Иван Анчев*

С учудване първо прочетох, а по-късно специално гледах, интервюто на премиера Кирил Петков при Цветанка Ризова в „Лице в лице“ на 14 февруари, в частта му „…правим с мой съветник списък на българи в чужбина, които имат подходящо образование, за да влязат в МВР, новата комисия "Антикорупция", специалните служби“. 
Г-н премиер, подобно изказване е несериозно и най-вече 

обидно

 към хилядите мъже и жени в службите за правоохрана и национална сигурност. Ще си позволя да споделя няколко неща, при все че знам добре съдбата на „непоисканите съвети“. 
Внасянето от чужбина на служители в сферата на правоохраната и специалните служби не е същото като внасянето на сезонни работници да берат домати, на кофражисти за строежите, на сервитьори за Черноморието, и дори на IT-специалисти от Украйна, каквато теза също прокарахте във въпросното интервю. Подобен внос на „правоохранителни гастарбайтери“ е невъзможен, създаващ всички предпоставки за 

пълен и повсеместен блокаж

 на системата за сигурност, по ред причини. Ето някои от тях: 

1. Не можеш да хванеш един човек от чужда (различна за България) среда, да го присадиш на местна почва и той от следващия ден да започне да гони и арестува лошите. Най-малкото ще му трябва една седмица да научи къде са сградите на МВР, Националната полиция, ГДБОП и ДАНС. Това на шега, разбира се. Но съвсем сериозно вече казано, ще му трябват минимум 6 месеца, за да изучи на що-годе прилично ниво българските НК и НПК, закона, правилника и инструкциите за СРС (и оперативните псевдоними на тези СРС-та, които не са никак малко), инструкциите за работа със секретни сътрудници и водене на оперативния отчет и още куп други неща, за които може би премиерският съветник, изготвящ списъците с  ченгета-гастарбайтери, не се и досеща в момента. 

2. Независимо каква би била академичната подготовка на тези външни професионалисти, на тях ще им е необходимо да преминат през специализиран оперативен курс, по време на който да се научат как се работи с агентурния апарат, според българските условия и особености. Защото в Германия, Великобритания, САЩ или откъдето и другаде да дойдат, има характерни специфики, различаващи се от България. Повярвайте ми, има ги. Знам ги. 

3. Кой от тези специалисти, особено пък ако са утвърдени професионалисти по средата на своята кариера, ще напусне подредения професионален път на развитие в неговата си държава, за да дойде да работи за 1500 лева месечно и на всичко отгоре да се сблъсква ежедневно с „Ти знаеш ли аз кой съм?“-простотията? Аз вярвам в родолюбието, но чак до толкова – не вярвам... 
И за да не продължавам с морализаторския тон (нямам намерение да поучавам или назидавам), си позволявам да обърна внимание на няколко реални неща, които си ги имаме в България, но не им обръщаме никакво внимание. Защото гоним дивото, 

без да имаме ясна визия и стратегия, как да го хванем. И дали въобще можем да го хванем… 
Започвам с това, че искрено желая успех на правителството в правосъдна реформа, в т.ч. и демонтиране на съществуващия през последните 30-години партийно-политически модел  в МВР и службите за сигурност. Работил съм в МВР 20 години, при управлението на 14 министри. Десет от тях ги познавам и съм работил с тях лично. При всяка смяна на властта, по подразбиране се очакваше (и осъществяваше) смяната и на ръководителите на оперативните служби. С тази поголовна кадрова сеч стигнахме до там, че днес имаме едни демотивирани, уплашени, политически зависими и в много случаи подвластни на чуждо влияние, служби. Десетки мои колеги напуснаха омерзени Системата (винаги с главно „С“, когато се говори за Нея) и намериха пристан кой-къде намери – за един по-добре, за друг по-зле. Останаха и читави хора, разбира се, и именно за тях ми е болката и те са причината да напиша тези редове. 
Господин премиер, не внасяйте гастарбайтери от чужбина, ами 

обърнете взор към своите, сегашните, служители в МВР и ДАНС

 Огромна част от тях са честни хора, които наистина искат да си вършат работата, въпреки ниските заплати, спряното парно в домовете им и 20-годишните раздрънкани автомобили, на които се возят. Има стотици служители на МВР, които са завършили Академиите по правоохрана в Будапеща (Унгария) и Розуел (Ню Мексико, САЩ), които са към Министерство на правосъдието на САЩ – наш основен партньор в борбата с тежката и организираната престъпност. Има десетки служители, които са завършили „Джордж Маршал Център“ в Гармишпартенкирхен (Германия), точно курсове по национална сигурност и противодействие на корупцията. Защо да не използваме тези хора в новата антикорупционна структура, например? В България има 11 (единадесет) човека, завършили Академията на ФБР в Куонтико (Вирджиния, САЩ). От тях четирима са напуснали Системата, но другите седем все още служат на държавата. Знаете ли къде служат? На изпълнителски нива. Само един от тях е на средно ръководно ниво. Останалите шестима разнасят папки, или работят с агентура на улицата. За това ли България и САЩ са харчили пари за тяхното обучение? За да бъдат държани в миманса, да не могат да внедряват в България това, което са научили? 

Има решение, и то е следното: 

1. Тотален реподбор в оперативните служби. Методиките за оценка на професионалния интегритет са добре известни на нашите партньорски служби. Ако бъде поискана такава помощ, с радост ще ни бъде предоставена, сигурен съм. 

2. Реподборът трябва да започне от Руското направление в ДАНС – да сме сигурни, че там няма „къртици“ на Кремъл. Когато се установи, че няма такива (а дано, ама надали) – тогава вече може да се разчита на това звено, за да „чегърта“ всичките подобни зависимости в МВР, ДАНС и прокуратура. Защото не е тайна, че перманентното корупционно състояние, в което се намира България е с кремълски корени и в угода само и единствено на Москва. Там не се нуждаят от силна и независима България, в която върховенството на закона е основополагащ принцип. 

3. Налагане на служители, завършили горепосочените Академии по правоохрана, както и на Европейския полицейски колеж (CEPOL). Тези хора са обучавани на ред и право. Но те сега са в „трета глуха“, защото задкулисието го е страх от тях. 

4. Увеличете заплатите на служителите в МВР двойно и тройно. Но да знаят, че всеки 6 месеца ще са на тест за интегритет. Не го ли издържат – навън. Този материален стимул ще върне желанието им за работа, a полицейската служба ще стане желана и за млади хора с по-високи професионални амбиции. 

5. И накрая, но не и по важност – сложете начело на МВР и службите млад, проевропейски и проатлантически ориентиран човек, а не човек от миналото, пред когото няма как да има бъдеще. Един млад и добре образован, с правилен светоглед и поставен на правилното място човек може да Ви свърши работа колкото сто внесени отвън „правоохранителни гастарбайтери“. 

С най-искрено пожелание за успех! България има нужда от глътка въздух в зловонната корупционна среда, в която живее вече десетилетия. 

* Авторът е с 20 годишен стаж в НСБОП – МВР и НСС – МВР по линия на контратероризма, завършил Академията на ФБР в Куонтико (Вирджиния). Доктор по национална сигурност с дисертационен труд по противодействието на ислямския радикализъм. През 2005 г. Иван Анчев става първият български задграничен представител на МВР във Вашингтон с район на действие САЩ, Канада и Мексико.