Димитър Попов

Защо Радев се конфронтира с всички партии? Този въпрос го задават не малко хора, на които им изглежда неразбираемо президентът да има такова поведение в една парламентарна република. Най-напред нападаше ГЕРБ, обяви Борисов за Сатана и организира пуч срещу неговото правителство; после се конфронтира с ДПС, питайки Карадая коя му е родината; после с „Продължаваме промяната”, които открито обвинява в корупция и некадърност; после с „Демократична България”, които попита какво са дали за армията, че да искат и тя да дава на Украйна; накрая с Корнелия Нинова, обвинявайки я в корупция като икономически министър и подмолно защитавайки нейната вътрешна партийна опозиция.
Отговорът, който най-често срещам е, че той самият се е превърнал в коректив на партиите, които напада само когато не служат на държавния интерес. Едва ли има по-наивно обяснение от това, защото Радев не напада всички партии. Да сте чули да каже нещо срещу Възраждане? Или официално да нападне БСП заради нейна политика? Нито дума не е казвал срещу „Има такъв народ” - и докато бяха в парламента, и след това. „Български възход” и Стефан Янев също са му любимци. Като подредите фактите излиза, че 

напада само евроатлантическите партии,

 които демонстрират антируско поведение. Дори Корнелия Нинова атакува за същото - че продавала оръжие на Украйна подмолно и зад гърба му.
Другият отговор, който често срещам е, че Радев готви свой партиен проект в бъдеще и затова елиминира другите партии. Това обяснение не отговаря на фактите. Радев вече има три партийни проекта зад гърба си – единият беше „Има такъв народ”, другият е „Продължаваме промяната”, третият е „Български възход” на Стефан Янев. От трите засега е атакувал само втория, защото се обърна срещу него и в момента си плаща за тази наглост да хапе ръката, която го е хранила. Трябва да се каже, че Радев не мисли стратегически за бъдещето, той действа тук и сега. Създава партии днес, не ги планира за после. 
Битките на Радев срещу партиите не са нито за принципи, нито за политики. Единственото обяснение го намирам в сентенцията 
„разделяй и владей”. 
Ако проследите историята на неговите караници с партиите, ще видите че тя изобщо не е права линия. Той атакуваше ГЕРБ, днес обаче и дума не казва за корупция и за Борисов; създаде ПП, но ги свали от власт когато се еманципираха от него; ДБ му бяха мили до преизбирането му, а сега са му врагове. Истината е, че Радев 

използва партиите като марионетки

 Той създава разкол между тях, държи ги наострени една срещу друга, използвайки ги ту като съюзници, ту като противници в един театър, който му осигурява реално президентско управление.
И го прави много успешно! Фактите говорят, че негови служебни правителства са управлявали по-дълго от някои редовни в миналото, а дори редовното правителство на Кирил Петков беше толкова зависимо от президента, че когато Радев реши да оттегли „Има такъв народ” от коалицията, събори цялата конструкция за един ден. Като пресметнем времето излиза, че Радев е на власт от 1 година и 8 месеца и има вероятност да подобри този рекорд съвсем скоро.
Нещо повече – в момента той установява 

едноличен президентски режим с работещ парламент

 Удивително, но е факт! Като бави мандатите, Радев хем има свое служебно правителство, хем има работещ парламент, който може да му гласува закони. Да сте прочели някъде в Конституцията да пише, че президентът има срок за връчването на мандатите? Пише че няма, и ако хипотетично да речем, Радев връчи първи мандат след 2 години, той хем ще има работещо свое правителство, хем ще има парламент, хем конституционния съд ще мълчи, защото което не е забранено, значи е разрешено! 
Е, при такива огромни възможности да се погазва Конституцията, на Радев му остава само едно – да държи партиите скарани помежду им, да създава нови партии при нужда, да изостря политическата криза така, че тя никога да не свършва, и да управлява както намери за добре.
Защо му е да мисли за президентска република или военна диктатура, да иска смяна на политическия модел или пък нова конституция? Той има властта днес и сега. Ако питате мен, Радев е разрушител, който държи властта заради удоволствието да управлява и да отмъщава на враговете си.

 Той не е създател,

 който има угризения за бъдещето, той управлява според фразата „след мен и потоп”!
В този смисъл президентът вече е извършил държавен преврат, обезличавайки парламента и партиите до степен, че те са негодни да му бъдат опозиция. Ние реално се намираме в едноличен режим на управление и съвсем реално търпим последиците от зависимостите на човека Радев. Да, нали не смятате, че той е ангел небесен! Радев май има от какво да се срамува и някой в Москва знае за неговите срамотии. Не във Вашингтон, а в Москва!
Това поставя натовска България в най-лошата ситуация – да е управлявана еднолично от човек, зависим от Русия! И то по време, когато режимът на Путин води война и му трябват всякакви ресурси – политически, военни и икономически, за да не я загуби. България под властта на Радев е разграден за Русия двор, Троянски кон, през който се промъква петрол, газ, както и секретна информация от НАТО. Казват, че в българските специални служби има отдели, които пряко работят в полза на Русия. Самият Радев предизвика възторга на Виктор Орбан с антиевропейските си изяви по Шенген, а служебното му правителство връща вече изгонени руски дипломати обратно в София. 
Колко дълго можем да си позволим такова еднолично управление, което бавно, но сигурно променя геополитическата ориентация на страната? От интерес е както за държавата, така и за цялата нация, такова управление да свърши веднага. 
На партиите обаче не им дреме за държавата, те гледат партийните сметки и използват президента за да се доберат до властта. Това направиха ПП, ДБ и БСП миналата година, това е на път да направи и ГЕРБ сега. Вероятно чувате слуховете, че третия мандат ще отиде при „Български възход”, а ГЕРБ, ДПС и БСП може да подкрепят програмно правителство с този мандат. Според предварителния замисъл на президентството, такова правителство пак ще зависи от Радев. Много е вероятно то да има толкова дълъг мандат, колкото реши президентът, и догодина пак да имаме парламентарни избори. А след тях отново служебно правителство, и пак 

ще въртим рулетката с мандатите,

 която удължава едноличното управление на президента…
Има, естествено, различни варианти тази политическа криза, в дъното на която е Румен Радев, най-накрая да свърши. Може да стане чрез граждански протести срещу държавния преврат, който президентът прави пред очите ни от 2 години насам, погазвайки многократно Конституцията по всички параграфи, които засягат президентството. Може да стане, ако партиите решат да върнат парламентаризма и демокрацията със законни средства, като съставят най-сетне редовно правителство. Може и едно съюзническо посолство в София да признае, че подкрепата за Радев през 2020 година беше грешка и да оспори авторитета му на офицер с две академии от НАТО.
Разбира се, аз не очаквам някой от тези варианти да се случи. Реалист съм и разбирам, че у нас гражданското общество е продукт на провалената образователна система и се нарича гражданско само на хартия; че партиите пет пари не дават за демокрацията, а за келепира; че за „посолството” Румен Радев е последна грижа.
Затова най-реалистичен ми изглежда следния план - ГЕРБ, ДПС и БСП да направят правителство с третия мандат на „Български възход”, после да забравят за Стефан Янев и за президента, незабавно да уволнят всички кадри на Радев от държавната администрация, най-вече от специалните служби и от МВР, и да върнат интереса на прокуратурата към съветниците на президента, особено към онези, които се занимават с партийно инженерство и финансови транзакции. 
Ако трите партии направят това, тяхното управление ще измие позора от една президентска диктатура, за която те лично имат огромна вина.