Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Знаете ли, граждани, историята за онзи, дето си забил цигански пирон в главата, с цел да се инвалидизира и да го пуснат от затвора. Но след обстоен преглед, докторите казали, че му няма нищо, ще се размине само с по-чести главоболия. Всеки опит да се измъкне пирона обаче, ще доведе до беля. Затова сложили лепенка на гения и го върнали в килията. 
Та и историята за българската любов към Русия и всичко руско, е същата - живеем си вече толкоз годин

 с пирона в главата и ни няма нищо,

ама наистина нищо, освен чести и болезнени главоболия. Няма ни го националния суверенитет, няма ни ги общественото и лично достойнство, изпари се нашият цивилизационен избор и истинската демокрация не вирее вътре в нас и около нас, липсва ни порива към свободата и разума, лишени сме от опората на морала и принципите….. 

Всъщност обаче исках да ви разкажа друго - историята на един гълъб. Едва литнал, той осрал целия пейзаж наоколо, включително моето и вашите лица, граждани. 
Твърде кратка ли ви се струва тази история? Ами погледнете се в огледалото и кажете как да я продължим. Защото според мен от осиране като това, което българският политически гълъб тези дни изцвъка върху България по газовата тема, няма почистване, няма начин за достойно измъкване, няма спасение.
Всъщност има, де, но знам, че няма да стане. Начинът е моментално този гълъб, цялото ято покрай него, плюс гълъбарят, скрит отсреща, в президентството, да бъдат първо изритани от властта чрез силни улични протести в цялата страна. После да бъдат 

арестувани с обвинение за национално предателство, 

поставяне в услуга на чужда държава и работа против българския национален интерес. Накрая да бъдат осъдени и спешно въдворени като съкилийници на гения с пирона. 
Не знам за вас, граждани, но аз ще помня завинаги голямото облекчение и наглата радост, с която временният енергиен министър - не му споменавам името, за да не си цапам устата - онзи ден съобщи: „Газпром експорт“ моментално става абсолютно валидна опция, с която започваме да преговаряме“.

Дори няма нужда да добавя пояснителни фрази като „най-после“ или - „да, горди сме, защото голям зор беше, докато докараме нещата до тук“.
И напълно разбирам защо този гълъб изпитва истинско облекчение - каквото, вероятно изпитват и началниците му по пирамидата на ятото. В края на краищата, да направиш така, че пред очите на цялото българско общество да откажеш 6 от договорените 7 танкера с американски втечнен газ, за да се подмажеш на руснаците, не е лесна работа. За това могат да те бият - работодателите например, или синдикатите, или обикновените граждани на улицата. Също както не е лесно да спреш да строиш вече построения интерконектор с Гърция, за да забавиш реалното влизане на договорения вече азерски газ.  
А съвсем трудна е работата да докараш нещата дотам, че, вместо да те бият, и бизнесът, и синдикатите, и разни обикновени граждани като Корнелия Нинова и Костадин Костадинов да  започнат да ти се молят и заклеват да преговаряш за газ точно с „Газпром“. Или не е толкова трудно, колкото изглежда?

Да, в една нормална страна, щеше да е трудно. Особено след като точно „Газпром“ нагло и безцеремонно ти спря доставките през април, въпреки че до изтичане на съществуващия договор има още 8 месеца и въпреки елементарната икономическа логика, която казва - не можеш едностранно, без преговори, да променяш условията по даден договор, като императивно искаш плащане, различно от договореното. 
Айде, в рубли е лесно, поне на първо време - арестуваме всички наши рубладжии от енергетиката, политиката и медиите, тръскаме ги с главата надолу и от джобовете им ще потече поне част от усвоения през последните 30 години финансов поток. Ами ако „Газпром“ беше поискал да му платим в донги или рупии, тогава какво щяхме да правим, бе, граждани? 
Леле, че са кретени тези от служебния кабинет, но не им пука, защото явно са

 закърмени с руски газ

 Майките им само това са точили от бозките, бабите са им правили попара с газ, Комсомолът ги е награждавал с газови порции, не знам сега президентът с какво сега ги награждава, а да не говорим за благосклонното потупване по главичката, което всички очакват от кукловодите в Москва…..
Безсрамни псета!
Просто не се побирам в кожата си, като гледам как тези типове нагло и безцеремонно провеждат руската - тоест, антиевропейска и антинатовска - политика в България, една уж демократична страна от Свободния свят. 
И да, крайно време е ДАНС или някой друг да каже дали наистина, както съобщи един сайт, в началото на август в Гърция, под Атон, в имот, свързан с министъра на спорта Весела Лечева, се е провела среща на руския генерал-губернатор в София Елеонора Митрофанова с политици от БСП. Също - какво е говорено на тази среща и дали то не е наистина в сферата на националното предателство. 

Защо възникват подобни съмнения ли? Ами защото тази история, ако е истина, не прилича на дипломация, а на конспирация. На руското посолство в София изглежда наистина му липсва изгоненият персонал и Митрофанова сама е поела ръководството поне на част от полевите руски агенти в България. Обаче знае правилата - няма да се срещнат насред София, я, та и децата да научат какво са си говорили, ще се срещнат далече, далече, без излишни свидетели. А фактът, че по същото време президентът Румен Радев е на посещение в Атон, само благоприятства нещата. Така той хем не участва в конспирацията, хем първи научава всичко за нея. 
Или може би не научава първи, а? Като имаме предвид съобщението, че ДАНС надлежно е информирала премиер и президент за проведената в Гърция среща „като заплаха за националната сигурност“, дала им е имената на участниците и обсъжданите теми, но това със сигурност е станало малко по-късно. 
Много смешно ми стана, като прочетох това, граждани. Да информираш по-информирания от теб, всъщност е интересна концепция. А нейното непрекъснато прилагане в България доказва само, че ако не се изхвърли цялата българска политическа риба, заедно с главата, на историческия боклук, цяла 

България ще продължи да вони отвратително

Съжалявам, но забележителен принос към  успеха на Радев и служебното правителство в момента да вилнеят из България и да я дърпат за пореден път към руската пропаст, имат онези партии, които по един или друг начин са се заявили като проевропейски. 
БСП, копейкините и останалите жалки русоляви не ги броя. Но къде е в тази ситуация ГЕРБ, която е действителен член на ЕНП. Защо техни „експерти“ като прословутата Теменужка, дето когато и да я сриташ, ще е късно, подкрепят директно връщането на България към газпромовската зависимост? И то напук на всяка икономическа и политическа логика, а също - против общото европейско решение за плащане в рубли при сделките с „Газпром“. 

Къде са „либералите“ от ДПС да възразят едно хубаво и да изкарат половин милион души на протест срещу пагубната политика на служебното правителство на Румен Радев? Ами най-вероятният отговор е - за всеки случай гледат предпазливо в тавана и ако не си бъркат в носа, значи са си бръкнали в джобовете.
Добре, да приемем, че, както някои твърдят, тези са партии на статуквото и са забъркани в газовата далавера, затова не възразяват. Всъщност, това си е светата истина, де, но пък остава въпроса - къде тогава са партиите на промяната в тази ситуация. Къде, бе?
Онзи ден Даниел Лорер, когото досега смятах за умен човек, само с две изречения по темите „газ“ и „отношения с Русия“ сложи край на последните ми илюзии. „Геополитиката е доста далече от сърцевината на тази кампания в момента“ - изръси той. И добави: „Не идеологизираме доставките на газ по никакъв начин“. 
Ами недейте, бе! За руснаците играта е изцяло идеологизирана и като не играеш по същия начин срещу тях, скоро започваш да се чудиш защо нещата не стават както трябва, защо не ти излиза сметката, защо пак се оказахме от към е…та страна? Ами продължавайте да не знаете що е то идеология и за що е тя необходима в политиката. Те затова гениалните мислители като Стефан Янев искат да слагат политически борд в България. И аз искам, ама аз да съм в борда. 
От същата детска градина, само че по перфидни, щото знаят, но се правят на разсеяни, са и ДБ. „Да, „Газпром използва газа като политическо оръжие“ - спокойно констатира Атанас Атанасов. 

И нищо повече. Няма - това правителство е вредно за страната, като я влачи пак в лапите на Русия. Няма - ще преосмислим подмазваческото си отношение към президента Радев. И няма също - при категоричната и настойчива подкрепа, която БСП оказва за връщането на страната към руския газ и изобщо за развитие на отношенията с агресора Русия, вече няма как да приемем левицата за евентуален партньор в следващото управление. 

И то кой остана да реагира?