Пламен Асенов, специално за Faktor

Някога, в една много далечна галактика, чувам майка ми да казва: „Тоя си е сложил доматените очи.“ 
Не знам откъде идва изразът, а като съвсем малък се чудех и какво значи. Щом срещнехме споменатия човек, с любопитство се взирах в него, но така и не видях нечии очи наистина да са доматени. Като пораснах малко обаче, разбрах – това е израз за

 някой, който нагло лъже, 

независимо, че всички околни разпознават лъжите и не му вярват, някой, който постига целите си, като гази всичко наред и не му пука за другите, някой, за когото думи като морал, чест, правила, са само празни дрънканици.
Е, сетих се за „доматените очи“ покрай историята с двойното гражданство на Кирил Петков - заради неговите думи и действия по случая, както и тези на политическия му патрон Румен Радев. 

Убийте ме, но не разбирам как някой, хванат в толкова сериозна крачка като нарушение на Конституцията, то обявено публично с решение на самия Конституционен съд, продължава да пее детски песнички за добрите си намерения и да твърди,  че не чувства никаква вина. Но всъщност – да, сигурен съм, че Петков вина наистина не чувства. Това момче явно не разбира за какво точно става дума и какво означава то в полето на теми като лична чест и политически морал. 

Самият Кирил Петков твърди, че е готов тутакси да върне парите, които е получил като министър, но за него това е дреболия – важното е, че

 вина не чувства

 Нещо повече, в опит да защити незащитимото, той няколко пъти спомена, че с решението на КС „България загуби частица от своя суверенитет“. Само твърдение, без никакви аргументи и връзка с логиката, но пък твърдение от такъв мащаб, че може да измести реалния дебат в нереална посока. 
Защо ли ми е до болка познат тоя подход – като хванат лисицата в кокошарника, тя започва да обяснява, че е там по покана на петела. В Пазарджишкия пък е пълно с такива, които, без съществуването на закона, биха били напълно невинни. А знаем, че и на Путин за лошото положение в Русия Западът му е виновен, не ли? 
Преди да ме обвините в някаква пристрастност, да изясня нещо. По принцип аз съм съгласен, че мярката с двойното - и изобщо с чуждото гражданство - в сегашния си вид не е докрай обмислена и срещу нея има сериозни възражения. Това се отнася за нашето време, когато живеем в условия на пълен либерализъм по отношение на гражданството, съответно – на правото да те избират и да бъдеш избиран. 
Далеч не е така например в античната люлка на демокрацията – Атина, където гражданството е нещо като титла, не право. За да станеш гражданин там, не само ти, но също майка ти и баща ти, тоест, поне едно поколение назад, трябва да са родени в самия полис, а баща ти трябва и да бъде гражданин. Има още куп условия, а накрая - трябва да минеш и през строг изпит върху политическата, икономическата, военната и социалната уредба на града, изпит, резултатът от който много трудно може да бъде купен с пари или връзки. 

В Жечпосполита пък, полско-литовската държава, която съществува от 1569 до 1795, втората в света и първата в Европа с писмена Конституция, от един момент нататък няма династични владетели - кралят се избира от шляхтата /благородническото съсловие/ с гласуване и се назначава при определени условия, които включват правото същата тази шляхта да го свали и да избере друг крал. Но по-същественото в случая е, че той може да бъде чужд гражданин – и много често е.  
Ако трябва да съм докрай откровен, аз съм по-съгласен с този подход, не намирам мястото на раждане за особено важно, защото това е случайно събитие. Затова смятам, че трябва да има възможност граждани на други страни да стават български премиери и министри. Е, не руски граждани, разбира се, нито севернокорейски, ирански или родени в някоя дълбока афганистанска пещера, това би било прекалено тъпо. 
Но граждани на държави от НАТО или пък от самото ни европейско семейство - защо не. Е, за предпочитане – не и французи, защото лесно ще ни направят още по-леви, отколкото сме. Нито някой немски Шрьодер, който на бърза ръка ще ни построи „Български поток“ 2, 3 и прочие, докато накрая се удавим в руски газ, а той – в руски пари. Но все пак, на бас, че ако навремето някой беше поканил Балцерович, след като икономически оправи Полша, да дойде и да оправи България, сега щяхме да сме на съвсем друго място в световните класации за бедност, щастие и прочие. 

Но, така или иначе, българската Конституция в момента не разрешава чужди граждани или хора с двойно гражданство да заемат определени ръководни позиции в държавата, включително да са министри. А има прост принцип в правото, който казва, че законът, макар несъвършен, е валиден, докато не бъде променен – и той трябва да бъде спазван във вида, в който съществува, не може да бъде заобикалян заради политическа или друга целесъобразност.  
Не мога аз, ако не ми харесва примерно забраната да бия жена си, да я бия на своя глава и да се оправдавам с лошия закон. Не може който и да било да подписва документ с невярно съдържание, само и само да изпълни детската си мечта - да изчисти Авгиевите обори на родината си, като я освободи от корумпирани и некадърни управляващи типове.  
Е, аз или който и да било – не може, но Кирил Петков очевидно може.         
Не разбирам как в нечия глава изобщо се ражда подобна мегаломания. Още по-малко мога да разбера как политическият наставник на Петков, президентът Румен Радев, чиято задача е на първо място да съблюдава върховенството на закона, със стиснати устни и юмруци продължава напред, без да каже поне едно 

„простете, хора, за гафа, който направих“

 Или – „извинете, граждани, бях подведен“. Или нещо друго смислено, както правят нормалните люде. 
Да, попитан за споменатото решение на Конституционния съд, гражданинът президент  отсече единствено: „Решенията на КС не се коментират!“
Ами така, де, правилно, не се коментират. Но да се говори за това какво значат тези решения в практически план, не е коментар на самото решение, а на последствията от него. Без да има такива последствия, ако го взимаме само за сведение, от решението изобщо няма нужда и се обезсмисля самото съществуване на КС като върховен арбитър. 
Така че – може ли да се коментира вашата съпричастност към случая и вашата отговорност за пачите яйца, в които насадихте цяла България, мистър Радев, или не може? Може ли да се смята, че не само Петков е нарушил закона, като е подписал документ с невярно съдържание, а и вие сте виновен за фрапантното нарушение? 
Ако аз бях на мястото на Кирил Петков на Румен Радев, нямаше да си слагам доматените очи, а щях да се откажа от прякото участие като партиен лидер поне в тези избори и щях 

да подам оставка като президент

  Обаче – ядец, граждани, очевидно не стават така нещата в милата ни родина. Кирил Петков и Румен Радев спокойно си продължават предизборната кампания и единственото, което ги интересува, е да спечелят. Дали от това ще спечели цял народ, както се опитват да внушават, е друг въпрос, на който е твърде лесно да се отговори. 

Не е само това обаче. Работата е там, че, в името на политическата конюнктура и личния интерес, тези двама нарушители намират подкрепа дори от умни хора, които иначе са радетели за спазване на закона. Това допълнително руши тъканта на българската, а и на всяка демокрация, тъй като тя се базира на спазването на закона. 
От друга страна, появиха се гласове с призиви за импийчмънт на президента. Идеята е добра, но всички знаят, че няма да се реализира, защото в момента в страната няма действащ парламент. Ако утре Радев загуби изборите, то няма да има смисъл от въпросния импийчмънт, ако ги спечели пък, ще бъде отново в позицията на „силния човек“ и няма да се намери достатъчно парламентарно представителство, което да реализира процедурата. 
Все пак, да се надяваме, че избирателите този път ще си вземат бележка, няма пак да се провалят в правилното разбиране на онова, което се случва, и

 ще накажат нарушителите на Конституцията подобаващо

Но спокойно може и да не ги накажат, де. В края на краищата, помним – само 5 години след катастрофалната Луканова зима на БСП, гражданите избраха Жан Виденов, дето беше некадърен червен комсомолец и в червата. Само 4 години след неговата катастрофа, избраха великия мислител Първанов за президент и недоразумението, наречено цар, за премиер. После пак дойде ред на БСП и Станишев стана премиер…..
Не доматени очи, доматен граждански мозък виждам аз тук. 
Така че що ли пък е необходимо да свършва някога тази комедия от поредни грешки и да видим утре как Румен Радев и Кирил Петков, яхнали два бели коня, ни водят към поредното светло бъдеще.