Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Две неща няма как да станат тези дни в България, граждани - да оживеят момичетата, загинали под колата на нагъл престъпник, толериран години наред от тези, които трябваше отдавна да са го озаптили - полиция и съд, както и да се реализират вторият и третият мандат за съставяне на правителство в рамките на този Парламент. 

Отдавна настоявам 

наглостта да се инкриминира,

 като при това се приеме за особено утежняващо вината поведение и съответно се накаже сурово. Ама що е то наглост, веднага ще попита някой, с аргумента, че това определение е важно за съда, за да отсъди той дали дадена постъпка е плод наистина на наглост или просто на глупост, невежество или нещо друго. 
Нагло е да караш дрогиран, не само защото всички, включително ти, знаеш,  че не бива, а и защото законът специално го забранява. Самото това действие е наглост. Но то е само на повърхността, в дълбочина се наблюдават още няколко степени на наглост, свити вътре в деянието като люспи лук. 

Първата степен на наглост е в това, че сам се поставяш над морала, над закона и над всички останали люде, като демонстративно заявяваш - няма значение с думи или действия - че нищо от това за теб нищо не струва. Втората степен на наглост е, че извършваш престъплението си години наред с пълното съзнание какво правиш. Третата степен - наемаш /намираш, принуждаваш - няма значение как/ хора, които да ти помагат и да те прикриват. 
Колко още примери за наглост ви трябват? Кое не разбирате?
Същото се отнася до карането без книжка или с фалшива книжка. Ама горкият човек не бил получил лично съобщението, че книжката му е отнета, затова в неговото съзнание нямало такава идея изобщо - пише някаква съдийка в аргументите, с които пуска на свобода въпросния наглец пред години. 

Сериозно, г-жа Съдебна Психология?

 Това е толкова тъпо, че и една проста съдийска тога, висяща в гардероба, може да измисли по-умен аргумент. Защото да се свързва въпросният троглодит с понятия като „съзнание“, е доста рисково начинание и ако аз бях началник на въпросната съдийка, при евентуална проверка, за такъв „аргумент“ щях да я понижа веднага. Или направо да я изхвърля от системата като мръсно коте. 
Да, но май подобни истории са много и точно те пораждат и поддържат разпространеното в обществото мнение, че характерът на българското правосъдие е малко особен - като цяло то търси не истината и справедливостта, за да защити потърпевшия, а увъртанията и формалните основания, за да защити престъпника от силата на закона.
А какво да кажем за историята на служителката на закона, полицейската Лилит, която прикрива престъпника и, както се твърди, получава по 2 бона месечно за тази цел, след кошмарната катастрофа го води до в къщи, тоест, помага му да се укрие от правосъдието, а накрая излиза и се зъби на обществото, че не знаело истината, а когато я било узнаело, щяло било то, обществото, да си получи заслуженото. 
Имам чувството, граждани, че тази нещастна фукла ни заплашва с евентуалното прилагане на някакви могъщи магически сили. Е, като се знае, че е предана любителка на Путин, нищо чудно да смята, че

 руските ядрени ракети ще я спасят от затвора,

 заедно с нейния възлюбен. 

Но да подълбаем още в случая, а? На мен в цялата история най-много ми хареса епизодът, в който някакви случайни полицаи масово ходят в автомивката на героя-престъпник и срещу едното безплатно миене на колата, ей така, просто докато си говорят, невинно му снасят секретна информация за разположението на полицейски постове, за предстоящи акции срещу наркодилъри и прочие.  
Нямам кола и не знам колко струва едно миене. Но, колкото и да струва, ще ви кажа, че този разказ е една голяма и миризлива полицейска партенка, пусната да ни заблуди относно истинския характер на онова, което се върши в автомивката. 
Полицаите не са прости хора. Те само изглеждат прости, но иначе прекрасно знаят, че въпросната нарко-информация струва доста по-скъпо от малко сапун и едното поливане с маркуча. Подозирам, че ако се разрови цялата работа до дъното на вонята, ще се окаже, че споменатите полицаи-чистофайници - или поне част от тях - във въпросната автомивка ходят, просто за да си получат плика с хонорарите. 
Дали от въпросния плик раздават и нагоре по веригата, само мога да гадая. Но и няма значение. Описаното полицейско поведение също е нагло само по себе си, а още по-нагъл е опитът чрез приказки от 1001 нощ да се заблуждава обществото за мръсните истини в онова, което ченгетата наричат Системата. 

Цялата Система е разкапана,

 затова когато Бойко Рашков опита да ни увери неотдавна, че той лично за броени месеци е завършил реформата вътре на 98 процента, голям смях падна сред мен. 
И така, повтарям апела си към днешни и утрешни депутати - инкриминирайте наглостта, тя е особено обществено опасно явление. 

Другото ми огромно желание тези дни е политиката - не само българската, но особено българската - по някакъв начин да се върне към нормалността. Или да отиде напред към нормалността, кой знае.
Какво означава нормалност - пак пита един умник. Ами означава да се окажем в онези времена, в които на политическата сцена имаме системни партии, ясно позиционирани идеологически по координатната система - ляво, дясно и център. А не лигльовци като сегашните, предишните или по-предишните, които смятат, че са толкова умни, та могат да бъдат и леви, и десни, кога както им е угодно - и при това работата в държавата да върви напред. Няма такъв филм, пичове, и никога не е имало. Да, по-

лесно е да не следваш принципи, а желания - но това винаги завършва с катастрофа

 Нормално е също коя да е дясна българска партия да не преговаря с комунистите, особено за съвместно управление. Както, впрочем, и обратното - левите да се протягат максимално до някакъв ляв център, не и по-нататък.
В нашия случай - да оставим ПП настрани, те не са нормална партия и едва ли някога ще бъдат. Но какво да кажем за ДБ и техния вече неистов мерак да получат третия мандат? 
Не знам какво си представят тези хора, че ще направят, но искам да видя как наистина сядат да преговарят с БСП за съвместно правителство. Досега, когато преговорите се водеха от ПП, БД се изсулваха от отговорност пред своите избиратели, като се криеха по сенките. Ами сега, когато, като евентуален щастлив притежател на мандат, трябва да седнат на публично осветената маса и да обсъдят с Корни дали да махнем руските паметници като част от крайно необходимите мерки за депутинизация на страната? 

Ко прайм, дами и господа?

Или другият важен въпрос. Как така сме готови да преговаряме за редовно правителство в рамките на този Парламент с ИТН, които само преди броени дни безочливо свалиха редовното правителство от рамките на този парламент. Кирил Петков нарече подобна възможност „голяма глупост“ и е абсолютно прав. 
А се чудя също защо никой не пита Христо Иванов и Атанас Атанасов - когато ДБ води разговори с ИТН, ще води ли разговори и с вече отцепилите се от ИТН депутати. Или ще трябва да избира между падналия ангел Слави, подкрепен от херувимчето Тошко, и дяволските бунтовници срещу тях. 

А какво да кажем за президента Румен Радев? Вече е ясно, че той няма интерес от ново правителство сега, но ако само хипотетично приемем, че даде мандат на ДБ, за да сътворят кабинет, какво ще поиска и какво ще получи той в замяна? Да започнем да плащаме и американския газ в рубли? Да върнем изгонените руски дипломати и да им се извиним? 

Да, изборите са лошо развитие поне по две причини - защото пак ще ни  управляват някои от миризливите зелени чорапи на Радев и защото в страната няма реална политическа алтернатива, следователно новите избори ще ни заведат в старата задънена улица. При това, може би, няколко пъти. 
Но и създаването на ново правителство сега ми се вижда невъзможно, а ако го има, то ще е такъв миризлив запъртък, че по-добре да го няма. Да, някой наблюдател беше подхвърлил - представете си, че ДБ получат третия мандат и ГЕРБ или ДПС ги подкрепят! 
Та, пак да попитам за всеки случай - ко прайм тогава, бе, дами и господа?