Димитър Попов

Хартиената бюлетина очевидно се завръща, въпреки дюдюканията и мърморенето на новите партии, чиито аргументи против бюлетините официално се свеждат до един – при хартиено гласуване има много недействителни бюлетини, чрез които ГЕРБ и статуквото ще фалшифицират изборите.
Аз съм за връщане на хартиената бюлетина и тъй като от „хартиената коалиция“ – ГЕРБ, БСП и ДПС, не обясниха добре своите аргументи срещу машините, аз ще изложа моите.
Първият е простия факт, че в ЕС България е единствената държава, която гласува задължително с машини на парламентарни и всякакви други избори. Национален вот

 никъде в Европа не се провежда така

 Причината е формулирана от Германския конституционен съд, който отмени машинното гласуване в Германия през 2008 година със следния аргумент - „Изборна процедура, в която избирателят не може по надежден начин да разбере дали гласът му е коректно отчетен, преброен и включен без промяна в крайния обобщен резултат от изборите, изключва основните елементи на изборния процес от граждански контрол и, следователно, противоречи на конституционните изисквания“. 
Германският Конституционен съд смята, че целият процес трябва да е достъпен за граждански контрол, при това да е достъпен и обясним за всеки гражданин без да са необходими специални знания и умения, включително компютърна грамотност.
Машинното гласуване не удовлетворява този стандарт за прозрачност и публичност, тъй като преброяването на гласовете се прави „вътре в самата машина“, чрез специализиран софтуер, контрол върху софтуера и неговото функциониране може да има само ограничен кръг „вътрешни хора“, и това прави процеса непрозрачен. 
И в България видяхме на практика, че опасенията на германските конституционни съдии са били съвсем основателни. Да припомня – „вътрешните хора“ у нас, които контролираха софтуера на машините през ноември 2021 година, бяха членове на една коалиция, които бяха отстранени от ДАНС преди изборите през октомври 2022 година с аргумента, че са политически пристрастни и следователно опасни за изхода от гласуването. Следователно от ДАНС признаха, че резултатите от изборите през ноември 2021 година, които тези „вътрешни хора“ контролираха, са били лепнати с

 клеймото на съмнението

 в тяхната честност. 
Вторият аргумент е, че въвеждането на задължително машинно гласуване силно намали избирателната активност. Според различни социологически проучвания между 7 и 10% от избирателите не са отишли до урните именно заради нежелание да гласуват с машина. В държава като нашата, в която избирателите без друго намаляват непрекъснато, а и активността на избори драматично спада, е важно технологията на гласуване да позволява на всеки гражданин да упражнява правото си на вот. Ако след въвеждане на хартиено гласуване избирателите се увеличат с 300 000 например, това ще бъде силен аргумент за връщането на бюлетините.
Сега ще повдигна малко завесата на партийното задкулисие, за да стане ясно защо всъщност някои партии искат задължителен машинен вот, а други настояват за хартиени бюлетини. 
ПП и ДБ са горещи привърженици на машините по две причини. 
Първата е, че с машинното гласуване се отнемат гласове от ГЕРБ, ДПС и БСП, чиито електорати живеят в областните и малките градове и села, където всякакво изискване за технологичен ценз автоматично отказва техните симпатизанти от гласуване. Машините обаче стимулират избирателите на ПП и ДБ, които живеят предимно в София. Доказателство са последните избори, на които се вижда, че избирателната активност в областните градове, където печелят ГЕРБ и ДПС, е около 26- 30%, докато в София тя е над 50%.
Втората причина е, че ПП и ДБ, като „софийски“ партии, нямат национални структури във всички населени места в страната, което силно ще затрудни техния контрол върху броенето на бюлетините в избирателните комисии и върху съставянето на изборните протоколи. Те са убедени, че за тях това автоматично ще означава по-нисък резултат, тъй като старите партии имат свои хора и в последната паланка.
Третата причина е страха на ПП и ДБ, че ГЕРБ, ДПС и БСП лесно купуват гласове при хартиено гласуване, тъй като са проигравали този процес вече 30 години и добре познават местните условия навсякъде, при това почти всички кметове в страната са от трите партии.
Такива са страховете на новите партии и без съмнение те са донякъде основателни. 
Основателни са обаче и страховете на трите стари партии, че машините бяха заговор на президента, ДБ и ПП за „изчегъртване“ на ГЕРБ и ДПС чрез въвеждане на скрит технологичен ценз, който променя конституционно нормирани права и променя баланса на силите чрез избирателни манипулации. 
Имаше съмнения и за 

фалшифицирани резултати чрез промяна в софтуера

 на машините. Миналата година например, екип на социолога проф. Ивайло Мирчев, направи мониторинг на изборните резултати от машините и установи, че около 2.5 % от гласовете за БСП са били прехвърлени „софтуерно“ към ПП. Неговото изследване не беше публикувано в нито една медия, а и партиите, включително ощетената БСП, си замълчаха, защото малко след това беше съставена четворната коалиция. 
Та проблемът в България не е в машините или в бюлетините, а в манталитета на самите партии, които по традиция заобикалят закона, когато той не им изнася, и нагаждат правилата според своите интереси, на принципа

 „прецакай другарчето и му изяж баницата“
 
В този смисъл валиден остава само един аргумент – всеки гражданин да има правото да гласува без предварителни условия и по свое вътрешно убеждение. Това право се осигурява най-добре от хартиената бюлетина. 
А това че изборите никога не са толкова честни, колкото ни се иска, се дължи на нашата всенародна склонност да заобикаляме правилата, а не на технологията за гласуване.