Д-р Георги Боздуганов

Това е най-решителната битка за крайния изход. Кръстопът е. В случай че падне Херсон украинците печелят войната и кремълският сатрап си отива. Вероятно без никакво бавене. Ще има окончателен мир, когато се реши въпросът за връщането на Крим - с оръжие или преговори. Съдбата на останалите окупирани територии е с по-второстепенно значение. Европейският съюз става все по-твърд в позициите си и от вчера е ясно, че в САЩ няма да има промени в политиката към Украйна, независимо от вътрешните политически борби и резултата от предстоящите избори.

Ядрената заплаха на Путин е блъф за наивници или психично болни

Руските политици и олигарси ще избият децата си, които живеят свръхлуксозно, харчейки милиони в лошия Запад? Путин - дъщеря си и внуците си в Холандия, а Лавров - своята в Ню Йорк? Хайде…

Къде сме ние? Във война сме. На Украинския фронт се сражава цивилизования Запад срещу руския варварски Изток. (Цит. по Карл Маркс) Приказките за “специална операция”, “прочистване от нацисти” и “връщане на изконни земи” са откровена кагебистка лъжа.  Уверен съм, че най-после страната ни трябва недвусмислено да покаже своята цивилизационна евратлантическа принадлежност и да инкриминира създадените от кремълския путинизъм политически формации. 

Възможна първа стъпка е 

касирането на мандатите на проникналите  в Народното събрание копейковци

Направено е през юли 1941 г. с мандатите на комунистическите депутати, макар и при друга конституция. Тогава, въпреки двуседмичните увещания, те отказват да се отрекат от кремълската директива — курс на въоръжена борба за сваляне на правителството.(Правителство, с което СССР поддържа нормални дипломатически отношения и което приема съветската молба да бъде посредник за преговори с Хитлер?) Някои ще възразят, че днес живеем в друго време:

— ама, няма такъв закон — да се приеме;

— ама, такъв акт не съответства на конституцията — да се промени;

— ама, такива норми няма в европейските страни — да ги приемат, вместо да търпят финансирани от Кремъл партии, като Алтернатива за Германия, партията на льо Пен и др., устремени да разрушат ЕС;

— ама, ще има протести, защото не е демократично— да има.

 Демокрация от Русия - питайте Навални и другите политически затворници. Протести за какво? За налагане на нова окупация, в каквато живяхме 45 години? За ново крепостничество и московска милиционерщина?

Във време на война подобни аргументи са нелепи, освен за тези, които искат московска диктатура и превръщане на Отечеството в евразийски придатък. 

Такива начинания обаче могат да бъдат успешни само с общо съгласие на основните политически сили. Настоящата фиксация върху борбата с корупцията и санкциониране на извършените кражби е похвална, но не вярвам да постигне значителен резултат. Още повече, тя в никакъв случай не е обединяваща кауза. Първо, народът е крайно разединен в оценката си за предполагаемите извършители — серията от избори го показа, и второ, не съм чул, нито видял някой, който е гепил много пари да ги е върнал или отишъл в затвора. В най-добрия случай ще се увеличи емигрантският контингент в Дубай или други екзотични дестинации. Установяването на силен правов ред и финансова дисциплина с нужните законови промени е задължително, но ще има ефект предимно в бъдеще време.

       Днес залогът е огромен - длъжни сме

 да помогнем всячески на Украйна

 и да се освободим от путинските агенти за влияние, които потриват ръце. Длъжни сме да успеем. Нямам никакво желание, след “България - военният трофей на Сталин, да пиша в емиграция “България - военният трофей на Путин”.