Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Не ми харесва как вървят нещата по света и у нас, граждани. Ама никак не ми харесва. 
Явно Силите на Злото, освен че добре се координират и си помагат активно с оръжия, контрабандни канали и политическа подкрепа в международните институции, се вдъхновяват и психологически една от друга за нови и нови „подвизи“ в откритата война, която водят срещу Нормалния свят. И ето така – вдъхновен от руската агресия в Украйна, която, по мерките на всички терористични и бандитски режими, вече повече от две години остава практически ненаказана от света, съюзникът на Москва – Иран, си позволи да нанесе масиран въздушен удар срещу Израел. 
Да, с Израел нещата са малко по-различни, отколкото с Украйна. Еврейската държава, първо, има собствена силна защитна система и второ, веднага получи пълна подкрепа от политически най-демократичните и военно най-яките държави в света – САЩ, Великобритания, Франция. Ето защо за Техеран прекият военен резултат от атаката се оказа 

една голяма, кръгла нула

 и аятоласите вероятно вече са схванали, че да надуваш мускули чрез крясъци по площадите и да имаш истински мускули са две съвършено различни неща. Може би заради това веднага дадоха заден и заявиха публично, че смятат случая за „приключен“. 

Също толкова нулев, ако не и още по-нулев, се оказа и психологическият резултат, който, както при всички терористични атаки, винаги се търси – объркване и сплашване на населението като крачка към предизвикване на политически проблеми вътре в страната. ВМ случая стана точно обратното - гражданите на Израел вече са убедени, че тяхната държава не дрънка празни приказки и не харчи парите им за глупости, а наистина може да ги защити. И че, освен това, имат наистина силни съюзници, които изпълняват ангажиментите си.
Що се отнася до външно-политическите ефекти от иранската авантюра, Техеран вероятно тепърва ще разбере, че атаката му е донесла допълнителна загуба на и без това никаквото доверие, което има към него сред нетерористичната международна общност. 
Но лошите новини за иранските ислямски фундаменталисти не свършват дотук. 
Макар те в момента много да искат всички, ама абсолютно всички, наистина да простят и да забравят, това няма как да се случи - не и когато имат работа с Израел. Поради ред географски, исторически, политически и други сложни фактори, тя е може би единствената държава в света, която си е научила урока прекрасно и се придържа към правилната философия – никое Зло не трябва да остава безнаказано. Ако на Злото не се отговори достатъчно бързо и достатъчно силно, то набира сили от онова, което смята за твоя слабост – включително собствените ти демократични принципи и нагласата ти да твориш Добро с цената на всичко, дори на собственото си унищожение. 

Доброто трябва да може да се защити, знаят прекрасно в Тел Авив. Ще се защитят и този път. А онзи ден премиерът Бенямин Нетаняху обясни и как точно ще стане това, като каза: „Отговорът на иранската атака трябва да се осъществи умно“. 
Да, умното е ключът в случая. Срещу изначалната тъпота, злобата и неистовата омраза, изправени срещу теб, трябва да се действа по най-човешкия начин – а какво по-човешко от ума и умните действия. Затова сега аятоласите, без да правя от това политически каламбур, са наистина в шах – те не знаят нито кога ще дойде израелският отговор, нито какъв ще бъде той, така че не могат да се подготвят дори за частично адекватна реакция. И чак в Пловдив се усеща, че шалварите им вече вонят, здраво зацапани. 

Едно от важните неща, които не само трябва да се кажат в тази ситуация, но и силно да се настоява да се случат, е бързото и сериозно 

въоръжаване на Украйна

 Тя трябва да бъде максимално подкрепена, както бе подкрепен Израел. Киев трябва спешно да получи пълните възможности с най-модерни военни средства да защити себе си – а така да защити и нас, страните от демократичния свят, колективния Запад или както щете го наречете - от руските пълчища. 
Руснаците започнаха войната срещу всички нас през Украйна, но, както всички сме наясно – няма да спрат до там. На тях не им пука колко човешки жертви ще дадат или колко материални затруднения ще изпитат, те не мерят нещата с нашите нормални човешки мерки. 
И говоря не само за управляващите престъпници в Кремъл, а и за огромния процент „обикновени хора“ в Русия. Виждаме, че те са буквално превърнати в зомбита, които изповядват и подкрепят Злото, независимо дали изначално носят тази отрова в себе си или са отровени по-късно от системата. 

Единственият начин да се спасим ние, нормалните, свободни хора и общества от отровата на Звяра, е веднага да се удря силно по главата всеки път, щом се подаде от адската дупка. А ние се бавим. И ако Тръмп спечели изборите в САЩ, забавянето може да стане направо фатално. 
Изобщо не одобрявам левичарските елементи във вътрешната политика на Джо Байдън, но тя не ме засяга лично, така че не се заглеждам много. По отношение на Русия обаче стъпките, които той предприема, макар пак да не са най-бързите и ефективни, са относително добри. Относително простотиите на Доналд Тръмп, разбира се, който се фука наляво и надясно, че ще постави всички „лоши“ на мястото им, защото те само като го видят и започват да треперят. 

Така трепереше пред него корейският диктатор Ким Чен Ун, че от треперене чак ракетите му се разхвърчаха до Япония и самите САЩ, без обратно. Руският престъпник Путин също трепереше, а и досега видимо продължава да трепери – от вълнение, че ако Тръмп се върне в Белия дом, за Кремъл ще настъпят щастливи времена, защото ще получи без повече жертви голяма част от Украйна. А какво да кажем за треперещите от Тръмп аятоласи в Техеран. „Ако аз бях президент, това нямаше да се случи“ – изръси безсрамно Негова жалкост по повод иранската атака срещу Израел. О, свещена простота…..

Ето защо, надявам се през есента американските избиратели все пак да не си/ни докарат на власт мегаломанския популист Тръмп, защото ако сега смятаме, че светът е опасно за живеене място, то тогава ще стане 

изключително гадно място

На този тревожен фон, откровените политически безумия в България и лошите ефекти от тях, продължават да се вихрят и да заплашват всички българи с перспектива за ужасни времена.  
И не говоря само за тежкия оксиморон - партия „Възраждане“, която не просто критикува ЕС, а изцяло го отрича, да участва в европейските избори и да изпрати в Брюксел евродепутати, начело с фамозния „журналист“ Петър Волгин, за да рушат Съюза отвътре, откъм самата му душичка. И да прокарват руските, за сметка на българските и общите европейски интереси. На подобни иронии на българската политическа Съдба май вече сме обръгнали. 
Не сме обръгнали обаче на възможността хората и партиите с претенции да бъдат „автентични“ носители на промяната, да не знаят как се прави въпросната промяна. И с кого ще я правят.

Както показват последните социологически проучвания, ПП – ДБ изостават от ГЕРБ – СДС с близо 10 на сто. Ама – не, не вярвайте на проучванията, те са манипулирани от вразите наши, казват ни. 
Е, да, манипулирани са. Но, както знаем, това не е новина, през последните 35 години проучванията винаги са били манипулирани и манипулативни. И ако някой още не се е научил да чете между редовете на тези манипулации, значи не става нито за политик, нито за политически коментатор, нито за политически съветник.  

Та в случая въпросът е следният: дори ПП – ДБ реално да подобрят предвиждания сега изборен резултат, все пак е ясно, че те не само няма да имат самостоятелно мнозинство, но и няма да бъдат първа политическа сила.

 Как тогава ще осъществят „промяната“?

Ако Петков, Василев, Иванов или Атанасов бяха израелци, щях да им повярвам, стига да кажат, че ще го направят умно. Само че те не са израелци. А и не го казват. Или не знаят, че може и умно, или не знаят умното какво е и как се прави. 

Освен това обаче, реалностите след изборите ще са такива, че дори най-умното ще се затрудни сериозно със задачата да впрегне в единна управляваща конструкция Орел, Рак и Щука, които веднъж вече бяха впрегнати заедно, а после най-болезнено – и безсмислено - разпрегнати. 

И като казвам това с горчивина, не ми пука за управленските проекти и амбиции на Орела, Рака и Щуката, те да се ядат взаимно и да имат каквито си щат отношения помежду си. Пука ми обаче за това, че в най-тежката световна политическа ситуация от десетилетия насам, България може да се окаже пак без стабилно управление, без работещ Парламент, въвлечена в нова поредица безсмислени избори и практически със свалени национални гащи пред предизвикателствата. Или пред всеки Путин, който ни пожелае.