Н.Пр. Посланник на Украйна г-жа Олеся Илашчук, специално за Faktor.bg

Двайсет и четвърти февруари 2022 г. е началото на нова епоха за цивилизования свят, предизвикана от непровокираното пълномащабно нахлуване на руската федерация в Украйна. Този акт на агресия не беше спонтанен или неочакван; той стана поредната проява на имперската политика на Русия, чиито корени се простират до дълбините на историята.

Двайсет и четвърти февруари 2022 г. завинаги влезе в историята не просто като дата, а като символ на непокореността на украинската нация, която пое по пътя на героичната съпротива и отчаяната защита на свободата си.
Руското нахлуване в Украйна е кърваво повторение на геноцида срущу украинския народ, това е нова ера в борбата на украинците за отстояване на собствената си идентичност, суверенитет и право на самоопределение.

Предистория

От времето на Киевската държава – Рус украинският народ се формира като самобитен, със собствена богата култура и традиции и със свой език.
През ХVІІ в. Украинската казашка държава на хетмана Богдан Хмелницки поставя началото на формирането на украинската държавност. През 1710 г. укранците създават първата демократична конституция – „Договори и постановления за правата и свободите на Запорожката войска“.

В епохата на Просвещението Руската империя обаче ликвидира всички принципи на Переяславското мирно споразумение, подписано през 1654 г., което по-късно е фалшифицирано в споразумение за „обединяване на украинския и руския народ“. Митът за „възсъединяването“ в действителност означава руската царска политика на системно унищожаване на украинския народ, духовност, култура и език. 

След кървавото унищожаване на украинското казачество руският царски режим системно забранява украинските училища, украинския език, украинската литература, украинския театър, украинските песни...
Падането на царското самодържавие в начало на ХХ век също не донася на украинския народ трайна самостоятелност и независимост.
Украинската народна република, като международно призната държава, просъществува само няколко години след края на Първата световна война. Болшевишката окупация на Украйна, червеният терор, руският шантаж спрямо европейските страни довеждат до международен компромис – влизането на част от Украйна в СССР с условие за запазнане на нейната широка културно-национална автономия в състава на Съветския съюз, включително с право на извършване на международна дейност.

Сталинският режим в СССР твърде кратко толерира международните си задължения. От края на 1920 година започва нова страшна страница за Украйна – масови политически репресии, унищожаване на политическия, интелектуалния и художествения украински елит.
През 1932–1933 г. украинците са подложени на унищожение чрез изкуствено предизвикан глад. Около 10 милиона невинни хора загиват от страшна мъченическа смърт, останали без хранителни продукти, които са им конфискувани от наказателните отряди.... Украинците остават без храна, без семейно състояние, със страшна генетична травма... Изтрито е цяло поколение от загиналите от глад хора и от неродените деца...
Гладът като наказание срещу украинците е повторно приложен и по-късно, през 1946 г., когато на новоприсъединените към СССР територии на южна Украйна загиват от глад включително над 70 хиляди етнически българи.
Успоредно с това сталинският режим извършва още едно престъпление против човечеството – принудителна депортация, преселване в Сибир на украинци и представители на други народи от западна и южна Украйна, включително от Крим. Това са милиони и милиони хора – украинци, кримски татари, немци, българи и представители на други националностии коренните народи. Повечето от тях загиват в нечовешките условия на съветската депортация и конвоиране. По време на принудителното преселение, както и като цяло през съветския период, човешкият живот няма никаква стойност.

Съвременност

След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. руската федерация нееднократно демонстрира, че не се е отказала от имперските си амбиции. Не се е отказала от тези амбиции не само по отношение на Украйна, която успява да възобнови независимостта си, така, по различни поводи  и под различни хибридни наративи, и по отношение на други съседни държави: Балтийските страни, Молдова, Грузия.
Руската агресия от 2014 г., анексирането на Крим и военните действия в източна Украйна станаха още едно престъпно доказателство, че кремълското ръководство съзнателно, целенасочено и системно руши международния правов ред.
Пълномащабното нахлуване на русия в Украйна през 2022 г. е резултат от липсата на своевременна реакция от страна на международната общност към перманентно нарастващата агресия и престъпните апетити на кремъл.
Две години, 730 дни на борба на Украйна против руските окупатори демонстрират несломимостта, единството и решителността на украинците да дадат отпор на врага, който преди вероломно се наричаше приятел и брат.

Съвременната реакция на световната общност към действията на русия, подкрепата за отбранителната способност и защита на украинските временно преместени лица свидетелства не само за признаването на правото на Украйна на самоотбрана, но и за признаването на ролята на украинската държава като бастион на европейските ценности по източните граници на Европа.

През тези трагични две години украинската култура, литература и изкуство преживяват невероятен възход, стават средство за съпротива и документиране на престъпленията на агресора. Стихове, песни, картини и филми, създадени в условията на войната, вече влязоха в златния фонд на националната култура, станаха част от световното културно наследство като свидетелство за несломимостта на духа пред лицето на тиранията.

Двете години война показаха, че кремълските престъпници си направиха грешни сметки. Руската пропаганда не можа и не може да изтрие историята на Украйна. Хилядите руски ракети и дронове не са в състояние да изплашат украинския народ и да сломят волята му днес. Бойният дух и съпротивата на украинците укрепват в праведната борба за своето бъдеще и в памет за подвига на милиони украинци, подложени на мъчения от коварния руски империализъм.

Благодарност на Украйна към приятелска България

България, като приятелска страна, през 2014 г. осъди руската агресия и последователно застава сред първите страни, които подкрепят всички етапи от интегрирането на Украйна в ЕС и НАТО.
След 24 февруари България отвори вратите си за стотици хиляди украински граждани, бягащи от войната. Украинците и българите се оказаха много по-близки и разбираеми един за друг, отколкото беше прието да се смята. Ние с вас сме много искрени, открити, изпълнени с уважение един към друг, с желание да водим открит и равноправен диалог и взаимно да отчитаме интересите си.

Украйна чувства и цени политическата, отбранителната и хуманитарната помощ и подкрепа на България. Всяко одобрено решение, всяка проява на практически принос в укрепването на устойчивостта на Украйна, всяко голямо и малко добро дело спрямо нашата страна и нашите хора е значителен принос в международната коалиция на цивилизования свят в помощ на Украйна.
Ще победим само заедно, само с обединени усилия ще върнем мира в Европа и ще защитим мирното и сигурно бъдеще. Всяко одобрено решение за помощ на Украйна е инвестиция в един свят без агресия и терор.

*В текста се следва изписването на названието на съвременна Русия, Руската федерация и Кремъл с малка буква, възприето в Украйна след 24 февруари 2022 г. – Бел. прев.

Превод от украински: Албена Стаменова