Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Искам да поздравя Румен Радев за втория мандат!
Ха, ха, и мен много ме бива да говоря глупости, нали? 
Не искам изобщо да го поздравявам, това е сред последните неща, които бих искал да сторя в този живот. Но искам да иронизирам всички онези уж умни и читави хора, които досега съм смятал поне за съмишленици, ако не за приятели, дето подкрепиха повторния избор на откровения руски наместник в България. И за да видят още веднъж колко е нелепа цялата ситуация – защото те знаят, но някак успяват да омаловажат нещата -  предлагам един мисловен експеримент.
Представете си тъмна нощ, тежко въоръжени македонски подводничари и парашутисти, облечени като малки зелени човечета без опознавателни знаци, превземат Кюстендил. И докато всички в София се чудят какво става, онези спретват референдум с гол в ръката нож и сакралния въпрос: „Сите сме македонци или некои бугари сакаат само да умрат за Македонија?“
И луѓето што да прави – масово признава, че изобщо не сакаат да умрат. 
Но питам сега аз, според уж българския президент Румен Радев и всички ощастливени от неговия избор политически пеперудки, оттам нататък

 Кюстендил какъв е - македонски или български? 

Или и за него те са готови да признаят, че е български според международното право, но македонски фактически? 
Извинявайте, само цитирам огромните идиотщини, които е способен да измисли човек, за да замаже откровения фройдистки гаф, който е направил – публично да му се изплъзне от устата нещо срамно, което изобщо не е предназначено за публична консумация. 
„Крим е руски, какъв да е!“
Никога няма да забравя небрежния начин, по който Румен Радев изтърси тази знаменита фраза, която за пореден път го разкрива в цялото му нищожество. Изобщо не се замисли, направо отвътре му дойде.
Но ако примерът с македонците ви звучи смешно, да попитам друго - ако Ердоган вкара турски войски в Кърджали, и Кърджали ли ще е фактически турски, бе, аланкоолу. Или ако аз ти приватизирам портфейла, той фактически вече става мой, така ли?

Да ме извинят в Скопие и Анкара, изобщо не смятам, че те имат такива намерения или че са способни на подобни постъпки. Просто давам хипотетичен пример с тях, защото са трън в мозъците на доста българи и чрез аналогията те по-лесно могат да проумеят нелепостта на цялата ситуация. Поне се надявам, че могат да я проумеят де, защото може и да не стане така, ние, българите, сме прочути и с нещото, което се нарича двоен аршин – онова, което за другите не е позволено, за нас е позволено всеки път, щом ни е изгодно. 

Хора, възможно ли е изобщо да сте толкова заслепени от омраза към Борисов и ГЕРБ, че да загърбите – не, а да приемете и съзнателно да подкрепяте, подобно престъпно мислене като това на Румен Радев за Крим. И сигурно спите с чиста съвест на всичкото отгоре.  
Е, някои явно не са със съвсем чиста съвест. Както каза онзи ден един приятел – около тази кампания май

беше задействан целият ресурс от дребни бивши агенти, некадърни сътрудници и най-глупавите ченгеджийски доносници,

които за дълги години бяха натъпкани във фризера – без облаги, без пари или друг вид подкрепа, бяха държани настрани, потопени в дълбокото и пазени за в най-краен случай. Е, крайният случай дойде – дори тях мобилизираха за фейсбук и друг вид публична подкрепа в името на нелепия и незащитим иначе Радев. 

О, да, веднага отговарям на две възражения, които вече чувам. 
Първо – обвинението, че съм гербаджия мръсен. Е, под секрет, Борисов и ГЕРБ не са моите хора, напротив, те отдавна трябваше да бъдат извън властта, даже – изначално не биваше да бъдат допускани до нея. Но колцина от вас изначално  - и за дълго – подкрепяха с две ръце Бат Бойко, а? Ще си спомните ли или предвидливо сте забравили, защото сега сте „протестъри“. 
Ако прочетете какво съм писал в ранните години на ГЕРБ, ще се убедите, че линията ми е ясна и последователна. А ако прочетете какво съм писал през 2014, ще си спомните, че тогава хора като „десния лидер“ Христо Иванов, който сега е готов да се прегърне с БСП, реанимираха ГЕРБ и върнаха Борисов на бял кон начело на държавата. 
Знам, няма да прочетете нищо, обаче на мен съвестта ми в това отношение е чиста. 
Възражение второ – дори американците, които отначало реагираха остро на изказването на Румен Радев за Крим, приеха след това неговото обяснение, само ти си по-голям католик от папата. 
Тц, просто има съществена разлика между това официален Вашингтон да се направи на задоволен от нещо като полуистина, защото няма време и не му се занимава точно с нелепия български президент - и това аз да изисквам президентът на моята страна, колкото и нелеп да е той, да не мисли и да не се изказва като последното руско прокси. Все пак, ако не друго, това е поне въпрос на лична чест и национално достойнство. А, в края на краищата – и на елементарно политическо мислене. Или не, нищо и от това няма значение…..
Отдавна продължавам да чакам отговор както от Румен Радев, така и от неговите куклички на конци Кирил Петков и Асен Василев, как ще направят те истинската промяна в тази страна, след като – и докато - тя е 

стисната здраво за гушата от Москва

Путин и бандата му имат тук интереси, всички от които са противни на българските. Но не само – имат тук кавалкада хранени люде във всички партии и обществени организации, чрез които манипулират живота в страната и поддържат вечното напрежение като инструмент за реализиране на руския интерес. Като започнеш от масовото промиване на мозъци, минеш през големите и малките корупционни схеми, и стигнеш до политическото влияние чрез енергетиката, но и не само – всичко това е руски интерес, не български.
Кой ще се пребори с тази отровна среда, която бе нарочно създадена, точно за да не тръгнем напред вече толкова години. Дали мъжът на сладкарката, дето се хили като мормонски свещеник в харема си? И който дори в Харвард не е научил, че волунтаризмът в политиката е още по-вреден, отколкото в икономиката? 
Или президентът Радев, който по Конституция всъщност няма почти никакви правомощия да влияе пряко върху решенията на изпълнителната и законодателната власт, но се опитва с всички сили. Да, и понякога успява, вече го видяхме да размахва партизанско юмруче пред тълпите от малоумници, които го поздравяват – обаче ả да го размаха и пред руснаците в българска полза, де. Или другарката Митрофанова навреме го е предупредила там да не го размахва, че да не стане някой сакатлък. 

Да не говорим за другия огромен руски интерес - че в международен план България трябва да мъти колкото може повече водата в ЕС и НАТО. 
Е, като гледам, стараем се. Оставям настрани темата за футболните шпицкоманди, изправени на протест пред турската посолство. Още по-важното е, че цитираното изказване на Румен Радев за собствеността на Крим предизвика силни възражения не само в Украйна и САЩ, а и в ЕС като цяло. Нищо, че Радев се опитва да се сложи барабар Петко с мъжете до Меркел и Макрон, тоест, сред хората, които си позволяват диалог с Путин, независимо от неговите престъпления. 
Само че българският интерес в случая е близък не с този на Германия и Франция, които отдавна използват положението си в ЕС предимно в частна полза, а с този на Полша, Балтийските държави, Румъния, изобщо – страните от бившия Източен блок, които, по един или друг начин, в една или друга степен, продължаваме да сме пряко застрашени от агресивната руска политика. И които имаме нужда от здраво европейско единство, за да оцелеем и – евентуално – да просперираме.
Но нищо, де, още пет години ще преживеем някак с президент, когото в Западна Европа не канят, защото допълнително ще компрометира техните двусмислени позиции, като ги подкрепи. А и в Източна Европа не канят, защото с политическия балет, който играе през последните години, отдавна и напълно е 

компрометирал България като руски троянски кон

 в нормалния свят. 

Е, приятели, продължавайте да подкрепяте Румен Радев, ако не ви е срам! И още чакайте от него демократични реформи в българска полза. И аз отдавна чакам да цъфнат едни налъми, дето съм засадил в двора.