Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

С голямо съжаление забелязвам, граждани, че някои европейци, включително политици на високи постове, са пипнали срамната руска болест. 
Симптомите ú са дрънкане на лъжи, а често и откровени глупости, но винаги в руска полза; пълзене на колене пред Государя Императора Московский, дори когато него го няма наоколо, за да види и награди кученцето; целуване на ръка, крак или ботуш на Путин, Лавров или някой друг от престъпната имперска свита, такива обикновени човещинки. 
Лошата новина в случая е, че заразените, вместо да започнат веднага 

да се лекуват от руската чума, 

изглежда се радват да боледуват от нея и настойчиво опитват да заразят и други. Да заразят всички. 
Пари ли получават за това, някакво перверзно удоволствие ли изпитват, завладени са от пълна мизантропия и съзнателно искат да унищожат нормалния свят ли – не знам, а и не ме интересуват жалките им мотиви. Важното е, че подобни типове трябва веднага да бъдат разобличавани, а по възможност - и изолирани на място самотно, за да не пръскат отровата си. 
Да започнем от една втрещяваща случка. Матиас Варниг, бивш шеф на бившия вече „Северен поток 2“, освен агент на Щази и пръв приятел с Путин, е женен за рускиня. Това не е изненада. Но тази рускиня до миналата година била лют противник на Путин и кремълската върхушка, защото правилно смятала, че те водят страната към катастрофа. Дори се твърди, че преди последното ходене на Варниг в Москва, му казала: „Нали знаеш, че отиваш да се срещнеш с убиец?“ 
Когато през февруари 2022 обаче Русия подло атакува Украйна, започна да избива мирни граждани и да разрушава методично страната, същата тази рускиня изведнъж обръща палачинката и започва да подкрепя Путин. Защо ли? Казва, че не може да си представи Русия да бъде победена, затова трябва да подкрепи войната. 
Не можела да си представи, моля ви се! 
Коя Русия, бе, моме – онази бандитска терористична организация, която на държавно ниво заплашва и тормози целия свят, включително с ядрено оръжие. Онази Русия, за която човешкият живот – и на своите, и на чуждите – не струва пукната пара. Онази Русия, в която хората не са се отървали от крепостническия манталитет вече над 150 години, след като уж е премахнато крепостничеството. А може би свинската Русия, която се търкаля пияна в тлъстата кал по селата, която се образова в килийните си училища главно в омраза към другите хора и човечеството като цяло, която се лекува с методи от 19 век, но преди новата ера. Или с Русия, която праща жените си да проституират, после ги бие, че проституират, а накрая пропива парите им, получени от проституцията и плаче от „мъка“. Или поради широката руска душа, кой знае. 
А може би все пак става дума за една 

измислена Русия – онази на духа, красотата, културата и цивилизацията

 Така и не разбрах, коя от всичките Русии подкрепя девойката, но съм сигурен, че тази подкрепа е плод на патология, не на мислене. 

Но да оставим руснаците да се давят в собствения си сос, нас ни интересуват повече истинските европейски граждани, които също са скочили в този сос без бански. 
Според информация на руския Център за изследване на корупцията и организираната престъпност, публикувана в базирания в Рига руски сайт „Медуза“, поне от 2014 насам някаква руска уж неправителствена агенция е „работила с проруски европейски политици с цел да се лобира пред ЕС и националните правителства идеята за отмяна на санкциите срещу Русия“. 
Мерси, тази идея си я знаем и без лобиране – но тя няма да се реализира и с лобиране. Е, нищо от това, те си лобират – ако мине, където мине, колкото мине и прочие руски песни от съветско време.  
Та в списъка с видни европейци – лобисти на руския интерес, се мъдри и името на Румен Гечев, велик икономист и политик от БСП, сочен като един от преките виновници за икономическата катастрофа на България през 1996 – 1997 година. 

Какво да ви кажа, граждани, освен да напомня старата мъдрост, че когато си тъп, то е завинаги. И ето, въпросните руснаци са толкова тъпи, че са главили за лобист срещу руските санкции един от най-провалените тукашни политици изобщо, човек, който, ако ми каже, че вън слънце грее, ще отида да погледна специално, да не би да се е объркал нарочно. 
Подозирам, че и в другите европейски държави качеството на лобистите срещу санкциите е подобно, просто защото никой нормален, разумен и честен човек, пък бил той и европейски политик, няма да се хване да подскача в ритъма на казачока. Ще го направят само някакви политически импотенти, на които много им се иска, но не могат. Имам предвид – не могат  да танцуват европейски политически валс, вие какво си помислихте.  
Доколкото разбирам обаче, въпросният списък като цяло съдържа хора от по-ниските политически нива, онези от най-високите вероятно дори не се вписват в списъци, а имената им просто се помнят. 
Не е трудно – например ето ви името на Виктор Орбан. Всички го знаят - унгарският премиер, който 

отдавна мъти европейската вода, 

но от времето на руската атака срещу Украйна стана още по-активен. Този човек е известен с това, че вече сътвори толкова бели в полето на Евросъюза, та дори умният агент Николай не може да измисли оправдания за всички. 
Онзи ден Орбан за пореден път уж призова за мир в Украйна, но рецептата за мира, която се опита да пробута, е взета сякаш от Евангелието на Дявола. Орбан определи Украйна като „земя на никого“ и мъдро посъветва: „Украйна да се предаде, за да започнат мирни преговори!“
Така ли? Украйна трябва да се предаде и да се остави в лапите на руснаците. И защо?
Товарищ Орбан, да попитам нещо просто - предадоха ли се унгарците през 1956 или се бунтуваха срещу руската чума? Предадоха ли се Лайош Кошут и Шандор Петьофи през 1848 на Хабсбургите. Предаде ли се преди 1100 години крал Ищван пред вътрешните и външните врагове или намери начин да поведе Унгария към бъдещето и да се превърне в Св. Стефан. 
А може би, товарищ Орбан, не знаете отговорите на тези въпроси. И най-вероятно не сте били през 1983 в централния парк на Будапеща да слушате рок-операта „Ищван, кралят“ на Левенте Сьорийни по текст на Янош Броди. Питам не просто защото операта тогава предизвика истински фурор, а защото размахания спомен за националната независимост и вековната гордост на унгарците беше истинска храчка в лицето на хищната съветска империя. 
А сега – унгарски съвет: „Украйна да се предаде!“ 
Жалка работа, Орбан. Жалка и отвратителна. 
Не е само Орбан обаче. Тъкмо в началото на тази година Хърватия влезе едновременно в Шенген и Еврозоната, появи се хърватският президент Зоран Малинович да развали доброто впечатление, като изръси безцеремонно: „Крим никога повече няма да бъде Украйна“. С други думи – Крим е руски. 
Голям пророк, няма що. Тоя е като кибик на таблите, дето коментира играта, без да я разбира и в някакъв момент задължително го бият, защото им писва от агресивната му некадърност. 

Крим Е Украйна, Малинович! 

Така е по всички международни договори и документи, включително подписани от Русия. А и от Хърватия. Друг е въпросът, че Украйна отдавна трябваше да изрита от Крим руския черноморски флот и да си вземе полуострова, а не да го оставя в лапите на ненаситната империя. И трябваше също Украйна много по-рано, още заедно с Литва,, Латвия и Естония, да се ориентира плътно към Запада. Тогава, в началото и средата на 90-те, Русия беше слаба и щеше да се примири, нямаше къде да мръдне. Самият Запад също трябваше да бъде далеч по-активен в тази посока, но не беше по едно или друго съображение….. 
Така че – грешки много, но никой нормален европейски политик не бива да си позволява да пророкува такива глупости като „Крим е руски“, защото това не само не е истина, но и откровено работи в полза на руската  пропаганда.
Като казвам всичко това, граждани, давам си сметка, че Русия наистина „притежава“ европейски политици, привлечени по един или друг начин, които ползва като пионки в руската хибридна война срещу ЕС – може пък някоя да произведе царица, нали. 
И сега очаквам следващият, който ще се изплющи на европейската сцена в руска полза, да бъде българският президент Румен Радев. Най-късно на 3 март го очаквам, но може и по-рано – например за годишнината от началото на руската агресия в Украйна. Какъв по-добър повод за един истински европейски миролюбец да се застъпи за свещената руска кауза – победа срещу целия свят.