисов накара своите да  гласуват отмяна в парламента скоропостижно. Сега неговите депутати имат правото да кажат - на маймуни ни обърнахте…
Обикновено броженията в ГЕРБ не се приемат като сериозни катаклизми. Вярно е, че в тази партия винаги решава Борисов, вътрешна опозиция той няма, а депутатите му всички са сплотени и го слушат. Това единомислие неприятелите го приписват на сериозни обвързаности на партийния елит  с лидера, чието бъдеще зависи от запазването на тези връзки в дълбока тайна. 

Сглобката обаче предизвиква сред елита на ГЕРБ и автентични брожения. Те са лесно видими през Вежди Рашидов или Делян Добрев, и лесно обясними. Знаковите фигури в партията стават смешни в очите на избирателите с неучастието в тази некоалиция, която иначе подкрепят. Общото мнение го формулира Вежди Рашидов, и то доста добре: „Мъчно ми е, че моята партия мина в опозиция. А тя постла килима на сегашните управляващи…Аз не бях съгласен с това правителство.“
За да обясни този разнобой между партийния интерес от една страна, и личния си интерес, който го задължава да крепи правителството, Борисов изведнъж заболя от политическа шизофрения. На практика той прави всичко, което ПП – ДБ искат от него, включително откровени глупости, записани в конституцията, с оправданието че така бил обещал на ДБ; на думи обаче, особено на партийните сбирки се кълне, че всъщност е опозиция и няма нищо общо с Киро и Асен, нито с правителството. 
В ГЕРБ няма идиоти. Всички са наясно, че лидера е „болен“ и единственият аргумент за тяхното мълчание е, че това статукво е временно, че така ще бъде до ротацията, и че след нея нещата ще се променят. От ГЕРБ ще искат да имат министри, да поемат контрол върху властта, който им се полага по правото на първа политическа сила, и който

 ще измие срама и тежките негативи, 

които сега търпят. 
Това отлагане във времето е интересен подход, но изисква през март Габриел да стане премиер, сегашните министри да си отидат, експертния характер на правителството да бъде променен, и да се появи официална политическа коалиция с ПП-ДБ. Това е очакването, на това се надяват в ГЕРБ, където всеки втори  депутат е бил министър.
И ако Борисов не успее да осигури тази промяна, пред партията ГЕРБ има два пътя – да се запази сегашното статукво, и партийния елит да обвини лидера си, че използва партията за лични цели и я хвърля на бунището; или да развалят коалицията и заедно да вървят на нови предсрочни избори, докато още са първа сила.
На Борисов ще му е много трудно да вземе решение в тази ситуация. От една страна посолството няма да приеме спокойно отказа от това правителство, което е необходимо заради войната в Украйна, и сигурно ще реагира с нещо, което на Борисов няма да му хареса. От друга страна,  предсрочните избори, които ще спасят ГЕРБ от по-нататъшна загуба на електорат, ще бъдат лоша перспектива за посолството и опасни за държава, в която президентът е откровено руски агент за влияние. 
Обикновено, когато има ситуация или-или, Борисов взема Соломоновски и половинчати решения, които дават на всеки по нещо. Той най-вероятно ще иска да запази правителството без да изпусне партията. За да стане това, трябва на всяка цена да убеди ПП-ДБ, че се налага да пуснат политици от ГЕРБ за министри. 
Киро даде заявка, че това е възможно в бъдеще. В евристичен порив той прозря, че коалицията е по- хубаво нещо от сегашната сглобка, в която не се знаело кой носи отговорност. Ако неговото заявление, което е обрат на 180 градуса, е наистина премислено, а не някаква хрумка, преговорите за ротацията вече са почнали и 

Борисов е сложил на масата своите искания

Разбира се, хайдушките вълнения зад правителството също имат отношение към неговото бъдеще. За Прокопиев, Божков и Пеевски годината е също успешна. Божков се върна в България невинен, върнаха му фирмите, вероятно и парите му са на сигурно място вече, а законът Магнитски не го засегна кой знае колко, защото той сътрудничеше всеотдайно на американското посолство. 
Прокопиев също получи пълно опрощение от прокуратурата и делата срещу него бяха отменени. В същото време той, както казват, е основен кадровик на това правителство, няма причина да е недоволен от колаборацията с Борисов. 
Пеевски е във властта, пак контролира главния прокурор, а ДПС може да се похвали с промяната в конституцията, която допуска министри с двойно гражданство и ще върне интереса към движението на стотици хиляди избиратели в Турция. 
Както се казва, олигархията зад кулисите също се надява това правителството догодина да си продължи мандата. 
И въпреки това има втори риск, и той се нарича Киро и Асен. Двамата доказаха неведнъж, че са тежко неадекватни политически, че имат сериозни професионални дефицити, и че са напълно ирационални личности. 
Ако догодина през март, те решат, че завръщането на Борисов във властта ще им изгуби целия електорат, ще саботират ротацията и новите избори стават логични. Борисов е наясно, че ако спонсорите на двамата нямат механизми, с които да ги контролират, на него не му остава друго, освен да ги последва на предсрочен вот.
Та навлизаме в новата 2024 година с доста хаотичен политически живот, с

 объркани политически сметки, 

с неизпълним държавен бюджет и без капитан на кораба. Вътрешните противоречия между партиите са толкова силни и дълбоки, че не носят никаква предвидимост за държавата. Единствения стабилизиращ фактори са посолството и войната в Украйна. Заради нея съюзниците имат нужда от нас и няма да ни питат ние искаме ли или не искаме да имаме редовно правителство. Ако трябва – ще ни го доставят отвън! С двойното гражданство в конституцията това става напълно възможно.
Та такава е политическата картинка на границата между 2023 и 2024 година…И весели празници на всички!