Димитър Попов

Трагедията в Украйна има две лица. Едното е грозното лице на войната и на всеки агресор, който убива жени и деца.  Това лице го виждат по телевизиите хората в целия свят. То свидетелства за моралното падение на един самозабравил се диктатор и за скудоумието на неговия народ, зомбиран от военна пропаганда. 
Другото лице е геополитическото - кой ще победи в тази война? 
По всичко изглежда, че 

Путин я загуби

 още в самото начало. Дори да завладее тази територия, той не може да я управлява. Съпротивата на украинците е огромна и те няма да приемат марионетно руско правителство. Според военни експерти, на Путин ще му трябва 500 000 армия за да държи Украйна в подчинение и да потиска бъдеща въоръжена съпротива. 
Не може и да се изтегли с празни ръце от този капан, в който сам се вкара. Русия вече пъшка под санкциите, а прехвалената руска армия заседна в украинската кал. Светът го смята за фашист, който избива невинни, а санкциите няма да бъдат свалени скоро. Байдън и Европа са наясно, че докато не обезсилят Путин и неговата военна машина, войни като тази в Украйна, както и изнудване с ядрена заплаха, ще са обичайния начин на Русия да прави геополитика. Тоест икономическата война, обявена от САЩ и Европа на Путин, ще продължи дори след като войната в Украйна свърши. Това е мрачно бъдеще пред Русия. Никоя държава, дори ядрена, не може да спечели война срещу целия свят и Путин го знае.
Затова бързо потърси преговори с украинците – да му дадат Крим официално и да му признаят окупираните от руската армия земи около черноморското крайбрежие, иначе наречени републики Донецк и Луганск, а той да спре войната. Вероятно е под някаква форма украинците да приемат подобна договорка. Така Путин ще има териториална придобивка и ще изглежда като победител във войната, която иначе тотално е загубил. 
После ще се моли на САЩ и останалия свят да му свалят санкциите, за да не страдат редовите руснаци. Но както вече споменах, Байдън едва ли ще повярва на московските сълзи…За САЩ една разгромена икономически Русия, чиито способности да развива модерна и голяма армия са само спомен, е крайната цел в тази нова студена война. 
Разбира се това, което описах, няма да се случи в следващите дни или дори месеци. Войната в Украйна може да продължи дълго време преди двете страни да се споразумеят, а санкциите срещу Русия ще се проточат месеци, а може би и година. В близко време светът ще си остане все така несигурен и опасен, а икономическите трудности пред Европа заради санкциите ще продължат да създават инфлация и политически проблеми.

Какви последици ще има това за България?

В политически план ще означава задълбочаване на разлома между русофилите и привържениците на Европа. Продължаващи дълго санкции срещу Русия, както и американски части край Варна, може да доведат до искане за референдум по въпроса за членството в НАТО. В този парламент има няколко партии, които биха подкрепили такова искане. Това със сигурност ще съсипе управляващата коалиция и правителството на Петков. И сега в него има ясна разделителна линия между Румен Радев и БСП от една страна, и ПП и Демократична България от друга, така че земетръсната зона е подготвена. 
Русофилското крило около Радев и генералите е мощно и държи в ръцете си репресивната държавна машина, а БСП може да организира и поведе русофилското войнство на бъдещ референдум. Към техния лагер ще се включат „Възраждане” и огласената вече нова партия на бившия военен министър Стефан Янев, както и пет-шест други русофилски организации, финансирани от Москва, но отпаднали на последните избори. 
В настоящия момент съотношението между привърженици на НАТО и русофилите е две към едно и не предполага никаква възможност България да напусне алианса или ЕС след референдум. 
Но макар и в отстъпление, макар и в малцинство, 

русофилите остават сериозна опасност за националната сигурност

 Социологическите данни показват, че те сега са около 30% от българското население. Имат ясни политически искания за присъединяване към Евразийски съюз и Русия, добре са организирани и разполагат с руско финансиране, медии и властова подкрепа. Социолозите твърдят, че ако не беше морално незащитимата война на Русия в Украйна, тези русофили сега щяха да са 56% от цялото население. Толкова бяха според статистиката преди месец. Без съмнение това е мощна пета колона на Путин в България и е реална заплаха за самата държавност, особено след като Русия официално вписа България в списъка на своите врагове.
Защо мнозинството от един народ, който има своя държава, ще възхвалява чужда империя, и защо дори във война русофилите не падат под 30%. Що за мотиви и аргументи движат умовете на такива хора?
Първият е убеждението им, че България е фалшива държава, неспособна да се управлява сама; народа и е робски и покорен, съставен 80% от дебили, а елитът е корумпиран и склонен да бъде васал на всеки, който му плати. От русофилска гледна точка България е обречена да бъде нечий протекторат, тоест винаги ще и е нужен господар, който да гарантира нейното съществуване. 
Вторият аргумент в русофилското съзнание е следствие от първия – единствената Велика сила, достойна да бъде господар и закрилник на дебилната държава, е Русия. 

Ето защо:
- Русия е създала българската държава през 1878 година и е внесла руската държавност в тези земи, така че тя е исторически подходяща за техен закрилник.
- Между българския и руския народ има голяма културна, религиозна и езикова близост, което предопределя избора на господар.
- България вече има исторически опит на подчинение на Русия, който може да се отчете като положителен през съветския период.
- Русия е естествен враг на Турция, която представлява най-голямата заплаха за българския суверенитет.
И в двата аргумента лесно ще откриете 

опорните точки, спуснати от Москва

 Но те вече не са пропаганда, а начин на мислене за няколко поколения, силно индоктринирани през съветския период, когато Русия подмени изцяло националния елит с нейна колониална администрация. След 1990 година тя не беше изчистена от властта и пусна корени чрез децата и внуците си в новата политическа система, която управляват и днес. Ето защо дори сега руската пропаганда у нас се вихри на воля и дори създава нови русофили сред младите поколения.
Могат ли русофилите все пак да победят в един референдум за НАТО?
Според всички социологически проучвания 63% от българите са европейски настроени и смятат, че страната трябва да остане в ЕС и в евро-атлантическото семейство. На това европейски настроено мнозинство никак не му се ходи в Евразия. Те ясно разбират, че България не може без ЕС и за щастие са млади и активни хора, които представляват бъдещето. Обаче…за успокоение няма никакво място. Защото над 20% от тези проевропейски настроени българи се възхищаваха на Путин и го намразиха едва след войната в Украйна, когато той застраши не само САЩ и НАТО, но и Европа. Така че в бъдещ референдум защитниците на НАТО ще разчитат на около 40% от гласовете със сигурност. Те са повече от русофилските гласове, но и не са категорично мнозинство, казват социолозите. 
А ако се стигне до референдум, върху резултата ще повлияе и това, че 

властта в България е още в русофилски ръце

Кремълския човек Румен Радев се възползва от „революцията” през 2020 година, когато един миш-маш от русофили и полезни идиоти му даде цялата власт в ръцете еднолично. След три поредни негови правителства, сега управлява коалиция под неговия патронаж. Правителството на Петков води колеблива политика, съчетание от партизански саботажи срещу инициативи на НАТО, и лични реплики срещу Русия от премиера, който очевидно не говори от името на Радев и на Нинова. 
Ако това правителство се разпадне по геополитически признак, Радев отново ще има цялата власт в ръцете си еднолично. Какво ще му попречи да подкрепи русофилските сили в един бъдещ референдум,/ което впрочем е вероятно, щом неговия човек Янев прави русофилска партия/, и да получим неочакван резултат от гласуването, колкото неочаквани бяха и резултатите от парламентарните избори през ноември миналата година? Нали помните: те още са обвити в мистерията на манипулациите, която така и не беше опровергана с изваждането на хартиените разписки от гласуването.
Така че вместо предсрочни избори и референдуми за НАТО,  най-доброто за страната е ново правителство с ограничен мандат, но в рамките на този парламент. На мястото на БСП, която на практика се нареди до руските подлоги, партиите с пронатовски и проевропейски избиратели трябва да договорят нова коалиция.  Дори само с парламентарна подкрепа, без министри, ГЕРБ може да гарантира повече стабилност в управлението, отколкото я има сега с БСП и клоуните на Слави. 
Разбира се 

звучи утопично правителство на ПП, ГЕРБ и ДБ, 

обаче обстоятелствата понякога се оказват по-силни от всяка утопия. Вижте цените на олиото, на горивата, вижте как хората на тълпи изкупуват всичко по магазините, спомнете си, че санкциите срещу Русия няма да свършат дори след края на войната, а агресията на русофилите от Възраждане и други партии ще се усилва и ще предизвиква все по- големи страхове за гражданския мир. Като сложите всичко това на масата ще стане ясно, че ново правителство в рамките на този парламент може да е спасително в един момент, който изглежда, че бързо наближава.