Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Литва, Латвия, Естония и Полша въведоха практическа забрана за влизането на руснаци като туристи на тяхна територия, а през тях - и в ЕС изобщо. Както обясни естонският премиер Кая Калас, целта е „да защитим обществения ред и сигурност“. Калас добави и още нещо много важно: „Пътуването в ЕС е привилегия, а не човешко право. И докато народът на Украйна е изтезаван, убиван и тероризиран, гражданите на държавата-агресор не трябва да могат да се радват на предимствата на свободния свят“. 
Ако днес, граждани, премиерът, господин Гълъб, както и неговият министър, господин военен Гълъб, искат да потвърдят клетвите си, че не ни тикат в лапите на Русия, а полагат усилия да вървим в европейска и натовска посока, правителството трябва веднага да ни присъедини към регионалното споразумение на тези четири страни. Нещо повече, трябва да лобираме поне пред нашите преки европейски съседи - Румъния и Гърция, да се включат и те. Това ще подпомогне създаването на онази невидима, но все по-трудна за преодоляване

 стена, с която трябва бъде опасана агресивната и заразна Русия,

 докато не се превърне в нормална държава. 
Какво значи „нормална държава“ ли? Не, вероятно никой не очаква дори в следващите хиляда години Русия да стане пример за световна демокрация. В края на краищата - във вътрешната си политика руснаците да правят каквото щат. Или каквото могат. 
Щом харесват малоумни гномове-престъпници като Путин за Император, да си ги издигат и после убиват. Щом си падат по КГБ и Гулаг, да си ги причиняват и да са доволни, че широката им руска душа има поводи за истинско страдание. Наистина каквото щат да правят там, вътре. 
Но важното е като държава да спазват международните закони и правила, да не смятат, че всички са длъжни да обичат, почитат и благодарят на Русия за каквото и да било, да не тормозят съседите си с претенции и „специални военни операции“. Като граждани пък самите руснаци, щом стъпят в Свободния свят, да се държат тихо и прилично, а ако останат за повече време тук, да научат език и да се впишат в обществото, а не да мразят онзи, който им осигурява човешки права, каквито нямат в Русия.  
Нищо от това няма да стане, разбира се, най-малкото защото гражданите и държавата, нейната външна и вътрешна политика, са функция една от друга, те са истински скачени съдове, така че това е само една мечта. 

Ама добре си помечтахме, а - включително за това как България ще подпомогне процеса на 

превръщането на руснаците в човеци
 
Няма да стане и по други причини. Първо, защото има хора като руския „дисидент“, писателят Борис Акунин, които водят за носа Запада, като пробутват много удобни тези, включително за самия режим на Путин, срещу който той уж се обявява. Акунин например твърди, че Русия е причинила много злини на света, но и много добрини. Не знам, аз поне част от злините мога да изброя, обаче не се сещам за нито една добрина. Но, така или иначе, на база на това си голословно твърдение, той стига до велик извод: „Санкциите срещу режима няма да доведат до неговия колапс - само ще укрепят позициите на Путин“. 
Което е чиста опорка на руската пропагандна машина. 
Ами да махнем санкциите, бе, господин Писател, да ги махнем и, щом искаме да падне режима, да правим обратното - да вземем да го подкрепяме. По логиката на Акунин така излиза - щом санкциите укрепват Путин, то подкрепата за него би трябвало да го свали. Много дълбоко и много дисидентско, типично руско мислене. 
Но Акунин не спира до тук, а продължава с тъпите манипулации: „Затова западните политици трябва ясно да покажат, че са врагове на Путин, но не и на руския народ. Западът не бива да изолира руснаците, трябва да изолира само Путин“. 
Сякаш той върши престъпленията си в името на някакъв друг народ и сякаш някакъв друг народ го подкрепя в престъпленията му. Така ли, бе, господин Умник? 

Втората причина, по която не очаквам да се очовечат руснаците, е наличието на западни политици като Макрон и Шолц, които буквално тръпнат от желание нещо малко да мръдне в Кремъл и те да се хвърлят отново в необятните руски обятия.  

Франция не обучава украински войници, както правят Англия и Полша, заради тъпата идея на Макрон, че Русия - Русия на Путин, забележете - не бива да бъде „унижавана“. А това пък, според сведущ източник, е заради още по-дълбоката, направо гениална макронова идея Франция на всяка цена да остане в играта, дори ако Русия случайно вземе, та победи в Украйна. Няма да победи, но ако случайно вземе…..
То бива, бива политическа нечистоплътност, ама чак толкова не бива! Ако на тоя му изтъркат кирта от тялото, отдолу ще се покаже потникът му.
Но Франция винаги си е била такава, тя затова и никога няма да стане истински лидер на Свободния свят, както много би искала. 
В Германия пък след Хелмут Кол се отдадоха на тотална политическа вакханалия. Първо беше Шрьодер, който едва не поднесе Германия гола и печена на тепсия на Путин. После Меркел докара на Европа мигрантската криза и битката на ЕС срещу Америка заради руския „Северен поток 2“. Сега пък е ред на Шолц, който явно не знае на кой свят се намира. Онзи ден той пак проведе дълъг и напоителен разговор с Путин, само за да заключи мъдро и със съжаление: „Путин не разбира, че с Украйна прави грешка“. 
Грешка ли? Извинявайте, граждани, това е просто грешка? Ега ти словоблудството!
Грешка е нещо, което обикновено може да се поправи или поне да се разбере защо и как е направено и да се избягва втори път. Това не може. Мръсната война, която кремълското чудовище води срещу Украйна, не може нито да се разбере с разума, нито резултатите от нея могат да се поправят, дори не и частично, защото живота на невинните не можеш да върнеш. Също както и живота на виновните, но тях сега да не ги мислим. 

Руската война в Украйна е престъпление, плод на престъпно мислене - и това трябва да бъде казано ясно, тя трябва да бъде наричана с нейните истински имена, особено от лидера на най-силната и значима страна в ЕС. Всичко друго е наливане на вода в мелницата на престъпника.  
Като споменах преди малко и България, да кажа, че ние също имаме един мръсен пръст в това, че руснаците, дори и след хиляда години, няма да могат да се очовечат. Нашият пръст се състои от предразсъдъци и готовност

 да се държим спрямо Русия като крепостни

 Той се нарича „пета колона“, „дядо Иван“, „братушки“, „любов към Русия“ и много други изключително тъпи и вредни, но дълбоко вкоренени в празните глави на мнозина тук формули. Не само по света, а и у нас има хора, готови да станат новия Шрьодер, само срещу продаването на някакви си „български национални интереси“. Които и без това са руски, както знаем.
Да вземем например онази бившата енергийна Теменужка и нейният началник Борисов, които изораха земята, но построиха на Путин „Руски поток“ с български пари. Дето се вика - нали сме едно, с техни или с наши пари, в един джоб отиват. Е, добре, де, в няколко, но не това е важно. 
Великанът на борбата срещу корупцията и защитник на свещеното право всеки българин да обича Русия и защитава руския интерес, наречен Румен Радев, не гъкна срещу този проект нито тогава, нито сега. Напротив, назначи в служебния си кабинет такива като българския енергиен министър, който колкото пъти си отвори устата, толкова пъти слушателите предпочитат да си я беше затварял. 
След като премиерът, господин Гълъб, само преди дни категорично заяви, че преговори с „Газпром“ не се водят, енергийният господин Гълъб пък сега отново излезе да твърди, че преговори има. С други думи - премиерът лъже. 
А после уточнява, че преговори всъщност пак няма. „Получихме отговор от „Газпром“. Комуникацията върви бавно. Готови са да дискутират нашите изисквания. Изпратихме им всичко. Взеха си тайм аут, за да договорят нещата“ - каза той. 

Толкова много думи, граждани, за толкова малко истина! Толкова много усилия словесно да се скрие, че въпросният тайм аут май продължава прекалено дълго. Имам спомен, че в началото на август, когато на власт стъпи служебното правителство на Румен Радев, „Булгаргаз“ веднага изпрати коленопреклонно писмо до руснаците с искане за газови доставки - а те, явно вече два месеца, са в тайм аут и 

не е..ват да ни кажат дори „не“

 Просто мълчат и ни гледат сеира. 
Само че онова, което за тях е сеир, за нас е резил. 
Само че на кого му пука, ние на резил сме свикнали. 
Само че на кого му пука,  че сме свикнали. 
Само че на кого му пука за нас, щом на нас не ни пука за нас.