Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

България има правителство и това е добра новина. 
Не, бе, не ме гледайте изумени! Не се шегувам, не обръщам палачинката и не се отказвам от критичната си позиция - просто констатирам факт. 
И веднага обяснявам. Новината е добра, защото създаването на редовен кабинет слага край, поне засега, на проточилата се година и половина политическа криза в страната. Или, в краен случай - отлага я, макар временно. Също – по този начин донякъде се сваля нагнетеното напрежение в обществото. А никак не е препоръчително то задълго да се поддържа високо, защото тогава България става още по-слаба и уязвима, отколкото е и без това. 

Друг въпрос обаче е как, извън тези съображения, може да се оцени самото правителство и неговите първи стъпки. 
Ако питате лично мен, човек с нагласа към литературата и психологията, бих казал, че имаме 

„Кабинет на Чеширския котарак“,

 дотолкова усмивката на Кирил Петков е негов неизменен спътник, че вече я виждам, дори когато той не е в кадър. Чак ми се струва, че зад тази усмивка се крие по-скоро гримаса, нервен тик, отколкото истинско задоволство от случващото се наоколо. 
Но това е само закачка. На фона на типичния български борсук, който върви през живота и политиката със смръщен взор, за да изглежда по-умен и важен, няма лошо в по-честата поява на каква да е усмивка. Освен онази на Джокера от „Батман“, де, тя винаги е ужасна - но тук случаят определено не е такъв. 

В чисто политическа план обаче, като мисля за новото правителство, веднага се сещам за великия въпрос, който през Средновековието измъчва не малко тревожни мозъци – колко дявола могат да стъпят на върха на една игла. 
В тази светлина ми изглежда, че кабинетът „Петков“ може да се определи като 

петорна коалиция на омразата

 Да, точно омразата е поне половината база, върху която вече се събра и се крепи това мнозинство. Защото иначе то е напълно изкуствена конструкция, съставена от 4 партии, без нищо общо помежду си, плюс президента Радев, който също няма нищо общо помежду си. 
Другият вариант е да кажем, че въпросната коалиция е онази нова политическа формация, с която старият президент отдавна обещава да възнагради българското общество заради неговото робско търпение, кравешко послушание и овча тъпота. Макар да имам сериозни съмнения, че тази коалиция ще успее да се задържи в същия или почти същия вид дълго време, да речем – цял мандат, не го и изключвам. 
Освен на омразата, тя се крепи и на неистовото желание за власт, така че, ако всички участници удържат инстинктите си и гледат само своето парче баница, без да посягат към парчето на другия, може да се задържат дълго заедно. 

Но има и още един фактор за това – както беше с Борисов, и сегашната управляваща коалиция може да има срещу себе си опозиция, която да попречи за прокарването на едно или друго парламентарно решение, но като цяло в страната няма реална сила, която да им е истинска политическа алтернатива. А и не се очертава такава на хоризонта. С други думи, българското общество вече над 20 години продължава да не ражда от себе си нищо истинско, собствено политическо, което да се противопостави ефективно на вихрещия се популизъм, на волунтаризма и самосъзнанието, че цялата политика започва от мен.
И примерът е като нарисуван. След като в понеделник бе официално избран за премиер, още във вторник сутринта Кирил Петков заяви пред някакъв бизнес-форум: „От днес нататък трябва да вдигнем нивото на ваксинация“. 
Моля? Не трябваше ли да го вдигнем още със самата поява на ваксините, включително докато Петков беше министър в първия служебен кабинет. Този кабинет, както после и близнакът му, откровено заряза ваксинирането и остави вируса да се вихри свободно. 
А не трябваше ли нивото на ваксинация да се вдигне например по време на предизборната кампания, когато четвъртата вълна се разгърна сериозно - или тогава основната задача беше да не се засягат антиваксърите, та да не се разлютят и да провалят реализацията на новата коалиционна завера. Не - сега обаче, когато вече сме на власт, ваксинацията е приоритет №1.
Тук възразявам срещу двойния стандарт, не срещу смисъла на казаното от премиера. Обратно, аз приветствам с две ръце заявката на Кирил Петков, че ще въведе изискване зеленият сертификат да важи за влизане в Министерския съвет. Изключително правилна стъпка и то не само защото поставя на равна нога пред закона всички български граждани, а и защото такъв простичък акт може да се превърне в

 снежната топка, която отключва истинска лавина
 
Да помислим - за да влязат на заседание при премиера, министрите и техните сътрудници ще трябва да си ударят една-две игли, та да не ги тормозят разни красиви медицински сестри, като всеки ден им бъркат в гърлото с клечки. 
Е, някои може и да предпочитат медицинските сестри, няма лошо – но на министрите или скоро ще им писне от неприятната процедура всеки ден, или секретарките им ще възроптаят – зер, в техните очи самодивите с лежерни бели премени може би изглеждат по-секси от тези със строгите черни костюми. В моите очи тук цари равнопоставеност, но в техните…..
Но стига лирични отклонения. Идеята е, че сертифицираните министри ще наредят всички гавази в поверените им министерства също да се сертифицират, а те пък ще развият процеса още по-надолу. Така ще се сертифицира например цялата армия, цялата полиция, съдебна система, учителите и прочие. 
По подобен начин ще се развият нещата и с областните управи, а оттам заразата на сертификата ще плъзне в общини, общински служби и предприятия. Схващате, де –до пълна победа. 
Тогава само Парламентът ще продължи да се брани и ще остане героично неваксиниран – но пък за всеобща радост, депутатите на бърза ръка ще измрат, защото ще се окажат седнали с голи гъзове на върха на петата Ковид вълна.  
Леко иронизирам, за да е по-забавно за четене, но иначе идеята на премиера за влизане в МС само със зелен сертификат е съвсем работеща и наистина я приветствам. Забелязвам само едно малко пропукване в цялата работа – в първото си изявление като министър, Асена Сербезова се изказва доста двусмислено за сертификатите. И, тъй като тя е медицински специалист, а премиерът не е, той, по новите правила, ще трябва да се съобрази с нейното мнение и да отстъпи от своето. 
Тогава ще рухне не само моята схема за всеобщата ваксинация, а и схемата на премиера, според която желанията му се сбъдват. Макар засега тихомълком, още преди да дойде на власт, той вече се отказа от толкова свои думи и намерения, че ако продължи със същото темпо и когато е на власт, ще заприлича донякъде на Бойко Борисов, дето на обед се отричаше от сутрешните си идеи по дадена тема, а вечер – от обедните.

Друга идея за важно действие на новото правителство, която ме изуми, е намерението спешно да се питат гърците защо се бави газовата връзка между двете страни. Не помня кой го каза – Петков или Василев, но едва ли има значение. Важното е, че си глътнах езика от изумление. 
Сериозно? Не знаем защо не става газовата връзка с Гърция? Не знаем защо не се открива пътят Смолян – Ксанти или защо не става балканският транспортен коридор Изток-Запад – от България, през Македония, до Албания? Не знаем защо толкова години вече ги няма тунелите под Балкана и мостовете на Дунав? 
Извинете, господа управляващи, срещу дребна за вас сума, ще ви консултирам веднага по темата, няма нужда да ходите чак до Гърция. Няма нужда да се троши народна пара, а и, току-виж, гърците ви кажат истината, пък тя ще ви заболи. 
Добре, де, и без пари, само от чист патриотизъм, ще ви кажа причините всички тези нужни на България проекти да не се реализират. Още повече, и двете причини са публични, дори без да са тайни. Първата е, че подобно развитие е 

против руския интерес

Кремъл няма никакво желание България да е просперираща, демократична и европейска страна, защото тогава по-трудно ще постига своите цели тук, а и на Балканите изобщо. 
Втората причина е в активната подкрепа, която Кремъл има от страна на платените руски подлоги в страната. Те, особено в енергетиката и икономиката, но и в много други сфери, са настанени на ключови властови позиции, координират се помежду си, възпроизвеждат се и се развиват. 
Под секрет, г-н премиер, те са и главните носители на онази „голяма корупция“, която наистина безпощадно разяжда българското общество и срещу която толкова жаждате да се борите. Тази корупция е по руски тертип организирана и, ако наистина искате да победите явлението, ще трябва да посегнете на тези хора. 
Тогава Бог да ви е на помощ - аз не мога да помогна с нищо повече от безплатен съвет.