Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Да, в България в момента тече опит за преврат. 
Но той не е срещу президента Румен Радев, както негово нископреосвещенство сам се ласкае. В дебелите книги пише, че с преврат се сваля властта, а Радев няма особена власт. Освен да разбърква нещата в държавата, де, това го има и като възможност, и като желание. Няма много талант и опит дори за това, но от желание пращи….. 
С други думи, целта на преврата не е сваляне на президента. Такова е внушението, което той сам лансира пред публиката, а една от целите му е по този начин да отклони вниманието от истинския проблем, в който е затънал до ушите. 
Радев прекрасно знае, че, покрай разкритията за родолюбивата и патриотична дейност, която са извършвали в 

полза на Москва

 някои от неговите съветници, във въздуха вече висят много въпроси и към самия него. И този път наистина ще трябва да отговаря, а не да гледа като мишка в трици, докато се разсее вонята от поредното разбъркано áко, както прави винаги досега. 
Но – не, общата идея на преврата е да се свали правителството, а президентът Румен Радев се държи леко шизофренично. Имам предвид, че по този начин той не само отклонява вниманието от себе си, но в същото време прави всичко възможно и да го привлече, за да яхне политически протеста.   
Сигурно вече никога няма да забравя милата родна картинка – как още през първия ден Румен Радев излезе при хората пред президентството със смешно, но зловещо вдигнато юмруче. Изглеждаше точно като партизанка, дето слиза от Балкана по 9 септември и се хили, защото си представя как се гърчат в краката ѝ класовите врагове - сцена, позната от жалките пропагандни филми на жалкия тоталитарен режим.  
Та на това приличаше Румен Радев в своя сюблимен момент - на Тодор Живков, който току-що е завладял Радио София. Само дето нямаше запасан шмайзер през едното рамо и патрондаш през другото – но те се подразбират. 
Още по-лошото в случая обаче е, че занапред, колчем се сетя за юмручето на Радев, ще се сещам и за десни хора като Христо Иванов и доста мои лични приятели, които се 

хванаха на голямата въдица

 Казвам го по този начин, тъй като човешки наивно предпочитам да вярвам в тяхната политическа наивност или искрено объркване - а не, че, в желанието си да видят гърба на Борисов, те съзнателно са застанали редом до Румен Радев, Корнелия Нинова, Мая Манолова, Румен Петков и всички останали чичкови червенотиквеничковчета. 
Както, разбира се, и до онези тути кванти, които не са на самия площад, но ясно прозират отзад. На първия ред сред тях са разните Черепи и други честни бизнесмени, енергийни лобисти и консултанти, плюс обикновени мафиоти, а на втория ред виждаме широко озъбената кремълска усмивка, която виси във въздуха като усмивката на Чеширския котарак. 
Затова предлагам да разграничим и изясним нещата, защото в главите на мнозина те вече така се объркаха, сякаш живеем в библейския разказ за великата Вавилонска кула и смесването на езиците, заради което тя остава недовършена. Макар че в нашия случай е обратно – вместо да се разделят ясно хората, които говорят на различни политически езици и да започнат да си превеждат казаното от другите, за да разберат, те се събират заедно и започват да се надвикват, с безумната идея, че, който вика повече и по-силно, не само ще бъде по-добре чут, но и по-добре разбран.  
Въпреки всички внушения обаче,  че именно така трябва, за да върви строежът, че няма сини, няма червени и зелени, няма про и анти европейци, няма русофили и русофоби, а трябва да сме единни, за да се спасим, в политически смисъл това е изключително 
долна и манипулативна лъжа.

Не помните ли, граждани? Въпросното „единство” го живяхме на живо и под строй при социализма. Но главите ни явно не увряха. 
Затова през 2001 ни се тръсна тъй нареченият „цар”. Със същия лозунг, той разби крехките основи на българската многопартийна система, които тъкмо бяха започнали да се наливат. 
Явно и това забравихме, така че сега 

пророкът на Решетников – Румен Радев,

 плюс разни други звани и незвани, отново ни внушават, че трябва да се обединим. С тях, разбира се. И най-вече - за да защитим техните интереси. 
Е, това точно не ни го казват в прав текст, сами трябва да се сещаме.  
Ами да се сетим, де, да се сетим, че като се съберем на едно място и се прегърнем жертви и палачи, престъпници и законопослушни, добри и лоши, политически куци, кьорави и сакати, строителството на Българската Вавилонска кула не само няма да напредне, а направо ще срутим и частично построеното. Няма как да стане иначе, щом майсторът вика подай ми теслата, а чиракът му подава сърп и чук. Примерно. 
Но има и още за изясняване. На първо място е сакралният въпрос – трябва ли да си ходи Борисов от властта.
Моят личен отговори е – естествено, че трябва. Според мен той и неговата партия дори изобщо никога не трябваше да идват на власт. Защо - прекалено дълга е темата, няма да я разисквам тук. 
Но, от друга страна е факт, че мнозинството българи си избира бат` Бойко и компания. И то не веднъж или дваж, а цели триж ги избра само на парламентарни избори, да не говорим за всички други. 
Да, разбира се, че на мнозина им писна от дивотиите в управлението и искат то да си ходи. 
И го искат точно сега, на момента, 8 месеца преди изборите, на които ГЕРБ биха могли спокойно да бъдат издухани от властта? Така че улицата избухна…..
Айде, бе! Корнелия Нинова и другите червенотиквеничковчета, включително Румен Радев,  години наред се мъчат да изкарат тълпата на улицата и не могат, сега изведнъж – хоп, готово, тя излиза, при това вече готова,  разярена. 
Точно когато е необходимо на Черепа? Точно когато леко се повдигна булото от действията на президентската администрация в полза на Русия? Точно когато, след умната първа акция на Христо Иванов в „Росенец”, можеше да има по-сериозни последици на политическо ниво за Доган, Пеевски и ко? Или може би наистина, както твърди Борисов – точно когато България влиза в чакалнята на Еврозоната и прави поредната непоносима за Кремъл и тукашните му слуги огромна крачка да се откъсне от руското влияние?
Сигурен съм също, че, както срещу Борисов, така и срещу главния прокурор има силни юридически, политически и личностни аргументи. Но съм сигурен също, че точно задържането на двама президентски съветници по подозрение за търговия с влияние и изнасяне на секретна информация за чужда сила, не е сред тях. 
Обаче се оказва сред тях. Дори разни обикновени политически неграмотници, интервюирани по време на протеста, размахват пръсти по телевизията и твърдят, че са загрижени единствено за запазването на държавността, а обискът в президентството не било част от нейното запазване, обратно, разрушителен бил. 
С други думи – президентът и хората му са недосегаеми като самата държавност, а министрите са престъпници и трябва всички да бъдат арестувани. 
Айде малко разум, де! И отказ от политика на двойните стандарти, защото тя води всички към кошчето за боклук. 
Но като споменах неграмотниците, да кажа, че не всички хора, които колегите от телевизиите интервюираха по време на протеста, бяха такива, напротив, имаше и доста видимо интелигентни люде. Които обаче, вероятно залюлени от адреналина на протеста, също дрънкаха глупости. 
Няма да забравя например едно момче, което каза няколко доста смислени изречения и изглежда затова репортерката реши да продължи с него. Попита го кого всъщност той подкрепя, като стои сега на площада. И човекът отговори чистосърдечно: „Подкрепям онзи, който не си ебава майката и следва мечтите си!”

А вие ебавате ли си майката, граждани? 

Имаше и друг подобен субект, видимо приличен, който каза, че е финансист и дори му предстои да ходи някъде в чужбина, за да преподава, доколкото разбрах. Попитан за какво точно протестира, той отговори недвусмислено, че иска оставките на Гешев и на Борисов. И с широка усмивка добави: „Ако те се махнат, всички българи ще заживеят наистина щастливо”.
Ега ти просто решение – пък аз да не се сетя досега.  
И на всичкото отгоре е прав, човекът - ако кашата се сгъсти и правителството падне, гражданинът Божков ще се върне на бял кон от черната чужбина и, заедно с Румен Радев, ще назначи свое правителство. А целокупният български народ пак ще започне да търка талончета. 
Какво по-голямо щастие от това?