Иван Анчев*


На фона на „хлопките“ из Кримския полуостров през последните дни, доказващи безсилието на руската противовъздушна отбрана, новината за атентата срещу дъщерята на идеолога на евразийската доктрина Александър Дугин ни накара да отместим поглед към вътрешността на Русия. Като човек, който през по-голямата част от професионалния си път се е занимавал с контратероризъм, веднага си зададох въпроса: Cui bono? Кой има полза? Отговорът на този въпрос винаги дава възможност за 

издигане на най-правдивите оперативни хипотези,

 почти винаги потвърждавани и в хода на самото разследване. 

И така cui bono от атентата срещу Даря Дугина? Украйна? Не бих казал. Първо – едва ли Украйна има оперативен потенциал за извършване на подобен атентат в самото сърце на Русия, на 50 километра от Москва. За подготовката и осъществяването му са необходими значими оперативни усилия, при които има реални и множество на брой предпоставки за провал. А един провал, с изправени пред съда и направили самопризнания атентатори, ще има много широк международен негативен отзвук за Украйна. Защото която и да е Даря Дугина, цивилизованият свят не би приветствал подобно изпълнение. Друг довод: защо й е на Украйна да ескалира конфликта с Русия, извършвайки атентат край Москва? В Киев добре знаят, че терористична дейност не е в полза на тяхната кауза. В очите на целия свят, с изключение на Северна Корея, Иран и Беларус, те са „добрите“, а с подобно действие биха се приравнили към истинските терористи, започнали агресията на 24 февруари 2022 г. 
Хайде, нека сега да си зададем въпроса cui bono отново и да потърсим отговора другаде. 

Русия? Да, защо пък не?

 На първо място – подобен атентат е добър начин за разчистване на сметки вътре в кремълската джунгла. Известно е, че Дугин вече не е сред душеприказчиците на Путин. Преминал е на втора и дори на трета линия сред антуража му. Но това е известно само на тези, които се интересуват систематично какво се случва зад кремълските стени. За мнозинството Дугин продължава да бъде идеологът на Путин, гуруто което чертае светлите бъднини на евразийството. Мъртвият Дугин би се превърнал в икона, в „светецът“ затрит от омразните укрофашисти. Дъщеря му е странична жертва, но така е дори по-добре, пропагандата ще може да използва този факт още по-успешно. Всичко това би дало широк хоризонт за хибриден наратив от всякакъв вид из медиите и социалните мрежи. 
Атентатът е и чудесен повод за 

Москва да обвини Украйна в държавен тероризъм

 По този начин очакваното всеки момент обявяване на Руската федерация за държава подкрепяща тероризма ще бъде неглижирано. 
Не на последно място, трябва да се отбележи, че ФСБ има опит в извършване на терористични атаки на собствена територия, срещу свои граждани. Не е далеч времето, когато ФСБ взривяваше жилищни блокове в Русия със спящи мъже, жени и деца в тях – само за да има casus belli за началото на Втората чеченска война. Сега, 23 години по-късно, затъналата в безизходица Русия е склонна да повтори подобен сценарий. Защото по Първи канал трябва да се говори за нещо различно от „хлопките“ из Кримския полуостров, за който доскоро народонаселението беше облъчвано, че е „непотопяем самолетоносач“. Сега, след успешните украински удари от последните дни, самолети там почти не останаха, Херсон е на път да падне, а след него и цялата кремълска Къща от карти. 
Само в България путинофилите точат зъби за властта… Но това вече е друга тема.  

*Авторът е член на Атлантическия съвет на България, с двадесет годишен опит в сферата на сигурността и контратероризма.