Марик фон Ренненкампф*, The Hill 

Много анализатори специализирани в сферата на геополитиката обясняват набиращата обороти руска агресия със стремежа на президента Путин да възстанови "величието" на Русия. Но един по-детайлен анализ показва, че провокациите на Путин съвсем не му помагат да "възроди руската империя", а само сочат, че 

днес Русия е изолирана страна, преживяваща упадък

Казано накратко, в днешно време руската агресия в света се свежда до: (а) подкрепа на тези малобройни съюзници, които все още са останали на Москва или до (б) използване на груба сила, когато губи поредния си съюзник.

В крайна сметка все по-агресивното поведение на Путин — включително мащабната кампания на Москва за намеса в американските президентски избори през 2016 година — са резултат от растящата изолация на Русия на международната арена.

След няколко столетия нахлувания — от Наполеон до нацистка Германия — руската стратегическа душа се отнася към Запада с дълбока подозрителност. Макар че в днешния геополитически контекст тази и подозрителност е в голямата си степен неоснователна, тя  все пак си остава реалност.
Политиците трябва да признаят, че Москва изпитва дълбока 

параноична тревога заради загубата на традиционните си съюзници и клиентелистки държави,

особено разположените по западната и граница.
Действително, след разпада на Съветския съюз Русия изгуби множество от своите съюзници, които служеха като буфер между нея и Запада. Голяма част от източно европейските страни прелъстени от щедрите инвестиции и икономически преимущества се обърнаха към Запада.

След края на Студената война към НАТО се присъединиха 13 страни, като практически всички те влизаха преди в сферата на влияние на Съветския съюз. Тези загуби заедно с падането на военните разходи се превърнаха за Русия в цяла серия стратегически поражения.

Макар че влиянието на Москва падна след разпада на Съветския съюз тя все още е способна да проектира влиянието си върху целия свят. Доколкото Русия загуби традиционните си съюзници и клиентелистки държави, които преминаха на страната на Запада, Путин реагира така, както би реагирал всеки голям авторитарен режим в подобни обстоятелства: той 

прибегна до грубата сила

Москва започна първата за 21 век война на територията на Европа след като Грузия реши да се сближи с ЕС. По-късно Путин реагира на решението на Украйна да напусне руската орбита като анексира Крим и разпали кръвопролитна война в източна Украйна. И Грузия, и Украйна имат обща граница с Русия, което прави завоя им към Европа особено болезнена стратегическа загуба за Москва.
Няколко години по-късно, когато Черна гора завърши процеса на подготовка за влизане в НАТО, Русия в последния момент се опита да организира преврат, за да попречи на миниатюрната държава да се присъедини към алианса.

Отчаяните (и често кървави) вмешателства на Русия във вътрешните работи на Грузия, Украйна и Черна гора не могат да бъдат наречени действия, които би предприела една империя, намираща се в подем.

Тези дейстивия са отличителна черта на слабеещ гигант, отчаяно опитващ да компенсира цяла серия стратегически поражения.

Впрочем политиците трябва да се замислят, как едно бъдещо правителство на САЩ ще реагира, ако Европа, Мексико или Канада изведнъж решат да се сближават с Китай. Или ако погледнем на ситуацията от друг ъгъл, колко съюзници ще бъде готова да отстъпи Америка на своя въоръжен с ядрени бойни глави съперник, преди да реши да отговори на това със силови методи?

Трябва да се отбележи, че гражданите на всяка страна трябва да имат възможността свободно да избират своите правителства и съответно съюзите, в които техните страни да членуват.

Но трябва и да сме готови за последствията в случай, че решите активно да убеждавате и подтиквате ключови съюзници и "клиенти" да недопуснат орбитата на Москва, както това направиха няколко поредни държавни администрации на САЩ.

Действително, ако вземем предвид дългия списък с печални исторически събития, а също така особеностите на личността и биографията на Путин, никой не трябва да се изненадва, че Русия бурно изригва своя гняв, когато я вкарат в ъгъла на международната арена.

Важно е да се отбележи, че бурната реакция на Путин на загубата на традиционни съюзници не се ограничава с Европа. Например, Сирия — една от малкото държави в Близкия Изток, които и досега остават клиенти и съюзници на Русия. Когато Саудитска Арабия и съюзниците и в Персийския залив опитаха да свалят режима на Асад, Русия изпрати внушителен брой военни кораби, бойни самолети и военни, достатъчни, за да бъде спасен режимът на Асад.

Путин си прави мечешка PR-услуга, защитавайки жестокото правителство на Сирия. Но опитите на Русия (и Иран) да спасят един от малкото им останали съюзници позволиха да бъде предотвратено възникването на още един катастрофален вакуум на властта в Близкия Изток.

Във всеки случай, крахът на сирийското правителство гарантирано щеше да доведе до буйния разцвет на "Ислямска държава".

През 2016 година, докато Путин поддържаше своя сирийски съюзник, Русия осъществи грандиозна атака срещу САЩ. По данни на американското разузнавателно Путин е разпоредил провеждането на мащабна операция по две ключови причини.

Първо, Путин искаше президентът на САЩ да стане Доналд Тръмп. Това, че Путин предпочиташе Тръмп едва ли изненадва някого. През цялата си предизборна кампания през 2016 година Тръмп открито говореше за политика, която изглеждаше съгласувана с най-важните геополитически задачи на Русия — отслабване на НАТО, отмяна на антируските санкции, признаване на Кримския полуостров за част от територията на Русия. (Не беше изненада и, че в руския парламент имаше истински празник по повод избирането на Тръмп за президент).

Провеждайки рекламни кампании, мобилизирайки избирателите и организирайки различни политически мероприятия, включително и митинги — три основни дейности в рамките на всяка избирателна кампания — хората зад мащабната руска операция за влияние, превърнаха правителството на Русия в непосредствено продължение на предизборния щаб на Тръмп.

Още една причина за намесата на Путин в президентските избори е стремежът 

да се посее раздор вътре в САЩ

 Отчитайки огромния борй разногласия, може с увереност да се каже, че хилядите платени обявления в интернет и фалшиви новини, създадени, публикувани и разпространени от агентите на руското разузнаване позволиха на руското правителство да постигне поразителни успехи в поляризацията на Америка.

В действителност опитите на Русия да подкопае основите на американската демокрация представляват въпиющо нарушение на международните норми, почти акт на война. Но тези опасни стъпки на Путин не могат да бъдат наречени дейстивия на велика държава или империя, преживяваща разцвет.

Напротив, по време на Студената война, когато дори Съветският съюз се намираше на пика на своето влияние на Москва и на ум не и идваше толкова откровено и дръзко да се намесва във вътрешните работи на Америка.

Вземайки предвид дългия списък със стратегически поражения на Москва, опитите на Путин да постигне повторното избиране на Тръмп и дестабилизирането на САЩ са отражение на отчаяния стремеж на изолираната бивша империя да измени създаденото статукво. 

*Марик фон Ренненкампф е аналитик от Бюрото по международна сигурност в Държавния департамент, работил е в Министерството на отбраната на САЩ.
 Превод: Faktor.bg