Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Не знам дали е истина, но ако се потвърди информацията, че Путин е получил сърдечен арест, това може да се смята за една от най-добрите новини в последно време. 
Разказва се доста картинно, че охраната чува странен шум от „покоите“ на императора, нахлува вътре и го вижда на пода да се гърчи и да върти очи. Веднага се сетих как дядо му Сталин през 1953 умира по същия начин. Тогава обаче охраната не влиза - страхува се да наруши уединението на Вожда часове наред, докато дойдат лекарите и докато другите комунистически лидери „обсъдят и гласуват“ да се влезе. 
Така че онзи Гений на Злото пуква като куче – сам и безпомощен на пода, както всъщност му се полага. Сега Путин не е пукнал, вероятно защото този сталински урок му е добре известен и охраната е предупредена да се намесва незабавно при странни шумове…..
Знаете ли какво е най-хубавото в тази история. И аз съм преживял нещо подобно на „сърдечен арест“, та говоря от личен опит. Най-хубавото е, че престъпният диктатор, точно както всеки друг обикновен човек, е усетил от първа ръка 

ужасяващия страх от смъртта

 Такива типове обикновено живеят със съзнанието, че са надчовеци, че са безсмъртни, а в тази ситуация страхът от смъртта ти се стоварва и те завладява, искаш или не искаш, няма празно. Разбираш какво те чака, виждаш и усещаш как всичките ти земни дела стават на прах и пепел, само заради някаква запушена тръбичка в гърдите или недобро движение на сърдечната помпа. И схващаш с цялото си същество простия факт, че това не можеш да го контролираш, независимо колко голям международен престъпник си, колко милиона люде ти се подчиняват, колко милиона се страхуват от теб или те обичат, колко лекари и модерна медицинска апаратура те пазят. Няма никакво значение, оставаш сам срещу Ужаса на нищото. 
А Ужасът не се забравя, дори да те спасят.
 
Другата добра новина от евентуалния сърдечен арест на Путин е чисто политическа. Не, войната на Русия срещу Украйна няма да свърши с това. Но то е възможно най-ясен знак за останалите вълци от престъпната кремълска глутница, че техният лидер е вече слаб и обречен, че ги изоставя и няма да може да изпълни обещанието си заедно да владеят света, да се разпореждат безконтролно над всичко и всички, не само над обикновените руснаци. 
Ако останалите от глутницата досега са имали колебания, съмнения или страхове от силния лидер, сега вече знаят със сигурност, че трябва да изберат нов лидер, а това означава – в руската политическа върхушка започват да текат истински

 процеси на боричкане, зъбене, хапане и мръсни удари под кръста

 Оттук нататък има два основни варианта. Единият, по-благоприятният за света, е процесите на боричкане в глутницата да се задълбочат, дотам, че главните претенденти да се изправят един срещу друг открито, вероятно и с оръжие в ръка. Това означава че Русия може и да не се разпадне, но ще затъне задълго във вътрешните си проблеми и ще ѝ се наложи, поне за известно време, да загърби агресивните си имперски амбиции навън. Което пък ще даде на Свободния свят възможност да се прегрупира и да изгради механизми за още по-силно противопоставяне на бъдещи руски попълзновения. 

Другият, по-неблагоприятен за света изход от ситуацията, е борбата за власт в Кремъл да е кратка и да завърши или с бърза победа на най-силния, или с компромисен избор на „най-слабия“. 
И двата сценария вече са играни, виждали сме резултата от тях. И в двата случая войната срещу Украйна няма да бъде прекратена, напротив, вероятно новите „лидери“ на глутницата ще я ескалират, за да използват това като свой политически коз за утвърждаване на вътрешните си позиции. 
Така че – да внимаваме. Путин може и да пукне скоро по Божията воля и по кучешки начин, но не е задължително това да донесе очаквания мир. 
Всъщност, отдавна трябваше да сме осъзнали, че не Путин лично е проблемът, а руската имперска система и наличието в Русия на 

милионен крепостен народ – абсолютно необразован откъм демократично мислене

 и практика, впиянчен, готов да превива гръб в подчинение. Или в безразличие, все едно. 

На другия полюс в момента виждаме народа на Израел. Изправен пред безпощадна омраза и непрекъснати атаки от всички страни, той не скланя глава пред силите на Злото, а умно и методично им дава да разберат, че не могат да победят. Те не искат да разберат, те са нагли и подли типове, които използват не само изнасилвания и убийства като част от системата за сплашване, не само взимането на заложници като опит да се предпазят от ответен удар. Не, нещо повече, те използват собственото си население като жив щит, за да опазят себе си. 
Виждаме го с очите си в Ивицата Газа, една от тъй наречените „палестински държави“. Докато Израел готви сухопътната си операция, за да прочисти територията от терористи, той излезе с коректни призиви към „мирното цивилно“ население - доколкото изобщо съществува такова - да вземе мерки, за да се предпази, включително да се изсели временно. Точно обратните призиви отправиха терористите от „Хамас“ – те казаха на народа си: „Стойте тук!“ Но не защото смятат, че Израел ще превземе Газа и няма да я върне на палестинците, подобно нещо дори терористичните изроди не си представят. Не, просто те искат техният „невинен народ“ да ги предпазва с телата си. И да им дава хляб за пропагандни кампании, когато стане случайна жертва на нужната и неизбежна израелска операция. 
Това искат „Хамас“, затова казвам, че 

превръщат собствения си народ в жив щит,

 за да пазят себе си. Подли чакали. 
Само не разбирам защо разни хора по света им се връзват и постоянно говорят за „примирие“, за да няма цивилни жертви. Изцъка се по темата кой ли не, включително френският президент Макрон, бившият американски президент Барак Обама, известен с това, че в международните дела е като патка в кълчища, дори Фолкер Тюрк, върховен комисар на ООН по правата на човека. 
Ама какво ти тук примирие, бе, граждани, то примирие вече имаше. И то много пъти. И то през всичките години назад. И то не просто примирие. Всъщност Израел даваше пари, енергия и изхранваше въпросната „палестинска държава“, нищо че през това време „Хамас“ изобщо не спираха с терористична война от нейна територия срещу Израел и не се интересуваха от някакво си „примирие“. 
Та питам - защо въпросните политици, загрижени за „хуманизма“ и „невинните цивилни“ не осъдиха тези арабски атаки през годините, а се правеха на разсеяни. Защо допуснаха в техните държави и организации да се вихрят десетилетия наред „пропалестински“ акции, въпреки че нищо такова като „палестинци“ или „палестинска държава“ не съществува. И не съществува не, защото Израел казва, че не съществува, а поради нежеланието на самите араби да създадат истинска своя държава, докато не унищожат изцяло Израел. Това е ясно заявено от тях отдавна, още през 1948 - и те го спазват като политическа линия и практика вече 75 години. 
Та, защо, питам, либералният свят не осъжда от самото начало и през цялото време тероризма на тъй наречените „палестинци“, но задължително подскача до тавана, щом те си получат заслуженото от страна на Израел. Не, че не знам защо, де – просто тези типове са получили умствен арест, без да го знаят. 
За разлика от сърдечният, 

умственият арест не убива самия теб – обаче убива истината, 

справедливостта, а често и мнозина други хора и дори цели общества.  
Честно, граждани, писна ми от политически кретени в Свободния свят, които се правят на хуманисти, сякаш без да си дават сметка, че това подкопава основите на самия Свободен свят и ако продължават нещата така, в крайна сметка той ще се срути. Ами достатъчно е само да си спомним как Хитлер, който никога не е понасял демокрацията и винаги е заявявал това открито, дойде на власт – чрез демократични избори стана канцлер, а после и президент. Тогава чак се превърна във „фюрер“. Тоест, използва докрай слабостите на демокрацията в Германия срещу нея, буквално ги изцеди, след което лесно я унищожи. 
Не искам днешният наш демократичен свят да повтори тази зловеща съдба.