Трудно ще се отървем от кремълската яка обратна захапка, само по традиционния за България метод на снишаването и ошумоляването

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

„Напрежението се вдига, но не дрънчи на война“ - вика премиерът Кирил Петков.
А на какво дрънчи, бе, г-н премиер - на мешана скара с червено вино? Или на руска салата, която всъщност е френска?
Да му имам оптимизма на този човек. Или неосведомеността. Или заблудата, в която са го вкарали. Или изначалното невежество по темата що е то Русия и има ли начин човек да се отърве от нейната яка обратна захапка, само по 

традиционния за България метод на снишаването и ошумоляването

 Не знам кой от тези фактори му е на дневен ред в главата на премиера, но поне се надявам да не са всичките заедно. И не мога да направя кой знае какво, за да му помогна, мога само да го информирам за някои неща, пък той да си носи гайлето. 
Например, Петков трябва да знае, че изобщо 

не е препоръчително да слуша собствения си военен министър Стефан Янев 

за някои работи - за плановете и намеренията на Русия, за отношенията на България с Русия, за отношенията на България с НАТО, както и по всички въпроси, свързани със състоянието и въоръжението на българската армия. С други думи - колкото по-рано Янев бъде изчегъртан от правителството, толкова по-скоро то може да започне да взима адекватни решения по някоя от тези теми. Иначе ще се държи като пате в кълчища и ще се чуди в какво му се плетат краката, та плуването напред, към промяната, не върви. 

Второто, което премиерът трябва да знае – 

същото трябва да се случи и поне с още двама министри - вътрешният Рашков и външният Генчовска

 Рашков като човек отдавна е доказал, че нищо ново не е научил от комунистическо време насам, а като министър политиката му неизбежно се основава на човешките му качества. Затова и в момента виждаме, че МВР е в етап на хаотични мисии за откриване на врагове, отколкото в истински реформи. Тоест, МВР е безполезно за успокояване на напрежението, което - както призна дори премиерът - все пак се вдига.
За Генчовска пък какво да кажа, освен опечален да замълча. Но не мога, тя е външен министър. Това означава, че, освен белите в отношенията с Русия и НАТО, които може да сътвори в дует с военния министър, тя от себе си може да добави още - по Македония например. А също и по ЕС. 
Пълна загадка например остана защо тя лично като министър не отиде на извънредната среща на съюза онзи ден, а прати зам.-министър. Защото не иска да гласува неща, които не ѝ идват отвътре, например нови европейски санкции спрямо Русия, ако нападне Украйна? Защото не иска да се ангажира лично с позиция, или защото България няма позиция? Защото президентът ѝ е казал така да направи?
Да, неслучайно намесвам и президента Румен Радев - и то по няколко линии. Първо, той реално има прерогативи по отношение на външната политика и нищо чудно Генчовска наистина да е съгласувала с него нивото, на което България да се представи на европейската среща. Второ, всеизвестно е, че споменатите министри, които смятам, че подлежат на уволнение, са ядрото на президентската квота в кабинета Петков. Точно чрез тях Радев засега реализира болните си амбиции не просто да налага волята си по даден въпрос, а и буквално да управлява, без да има такива правомощия по Конституция. И без да има нужната подготовка, талант и визии за добро развитие на страната. 

Третата президентска връзка в цялата работа е свързана с възможността, ако Кирил Петков не слушка и не папка добре, Радев да отреже кабинета и през нови избори да назначи още по-удобен за себе си.
 Поне такива индикации има последните дни - вицепрезидентът Илиана Йотова директно размаха пръст на правителството, а нещо подобно направи и президентският съветник Александър Маринов, основен извор на Радевите идеи и основен двигател за реализацията им. 
Така че според мен на този етап вече 

въпросът не е дали, а кога ще се сблъскат президент и премиер

 Петков би трябвало максимално бързо да се еманципира от досегашния си патрон, ако иска да управлява наистина, а не да бъде кукла на конци. И по каква тема ще се сблъскат също е важно. 
Очевидно няма да е точно в момента и - поне засега - няма да е по темата за българската реакция спрямо московската агресивност. Като слушам думите на Петков, че на него ситуацията около Украйна не му дрънчи на война, давам си сметка, че май е чел внимателно и е възприел позицията на Стефан Янев, която е и позиция на Румен Радев - да не правим нищо, защото така няма да ни се случи нищо. 
Тезата да си траем, за да не дразним руснаците, е изцяло погрешна и това се видя съвсем наскоро, когато ние и без това си мълчахме упорито, а те безцеремонно ни заповядаха да излезем от НАТО. 

Не ви ли писна, бе, господа неуважаеми политици, да се правите на слепи и глухи за истината, че Кремъл продължава да ни смята за своя губерния. И не разбрахте ли, че колкото повече лазим пред императора Путин и неговите главорези, толкова повече те ни презират и се разпореждат със съдбите ни като хора и съдбата ни като народ. Да питам ли защо след ултиматума на руското външно министерство не извикахте Митрофанова да ѝ връчите протестна нота. Аз на ваше място бих я изритал от страната, ама поне нота да бяхте….. 
Кой ли пък да го направи. И - да, има още много доказателства за това колко погрешна е позицията на скатаването в отношенията с Русия, но ще добавя само едно - от политическата практика на щрауса е ясно, че когато си заровиш главата в пясъка, гъзът ти остава гол, беззащитен и предизвикателно щръкнал нагоре. 

И тъй като думата дума отваря, като се сетих за щрауса, сетих се за БСП и за още един човек, който трябва да бъде изритан от кабинета Петков - вицепремиерът Корнелия Нинова. Тя още не е направила много бели в сегашното управление, но ще направи, бъдете сигурни. Нинова е като щръклица, просто не може да стои кротко и да си върши работата. Както неотдавна каза нейният съпартиец Димитър Дъбов, „тази жена, дори да я затвориш сама в стая, пак ще намери с кого да се скара“. 
На всичкото отгоре - лъже и то на едро. Казва например, че подава оставка от поста председател на БСП, но всъщност не я подава. И така три пъти през годините. Добре, де, знам - формално я подава, но всъщност е сигурна, че нейните хора няма да я приемат. Или разиграва театрото така, че да не я приемат. 
Ами помислете, граждани - кой от актуалните придворни социалисти не си дава сметка, че в момента точно Нинова, като министър и вицепремиер, държи и раздава порциите в партията. А как са гладни тъй наречените „социалисти“ за Солунски митници след 13 години суша, да не ви обяснявам. И някой ще приеме нейната оставка ли? Хайде, холан! .  
Но забележете и по какъв изискан начин стана цялата работа, за пореден път бях втрещен и развеселен от гения на партията. Отдавна се знае, че БСП има талант за политическо новаторство и вече е лансирала много оксиморони - „народен съд“, „народна република“, „демократичен социализъм“. 
Сега пък измислиха процедурата „констатация“. Партийното ръководство съвсем сериозно каза, че не „констатира“ оставката на Нинова. Това означава, че тя е подадена, стои някъде там, ще им избоде очите, но социалистите не могат да я открият, видят, намерят - за да я констатират. И така създават нова, по-изгодна за себе си реалност.
Истински финес, граждани, вдъхновен съм.
Но, само да попитам - в суматохата около неприетата оставка, някой сети ли се, че 

БСП дори не гъкна по темата за наглия руски ултиматум 

НАТО да напусне България и Румъния. Изказа се кой ли не, дори президентът с половин уста заяви, че това е въпрос, по който независима България взима решения сама - но никой от социалистите, включително другарката Нинова, не чух да защити суверенитета и националния ни интерес, за който червените иначе така вопият.  
Ами как с гореспоменатите министри, плюс такъв лъжлив и мълчалив по важните теми вицепремиер, очакваме кабинетът Петков да вземе адекватно решение по темата Русия, граждани? Как? 
Простият отговор е - не очакваме. Така, де, някакво решение вероятно ще вземе - но то няма да е адекватно.