Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Новата година в България започва с разкриването и изгонването на нови двама руски шпиони. 
Да им е честито на москалите! 
Сега шефовете на ГРУ, ФСБ, КГБ, СМЕРШ, НКВД, ГПУ, ЧК или която организация там е изпратила двамата синковци да се трудят в София, на Балканите и в Европа, ще имат възможност да седнат и да направят задълбочен анализ по сакралната тема– къде се издънихме. 
Предварително мога да им подскажа главния извод – издънихте се  навсякъде и във всичко. 
Първо, колкото и да е чудно за смелите московски разузнавачи, географски България е на Запад, но отдавна вече не е точно Дивият Запад, чиито територии се отвоюват лесно от местните - само като размахаш пищова и гръмнеш два-три пъти във въздуха. 
Второ, политически страната също не е на Изток, а на Запад - и то отдавна, вече към 30 години. Даже членува в ЕС и НАТО, двете най-омразни за Кремъл организации, които десетилетия наред са непреодолимо препятствие пред руските апетити за тотално разграбване на богатата и беззащитна Европа. 
Да не говорим, че дребната България, макар това да не личи много-много в последните години, има определени приятелски отношения и със САЩ, най-голямата гад, която, от руска гледна точка, пречи да се реализира световната революция в руска полза. 
Трето, принципното високомерие на руската политика, свързано с това да се смятат околните държави за васални на Русия и „лесни” за прокарване на влияние, очевидно се пренася и в представите на техните шпиони за практикуването на занаята. А там високомерието води до провал, както виждаме да става дори в страна като България, която иначе избягва да се замесва и години наред се прави, че не вижда какво точно се случва.
Четвърто, работата изглежда така, сякаш 

руските шпиони навсякъде по света напоследък стават все по-безцеремонни,

 било подсъзнателно, било, напротив - съзнателно, показно. 
Като се замисля обаче, по-вероятна ми изглежда версията, че нивото им на обучение просто е спаднало драстично, дотолкова, че само за няколко месеца трима от тях да се набият по такъв безобразен начин дори в очите на българските служби. 
Да, некадърност и лошо обучение ще да е. Ето какво се случва, когато здравословната тоталитарна среда се замени с разглезващия откъм пари олигархичен модел.  
Искате доказателства ли? Да не се връщаме към класическата тъпота с легендата, която великите руски служби бяха спретнали за двамата руски отровители на Скрипал – че са изтънчени любители на катедрали, отишли коленопреклонно да се полюбуват на знаменития храм в Солсбъри. Достатъчно е да вземем за пример факта, че неотдавна техни колеги шпиони се набиха в очите на сръбските специални служби, които са много по-малко мотивирани дори от нашите да работят срещу руското шпионско „присъствие”. 
Така или иначе, смятам изритването на нови двама руски майстори на плаща и кинжала от София за 

добър знак
 
То може би означава, че нашите служби все повече се взимат в ръце, че все по-добре работят и изпълняват онези функции, за които българският данъкоплатец им плаща щедри заплати, плюс екстри – да пазят националната сигурност. 
Надявам се да означава също, че те все по-ясно виждат кои са истинските опасности за страната и все по-добре разбират факта, че не трябва да се гънат и поддават на натиск, а да изпълняват задачите си твърдо и решително. 
Само с предприемането на подобни категорични стъпки главата на Русия може най-после да уври за разбирането – и Кремъл да повярва - че България отдавна не е негов васал, а страна от световната демократична общност, която държи добрите отношения между държавите да са равноправни и да се развиват в съответствие с принципите на международното право, а не на частните интереси на Путин или колективните интереси на Московията.   
Но има и нещо още по-оптимистично. Изхвърлянето на двете руски мръсни котета от София може също да означава, че не само специалните служби, а и цялата българска държава поема напоследък по правилния път в отношенията с Русия. 
От една страна това значи, че може онези тъпунгери, които по различни поводи тук демонстративно развяват руски знамена, като твърдят, че го правят, защото са истински български патриоти, постепенно да започнат да разбират, че Русия нас не ни обича, че на Русия за нас изобщо не ѝ пука, освен когато може да ни използва – най-вече политически и икономически. Както, впрочем, винаги е било от времето на Екатерина Велика насам. 
Още по-важно - какво ще кажете за възможността и самото българско управление да се сети, че 

да се правят мили очи на Кремъл не е най-добрата политика спрямо Кремъл,

 особено от една европейска и натовска страна. Че Кремъл не признава ничия независимост и никакво равноправие с никого, щом това не е изгодно за Русия. Че руската политика е имперска до мозъка на костите на Путин, че това е политика тип „бяла акула” – ако ѝ подадеш пръст, тя ти отхапва ръката. 
Всичко това са добри възможности, в които вярвам, във връзка с последното изгонване на руските шпиони. 
Дано само вярата ми не е плод на моята често изумителна наивност по отношение доброто начало и здравия разум, които ръководят човека. 
Защото се сещам и за някои много лоши опции, например, че поредното изхвърляне на шпиони от България може да се предприема само като поредната демонстрация пред нашите европейски и американски съюзници, че ние сме от добрите, независимо, че работим активно за енергийните, а оттам – и за геополитическите - интереси на лошите. 
Не искам да руша и вашата вяра в доброто с подобни подозрения, граждани. И все пак да имаме едно наум, защото някой ден - а може би той не е много далечен - истината ще лъсне. Както тя по навик винаги прави. 
Така или иначе обаче, в поредната глава от руския шпионски роман, разиграл се в София, за мен най-смешна беше официалната руска реакция. 
„Недружелюбно и провокативно действие от страна на България” – така руското Министерство на външните работи определи ставащото. 
Да, бе! Дружелюбно и непровокативно е да пратиш легендиран като дипломатичско лице шпион, който рови в българските регистри и краде самоличности, а после издава документи, с които други руски шпиони се разкарват свободно, за да вършат мръсните си дела из Европа и света, маскирани като български граждани. 
Не, това е дружелюбно и приятелско поведение, плод на изключителната руска любов към страната ни, нищо друго. 
Самото разкриване и изритване на въпросния тип обаче е „недружелюбно и провокативно”.
Също така вероятно е акт на взаимопомощ и толерантност от руска страна да се мъти още повече българското енергийно блато, създадено от самите руснаци и техните местни помагачи, както е правил другият шпион. Така ще да е, след като залавянето му се оценява като агресивен акт от наша страна. 
А на всичкото отгоре, разбрахте ли, не представяме на Кремъл категорични доказателства за вината на собствените им шпиони. Гаче ли те не знаят за какви мръсни дела са ги пратили в София, та ние сме длъжни да им го доказваме. 
А доказателство за убийството на Кенеди не щат ли?
Да, ама според Кремъл май нарушаваме и някакви международни дипломатически правила, като предварително не съгласуваме с тяхна милост дали да изгоним шпионите им или да продължим да си ги отглеждаме тук за дамазлък. 
Как можахме, не ни е срам! 
Ами не ни е срам, де, щото четем международните документи и там пише, че в такива случаи не сме длъжни да даваме доказателства, просто им връщаме шушумигите и така, поне за известно време, блокираме или най-малкото - затрудняваме, дейността на цялата им шпионска мрежа. 
Ама сега руснаците в отговор щели да изгонят наши дипломати. Да, ама не. Имам предвид – да, сигурно ще изгонят, но – не, това не е отговор, а 

обикновено безсилие

Отговор би било ако и те уловят някой наш дипломат-шпионин, да ни го върнат. Аз обаче досега такъв случай не знам. Тоест, или наистина нямаме никакви шпиони в Русия, което би било зле за нас, или сме пратили там твърде кадърни хора, които не се оставят мужиците да ги хванат – което би било особено похвално. Е, има и други, много по-лоши варианти, но, както казах, поне този път нека се придържаме към оптимизма и да не рушим сами вярата в себе си. 
Достатъчно я рушат през вековете любимите ни руски братя.