Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

След 20 почти кръгли години битка, тероризмът, тоест, светът на Злото, простотията и склонността към диктатура от една страна, чиято опора е склонността към подчинение в човешките души от друга, спечели голяма победа срещу света на Доброто, демокрацията, свободата и човешките права. 
Талибаните са в Кабул. 
Афганистан е далече и за някои този факт не изглежда чак толкова страшен сам по себе си. Но е адски страшен, защото талибаните са в Кабул, след като близо 20 години там, уж за да променят нещата към по-добро, бяха разположени американски и натовски войници, лекари и администрация, хора от целия свободен свят. И нищо. 
След всички жертви, след всички похарчени милиарди, след всички надежди, ако щете, че принципите на демокрацията ще надделеят в душите на местните и те ще стъпят на собствените си крака, за да се защитават и развиват – нищо. 
„Дадохме им всякаква възможност 

да определят своето бъдеще

Не можахме да им дадем воля да се борят за това бъдеще“ – съвсем правилно констатира американският президент Джо Байдън по повод изтеглянето от Афганистан. 
И е прав. 300-хилядната афганистанска армия, въоръжена и обучавана от най-добрите световни инструктори, дори не си мръдна пръста, за да се противопостави на няколко колони раздрънкани автомобили, пълни с безразборно накачени по тях бандити, дрогирани с макови производни и опростена докрай религия, стиснали в ръка любимия на всички терористи по всички земни кълбета руски автомат „Калашников“ в ръка. 
Тези типове сега ще управляват в Кабул и ние, както и самите афганистанци, отдавна знаем какво може да се очаква от това – пълно забулване на жените, забрана на телевизия и интернет, задължителна молитва по пет пъти на ден, вместо задължително образование, пребиване с камъни на прелюбодейците и всеки друг неприятен или неудобен, унищожени паметници на световното културно наследство, както и останалите гадости, които вече сме виждали в талибанско изпълнение. 

По този повод съществува въпрос. Много голям и съдържателен въпрос. Кому к..а търсеха там войниците на демокрацията цели 20 години? 
Пак Байдън сега изведнъж призна, че „мисията е била да се заловят тези, които са виновни за атентатите на 11 септември 2001 и да не се позволи използването на Афганистан като база за нови нападения“. „Изграждането на обединена централизирана демокрация не е било цел“ – добави той.
Така ли? А кой, по дяволите, тръгна да я изгражда – извънземните?
Естествено, че мисията започна като удар срещу едно от световните терористични гнезда. И това беше правилно. Така и трябваше да си остане обаче.
Защото има нещо, което е не просто логично, а е категорично доказано както от опита на американците във Виетнам, така и от опита на руснаците в същия този Афганистан – срещу партизанска война и терористични клетки не можеш да се биеш и да победиш с редовна армия, колкото тя да е голяма и технологично напреднала. Не можеш, бе, не става – и затова няма смисъл. 
Такава война се води със средства, които са същите или поне много подобни на онези, които противникът използва. В нашия случай – с малки отряди от специални части, които нанасят точни и ефективни удари в съответните болезнени за противника места. Те  може на моменти да имат някаква подкрепа от въздуха, но нищо повече не е нужно. 
Другото изключително важно нещо в подобна битка е да спечелиш информационното пространство, да работиш именно „за душите“ на хората. Това може да се прави отстрани и отдалече, то не струва скъпо и не е изобщо опасно, защото няма нужда да изпращаш в чревото адово всякакви специалисти, а накрая да ги изтеглиш, като оставиш не само у тях, а и у целия свят, горчивото 

усещане за провал на демокрацията

  Не знам за вас, но на мен ми се повръща от представата как празнуват сега в Москва и Пекин. И как съответните специалисти там вече подробно изучават случилото се, за да го използват при необходимост. А още повече ми се повръща, като чувам как руската пропаганда се смее ехидно?

Демократичният свят трябва да извлече много важни уроци от случилото се в Афганистан и то веднага. 
Първо, трябва да се сетим, че победата на талибаните скоро ще бъде последвана от нова силна вълна терористични атаки срещу свободния свят и да вземем мерки. Какви мерки ли? Ами например - да забравим мно-о-о-о-го демократичния принцип, че терористите също са хора и имат права. Това не е вярно. Те са животни, които искат да разрушат нашата цивилизация, да избият колкото може повече от нас, а на останалите да наложат собствените си дивашки закони и представи за света. 
Второ, трябва изключително силно, ако не и напълно, да ограничим достъпа до нашия свят на хора от страни като Афганистан и прочие. 
Трето, като цяло свободният свят трябва малко да се оттегли от пряката и дългосрочна намеса в световните дела. Това означава, че, без да се капсулира напълно, трябва да се позатвори в себе си и да се позанимае със собственото си развитие и собствената си устойчивост. 
В това отношение имаме всъщност прекрасния пример на Израел, който десетилетия наред успява не просто да оцелее в една изцяло враждебна среда, но и да процъфтява. В известен смисъл картинката е проста за обяснение. Какво правят израелците? Занимават се със себе си, строят, мислят и печелят, но когато бъдат предизвикани по какъвто и да било начин, на секундата нанасят тежък обратен удар – било с ракети, било с изтребители, било с дългата ръка на „Мосад“. 
Това се нарича самозащита – и демокрацията има страхотна нужда да научи своите уроци по самозащита. Ние прекалено много свалихме гарда и се разголихме до степен всеки да се чувства готов да ни удари, защото знае, че много трудно ще му отвърнем, ако изобщо го направим. Май прекалено се доверихме на човешката природа и решихме, че щом вкусят само малко парченце от свободата, хората ще отхвърлят оковите и ще станат братя.
 
Ами да бъдем реалисти - няма такова нещо, хората, дошли от къде ли не специално в Европа, гледат себе си и ако могат да измъкнат от нас нещо, добре. За целта разиграват дори сценки и измислят различни форми на изнудване, а стигат и до там да поставят условия, например – в не знам си коя детска градина да не се готви свинско, защото това противоречи на религиозните права на мюсюлманските деца. 
Да, а в същото време 

тези хора изобщо не се интересуват от нашата демокрация,

 на тях не им пука за нея, те си живеят според собствените правила, не спазват нашите закони, пред идеята да работят предпочитат идеята да си почиват и да се забавляват, докато ние ги храним и, бъдете сигурни, вечер под юргана ни се надсмиват за тази простотия. Не е теория, нали, виждаме всичко това с очите си в съответните квартали в Брюксел, Париж, Лондон, навсякъде. 
Не, не казвам да се мразят „другите“ – освен, разбира се, онези, които мразят нас и искат да ни унищожат – но трябва да се научим да се пазим. Да пазим включително онези права и свободи, които сме постигнали с толкова кръв и пот. 
Не бива да забравяме примера на Чърчил, който години наред настояваше Британия да се подготви за опасността от Хитлер, но никой не му обръщаше внимание. А накрая все пак се оказа, че именно той е призван да спаси демокрацията. Не бива да забравяме също примера на Тачър и Рейгън, които се 

противопоставиха решително на комунистическата зараза

Така се защитава демокрацията – а не с призиви към мигрантите да дойдат в Германия, като за целта прегазят половин Източна Европа. И не с вайкане – ама сега какво ще правим с правата на горките терористи, отвлечени от гадните американци, затворени и разпитвани в базата „Гуантанамо“. 

Колкото до връзката на България със случилото се в Афганистан, ще напомня, че въпросът изобщо не е само за мигрантите, които евентуално ще се появят на нашата граница, а е много по-дълбок и същностен. Всъщност всичко, казано дотук, се отнася и за нас, ние сме част от свободния свят и не можем да пренебрегваме своите задължения по неговата защита. 
Само - моля, не оставяйте Слави Трифонов да става основен говорител и да дава акъл какво трябва и какво не трябва да правят българското правителство и българското общество по темата Афганистан, както се опитва. Нали вече видяхме, че този човек, дори когато има запасани чифт пищови отпред, отзад лъщи като току-що калайдисана тава, защото гъзът на мисълта му е напълно гол.