Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Ке падне ли МОЧА

Ке падне ли МОЧА или нема да падне? Това питанье е много актуално не само заради празния откъм политически събития отпускарски август, но и по същество. 
„Мавзолеят“ в центъра на София и петолъчката над бившия партиен дом бяха гнусни символи на тоталитарния комунистически режим в България и логично трябваше да се махнат, след като този режим, поне формално, си отиде. МОЧА също е символ, но 

още по-гнусен,

 дори неразбираем за нормалния човешки разум. 
Да построиш ти паметник на окупатора си в центъра на столицата и да ходиш да му се кланяш и молиш като на църковен фетиш няколко пъти в годината, за да демонстрираш преданост към онзи, който те тъпче, от психологическа гледна точка е мазохизъм, от политическа гледна точка е национално предателство, а от гледна точка на здравия разум е безподобна идиотщина. 
И всички го знаят – дори онези, които продължават яростно да защитават правото на руския автомат „символично“ да се извисява над София и правото на руския ботуш „символично“ да тъпче българите. Като започнеш от президента Румен Радев, минеш през цялата червена пасмина на уж „новата“, „модерна“, „европейска“ БСП и левите ракови клетки, които е изръсила навсякъде в българската политика, та стигнеш до последния новофашизиран „копейкин“ – всички тези хора са сериозно увредени. И то не само в главите, но и в душите си.
Те са способни да преодолеят себе си и истината, която прекрасно знаят, за 

да служат на лъжата,

 като я крещят по площади и от политически трибуни. Способни са да твърдят, не, а да се кълнат, за да привличат немислещи съюзници, че черното е бяло и бялото – черно. Способни са, без изобщо да се срамуват, да настояват, че руският интерес е по-важен за българите от българския. Но увредени са и онези, които им се хващат на въдицата и които вече над 30 години след „демократичните промени“ им пълнят политическите кошници с електорална подкрепа.

От тази ситуация на широкообхватна простотия в България най-доволни, естествено, са московците. Те държат в ръцете си и не се колебаят да използват дори най-дребните поводи, с които могат да предизвикат криза, разделение, напрежение в българското общество – а какво по-хубаво от това да ни пуснат по пързалката на един фалшив паметник. Това също е част от технологията на руската хибридна война срещу България, Европа и целия нормален свят.  
Така или иначе обаче, сега в момента въпросът не е дали трябва, а дали МОЧА наистина ке падне. Толкова много уж законови пречки се появиха пред един по същество чисто технически проблем, че направо да ти настръхне косата. Първо беше формата на собственост, сега пък е липсата на техническата документация, което пречи на инженерите да изчислят как точно да премахнат „паметника“. Ако се намерят документите, ще изскочи друг някакъв проблем, а европейска и натовска България още години наред ще продължава, уж „символично“, да живее

 под руския окупационен ботуш

  Досега нямаше желание работата да се свърши, сега се твърди, че желание най-после има, но няма възможност. После ще се смени властта и желанието пак ще се оттече нанякъде. Току виж обаче накрая някой оправен човек, вместо да залее МОЧА с червена боя, вземе та го изчисли на око и му пъхне няколко шашки тротил на правилните места. 
Същото, впрочем, трябва да се случи и с останалите „символични“ окупационни паметници, нацвъкани от комунистическите руски подлоги из цялата страна, като се започне с пловдивския мастодонт „Альоша“. 
Тогава ще видим най-истинските фойерверки за Деня на победата.

Западните оръжейни доставки за Украйна

Русия поиска на 17 август да се свика открито заседание на Съвета за сигурност на ООН, който да разгледа въпроса със западните оръжейни доставки за Украйна. Според Дмитрий Полянски, първи заместник-постоянен представител на Русия в ООН, тези доставки „изострят кризата в Украйна и подкопават усилията за намиране на мирно решение за нея“. 

Тази изключително нагла постъпка не е реализация на приказката за крадеца, дето вика „дръжте крадеца“, по-лошо е, по-сюрреалистично, по-отвратително безчовечно и нагло. Това са думи  на убиеца, който не просто вика „дръжте убиеца“, но и иска да застане начело на разследването. 
От друга страна обаче, въпросният Полянски прилича на твърде гениален човек, поне ако съдим от начина, по който успява в едно изречение да събере толкова много лъжи и да направи фалшиви внушения. Добре, че повечето хора по света се понаучиха през последната година и половина, та трудно хващат вяра на руските приказки, дори те посред бял ден да твърдят, че слънцето вече е изгряло. 

Първо, в Украйна няма криза. Там има война, с нищо непредизвикана, окупаторска, империалистическа война, започната и продължавана от Русия. Целта на войната е да се унищожи Украйна като самостоятелна държава и да се спре нейният път към членство в ЕС и НАТО. Както и да послужи в бъдеще като плацдарм за следващата война, който Кремъл ще поведе – точно срещу ЕС и НАТО. 

Второ, не доставките на оръжие за Украйна „изострят“ ситуацията. Е, всъщност – да, изострят я, но само от руска гледна точка. Руснаците планираха да превземат Киев за три дни и всичко, което проваля тези техни планове, в главите им е „изостряне“. Докато в главите на нормалните хора по света цялата помощ за Украйна е възможност тя да се защити от наглия и безчовечен агресор, да спаси повече хора, които без западната помощ биха загинали от атаките на руските ракети и дронове, да прогони окупатора и да възстанови своята независимост като държава, член на ООН, която има право на спокоен и мирен живот. 

Трето, истински „усилия за намиране на мирно решение на кризата“ не се наблюдават, ако изключим жалките опити на Китай или шестимата африкански президенти да възстановят мира с цената на сериозни украински териториални и законови отстъпки в руска полза. Това всеки го може, дори Русия, която иска точно такъв мир и твърди, че великодушно би го приела. 
Срещата в Джеда обаче, на която Русия, разбираемо, не отиде, по същество даде 

подкрепата на света за украинската позиция

 Тя е свързана с реализацията на няколко простички неща, които напълно съответстват и на принципите на международното право – Русия напълно да се изтегли от всички окупирани украински територии, включително Крим, да плати репарации за разрушенията и престъпленията, които извърши на украинска земя и срещу хората в Украйна, Кремъл да даде сериозни гаранции пред цялата международна общност, че занапред ще сдържа агресивните си амбиции спрямо Украйна. 
Тези украински условия за постигане на мира казват на Русия нещо съвършено просто – ние не искаме да имаме каквито и да било отношения с вас, 

стойте си в кочинката 

и правете каквото искате вътре, но не ни закачайте, искаме единствено да ни оставите на мира сами да решаваме съдбата си.
Е, такова нормално отношение руснаците не могат да понесат. Както виждаме, по подобен начин те не понасят и който и да било друг, включително България, Полша или Литва да им казва – гледайте си работата и ни оставете ние да си гледаме нашата, не ни освобождавайте повече, не ни бъдете славянски и православни братя, не ви щем нефта и газа – пийте си ги сами. 

Не, руснаците искат всички да ги обичат или поне да ги уважават достатъчно, че да им се подчиняват. А такава любов и уважение, от тяхна гледна точка, се постига само с използване на нагайката и ботуша. 
И затова са толкова нагли – те просто не знаят как мирно и интелигентно да постигнат целите си. Не знаят как се живее в нормална общност от държави. Те просто са си такива и скоро няма да се променят. А може би никога.