Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

С творческото посрещане на Алексей Навални в родината-мать, на Кремъл пак му се изуха гащите и му лъснаха срамотиите. Не, че на императора му пука от това, ама за останалия свят гледката е твърде неприятна по няколко причини.
Първо, гащите на кремълската власт не са прани от царско време и са не просто мръсни, а кирливи от натрупаното по тях. Цветът им не съществува в нормална палитра и вонят като за световно. Вонят на творчески опит в организираните държавни престъпления, заложен от царската Охранка, бурно развити при ЧК и ГПУ на болшевиките, минал през сталинско-брежневските СМЕРШ и КГБ, та до модерните организирани престъпници от ФСБ и ГРУ. 

На смърт вонят гащите на режима, 

на низки престъпления, на наглост и лъжи. 
Второ, напоследък кремълските гащи се изуват много често, а това вече е досадно. Да, първия път през ерата Путин, светът наблюдаваше с интерес, за да види колко е акълът на новата власт. Втория път гледаше с удивление нейната наглост. Третия път – с боязън, че режимът ще се изуе публично четвърти път. Оттам нататък е само чиста досада. 
И трето, режимът няма чувство за хумор, а подхожда към всичко еднакво сериозно. Дали ще използва химическо оръжие в Сирия срещу мирни граждани, дали ще краде от Украйна полуострови или ще разиграва вселенски цирк при посрещането на един човек на летището, прави го планирано, силово и с гримаса на лицето, която трябва да мине за усмивка. И която казва на света да си такова майката, щото иначе той, Кремъл, ще му я такова. 
Не, че може реално да му я такова - но държането на тъп уличен бабаит прави руската заплаха още по-отвратителна. Както и липсата на адекватна реакция от света. 
„Призоваваме руските власти да освободят Навални, защото иначе нарушават човешките му права“ – каза шефът на Европейския парламент Давид Сасоли. Много проницателно. Те руските власти просто не си дават сметка, че нарушават свещени права, но като им се напомни, ще скочат да ги възстановят немедлено. И ще се извинят даже. 
Ако не беше женен Навални, можеха и Марийка Захарова да му пратят в килията, та да го утеши с някакъв умствен стриптийз. Тя и без това вече словесно се разголи по-рано, като призова Западът да се тревожи за собствените си проблеми, не за Навални. 
Да, има такива проблеми. Един от тях е, че Западът не се тревожи достатъчно адекватно и за Навални, и за другите руски предизвикателства. Срещу тях се излиза с декларации, разнообразени от някоя и друга санкция, макар че това продължава седма година – от окупацията на Крим насам, и 

пълната неефективност на този подход е доказана

 Самият председател на ЕК Урсула фон Лайден каза по повод гангстерското отвличане на Алексей Навални: „Задържането на политически съперници противоречи на международните задължения на Русия“. 
Ау-у-у, колко страшно, в Кремъл направо им се разтрепериха мартинките. От смях. Щото Русия е хитра, вече прие закон, че нейните международни задължения нямат сила, ако са в противоречие с вътрешното законодателство, разбирай – с волята на императора и болярите. Не ми се вярва цял председател на Европейската комисия да не е информиран за това, но защо тогава дрънка нелепици, за мен е въпрос с повишена трудност. 
На същата кълка лежат обаче и американците. Майк Помпео заяви: „САЩ твърдо осъждат задържането на руския опозиционер Алексей Навални при връщането му в Русия няколко месеца след предполагаемия опит за отравянето му.“ Много хубаво изречение, обаче с две неясноти. Едната е колко „твърдо“ е твърдото осъждане в сегашното вашингтонско междуцарствие, другата – какво от това. 
Дори с голям шум демократичният свят да вземе решение за нови, допълнителни санкции срещу Русия по повод Навални, то ще се впишат неколцина мужици в някакъв санкционен списък и те веднага ще си го преместят от единия крачол в другия.
В линията на това поведение на демократичния свят, но в още по-мек вариант, се държи и България. Премиерът Бойко Борисов каза по повод ареста на Навални, че се застрашават неговите права и сигурност. Толкоз. Не се споменават руските власти, не се осъждат те, няма идея за ответна реакция. За разлика от Литва, Латвия и Естония, които нарекоха действията на Кремъл „безсрамен акт“ и призоваха ЕС за „рестриктивни мерки“. 
Мога да го разбера Борисов, не мога да го оправдая, но мога да го разбера. Той е толкова затънал „скришно“ да прави газови и други метани на Кремъл, докато наяве се представя за истински европейски политик, че за него няма достойно измъкване. Нищо, че с връщането си в Русия самият Алексей Навални даде на всички 

прекрасен пример как се прави достойна политика

Така или иначе, Борисов очаква съвсем скоро, с идването на новия руски посланик Елеонора Митрофанова, Дамоклевият меч над главата му да натежи още повече. Старият посланик Макаров, въпреки страшното си име, ниското чело и квадратната челюст, се оказа слаба ракия. Да, той отигра нещата с руския газопровод от Турция за Сърбия, за който България доброволно плати 3 милиарда лева грешни пари, понаправи някой и друг руски паметник в страната и докара нещата до там, че практически всички активни български политици в момента са или проруски ориентирани, или в най-добрия случай мълчат като партизани на разпит по темата за руските безчинства. 
Но Макаров допусна да се случат агентурни провали на клоуните от ГРУ, каквито Кремъл не прощава. А най-важното - не успя да превърне София в истински балкански център не само на руското разузнаване и спец-операциите, а и на руското духовно и културно влияние. 
Точно това вероятно ще бъде основната мисия на тьотя Митрофанова, комунистическо-ченгеджийско отроче, възпитаник на МГИМО, Московския държавен институт по международни отношения, известен като ковачница на руски кадрови офицери от дипломацията.  
Немалко българи са женени за рускиня и знаят как тя скоро взима властта в къщата – първо със секс, после с горко хлипане, след това с крясъци, а накрая с точилката. Мисля, че точно от това се страхува в момента Борисов. Митрофанова е на път да му се тупне в къщата и да започне да се разпорежда. А тя вероятно 

няма намерение да спазва правилата,

 да се отдава на смешни танци и други безобидни развлечения в полза на българския народ, както прави американската посланичка Херо Мустафа. 
Просто Митрофанова не е научена на това. Като участник в различни дипломатически мисии и началник на Федералната агенция Россотрудничество, тя е научена да прокарва руското влияние по всякакъв начин – с ласкателство, с пари, със заплаха и сила. И ще го прокарва в София с наистина твърда ръка, не само защото това е единственото, което знае и може, не само защото тук има много местни мекерета, които ще помагат, но и защото ще се стреми да не повтаря провалите на предшественика си. 
Така че прогнозата е лесна. С идването на Митрофанова, първо, тъй нареченият „Руски културно-информационен център“ в София, който е стандартно прикритие за шпионска дейност и инструмент за подхранване на петата колона, ще се активизира сериозно. Второ, пипалата му ще се протегнат и към други балкански страни, за да влеят отровата си по местата, където сръбските пипала не стигат чак толкова дълбоко – Македония, Албания, Косово. Трето, за българските служби вече няма да е толкова лесно да хващат и гонят невинни руски дипломати, защото политическите им началници, добре посъветвани от Митрофанова, горещо ще им препоръчат да не се увличат в чак толкова патриотична дейност. Четвърто, може би отново ще бъде максимално затруднен процесът на подмяна на старите руски оръжия на българската армия с натовски. Пето, ще се работи много усилено сред местната русофилска флора и фауна с цел 

преизбирането на Румен Радев за президент

 Шесто, вероятно е, ако той бъде преизбран, да видим триумфално посещение в София на някой от големите фактори в руската политика, защо не и самия Путин. И така нататък, все неща, които ще скрепят още повече и без това прекалено горещата българо-руска дружба. 
Не знам как може да е толкова гореща, особено на фона на две от последните новини от самата Русия. 
Някакъв руски „Национален комитет + 60“ е изпратил писмо до патриарха от КГБ Кирил с искане император Путин да се канонизира приживе за светец, а след смъртта тялото му да бъде „превърнато в свети мощи“. Само не е ясно дали те ще се разпродават на парче, за да се оправи тежкото икономическо положение на Русия или ще се сложат в мавзолей и ще им се кланяме като на мощите на Ленин. 
Другата потресаваща новина е свързана с идеята на руския олимпийски комитет песента „Катюша“ да се пуска на техните спортисти по големите международни форуми, тъй като - заради приноса им в държавно организираното дрогиране – на тях, горките, е забранено да им се пуска химна. А те без музика са нещастни. 
Защо точно „Катюша“ обаче, а не някоя дисидентска песен на Висоцки например, не е ясно. Ама то от умовете на отговорните руски другари какво да очакваш, освен да са пълни с идеята за маршировки и стрелби. 
И нашите ли с това са пълни, бе, граждани на Обединена Европа?