Огнян Минчев

Не мога успешно да оспоря повечето аргументи, които ще предложите за да оправдаете решението си да не гласувате на 27 октомври - за седми път след април 2021 г. Това, което повече или по-малко оправдано наричаме политическа класа е все по-голям длъжник на българските граждани заради своята неспособност да изпълни ангажиментите, които е поела за управлението на държавата. Аз ще гласувам - както винаги - и мога да предложа

 няколко контрааргументи

 в полза на това всеки от нас да отиде до избирателната секция и да намери смисъл в избора на бюлетина през утрешния ден.
Всеки, който се откаже да гласува, на практика не е в състояние да оттегли гласа си от крайния резултат. Вместо да подкрепи някоя от предложените политически платформи, той на практика подкрепя всяка една от тях в съотношението, което са формирали гражданите, упражнили гласа си. Около 25 на сто от вашия неподаден глас ще се калкулира в подкрепа на най-голямата партия, около 15 на сто ще подкрепят втория и третия в резултатите, по около 7 на сто ще се влеят в представителството на следващите 3-4 поредни партии. Ако малките периферни партии успеят да пресекат 4 процентовата бариера, в тази мяра вие ще подкрепите и тях. Всичко това на практика ще означава, че тези, които са гласували са определили разпределението на вашия неподаден глас в композицията на следващия - седми по ред парламент след април 2021 г.

По традиция, част от гласовете на българските избори влизат в графата на т.нар. "контролиран вот". Някои от тези гласове са пряко купени чрез незаконен контрол върху поведението на маргинални и социално слаби общности, за които 50-100 лева са сериозен, макар и еднократен доход. Друга част от тези гласове се подават като следствие на пряк натиск, упражняван върху някои групи работници и служители на различни фирми, чиито собственици са мотивирани - по един или друг начин - да осигурят определен брой гласове в определени секции. Един енергиен бос раздаваше на работниците си купони, валидни само ако "неговата" партия получи очакваната подкрепа в техните секции. Трета част от "контролирания вот" идва от служители на общински и държавни институции, които са назначени на работа от определени партии и лидери на власт. Смени ли се властта - сменят се и чиновниците. Затова имаме значителен 

вот на администратори и техните семейства

 в полза на тяхната партия - благодетелка. 

Контролираният вот отменя конституционното право - и задължение на гражданската общност като легитимен източник на властта да определя чрез представителство на изборите кой ще управлява държавата през следващите (дай Боже) четири години.
Контролираният вот е трудно да бъде точно определен като част от общия брой на гласовете, но можем да предполагаме какви са относителните му дялове. 

Купените гласове могат да варират между 2-3 (понякога повече) процента от избирателното тяло, а доброволното или принудено гласуване на работници в частния сектор или служители в общинска и държавна администрация може да достига до още по-внушителни дялове. Служителите в държавната и общинските администрации са във всички случаи над 300 хиляди, а заедно със семействата си формират може би най-голямата група избиратели, често гласуващи в полза на партиите на власт. Ако на изборите гласуват около 33-34 на сто от избирателите - както през юни т.г., купеният вот автоматично се утроява - например, от 2-3 нараства до 6-9 процента. Това са нарочно минимизирани оценки. Доста по-обемно присъствие имат другите форми на пряко или косвено контролиран вот. 

И така, в неделя вечер може да се чудите как партията на еди кой си, който разлолага с 2-3 на сто обществено одобрение в социологическите сондажи, е получила 7, 9 или 12 (не дай Боже) на сто... Ще се чудите как лидери и олигарси, които са "абонирани" за властта в България имат резултати, които са по-добри от прогнозите преди изборите. Колкото по-малко хора гласуват - толкова повече контролираният вот определя резултатите от изборите. По този начин 

статуквото "подпечатва" своя следващ мандат

 да се възпроизведе във властта. Може би вие харесвате това? Ами тогава идете и направете тази власт достатъчно легитимна, за да има обществен мандат да управлява! Или не харесвате тези резултати? Идете и ги променете! Вашият глас има стойност - има очевидна стойност. 
Най-често използваният аргумент за въздържане от гласуване е старата максима "всички са маскари". Няма да оспорвам това ваше мнение - въпреки, че то обикновено не е вярно. Бих искал само да предположа, че все пак някои може и да са по-малки маскари от други. Ще кажете, решението да подкрепим по-малкото зло е морално неиздържано - защото по принцип в морала имаме само добро и зло. Но в живота си се сблъскваме ежедневно с казуси, при които трябва да решим кое от няколко възможни решения би било най-малко вредно - за нас и за другите. Това не е релативизъм. Това е способност за трезва оценка на един многоизмерен, сложен свят и лична отговорност да не влошаваме допълнително нашия живот и живота на съгражданите си. Не е необходимо да обичате политиците, за които гласувате. Обичайте близките си, съгражданите си и себе си, вземете разумно решение каква политическа комбинация все пак ще придвижи нашия общ български живот в малко по-добра посока. Можете да се откажете от тази отговорност. По-добре е да поемете отговорността - за да не я поемат тези, които не ви мислят доброто.

Зная, че мнозина смятат своя глас за глас без значение - и грешат. Колкото по-малко хора гласуват - толкова по-малка легитимност има властта, формирана в резултат на изборите. Колкото по-малка е легитимната власт - толкова по-значима е задкулисната, нелегитимна власт. Властта не познава вакуум. Голяма работа? И едните и другите са маскари? Едните маскари са публично зависими от вашия избор. И в най-лошия случай са длъжни да се съобразяват с вас - поне "за пред хората". Бандитите зад сцената не се съобразяват с никого. Днес част от тези бандити на задкулисието направо излязоха на сцената - в отчаян опит да запазят своята нелегитимна, престъпна власт над всички ни. Не изпускайте пред вид и това, когато решавате дали и за кого да гласувате. Задкулисната власт ползва различни инструменти за да лиши гражданите от правото им да определят политическото управление на своята страна. Купеният и контролираният вот са 

продукт на пряк натиск

 Отказът на хората да гласуват е инструмент на непряк натиск. Достатъчно е целенасочено да отвратиш хората от процеса на взимане на граждански решения чрез избори. Пари - бол, медиите - наши (под олигархичен контрол), всяка лъжа и манипулация повторена по 100 пъти става истина... Ако вие не искате да участвате - не се притеснявайте! Те ще участват вместо вас...

Последно - но не и по значение. На границата от 4 на сто от подадените гласове обикновено стоят няколко малки партийки. Повечето от тях са целенасочено произведени от "политически технолози" за да бъдат употребени в следващия парламент за "запушване на дупки", за произвеждане на удобни мнозинства. Колкото повече от тях минат бариерата - толкова по-хаотичен става следващия парламент. Колкото по-малко хора гласуват - толкова по-ниска е бариерата от 4 на сто. Ако гласуват 4 милиона - бариерата е 160 хиляди гласа. Ако гласуват 2,2 мил. - както през юни т.г. - бариерата става 88 хиляди. Ако гласуват 1,8 мил. - 72 хиляди. Така, ако можеш да си купиш 10-20 хиляди гласа, шансът да се пробуташ в парламента става съвсем реален. 

"Каква я мислехме - каква стана", мъдро редят мисли посетителите на Ганковото кафене между две глътки ракия... Имат предвид - ние мислим, а някой друг направи нещата така да станат. Не, ние мислим - ние "ставаме", произвеждаме нещата. Зная, че не ви се вярва, но ако продължаваме само да "мислим" - нищо няма да измислим. Онези с парите и с тоягата уверено чакат зад ъгъла. Лошата новина е, че сериозно се готвят да извадят открито тоягата. Докато в кафенето се намъдруват - тарикатите се налудуваха...