Светослав Пинтев

 „Борбата трябва да е на идеи, а не на личности. Без БСП няма как да се разгради сегашния модел“, разправя един мой голям любимец, радетел за руския атом, енергиен експерт от световна величина в редиците на депутатите от БСП. Казва се Таско Ерменков, левент, който преди 6-7 години се беше маскирал като обикновен протестиращ гражданин и търчеше с едно знаме да буди заспалите, та сега се изживява като глас на народната воля. 

Идеята на БСП винаги е била една,

 драги ми Таско, както добре знаеш. Та се състои в това да служи на Стопанина на Кремъл. Колкото по жесток е той към руския народ и по-агресивен към другите народи, колкото повече хора е избил, измъчвал и унижил, толкова по-силна е любовта на другарите ни към него.  И заради тази страст в стил садо-мазо се обявяват за русофили, на всичкото отгоре. И няма никакво значение за тях, че руснаците вече масово наричат режима на Путин фашистки, което въпросният режим не отрича, апропо. 
Както съм споменавал и друг път, Владимир Соловьов, един от главните пропагандисти на Кремъл,  открито призна, че „днешна Русия върви отчасти по този път“, пътя на фашизма, след като снима филм –апотеоз за Мусолини, със средства, отпуснати от руския бюджет. 
Да се върнем на нашия герой…   
Това е същият Таско, който през юли имаше нахалството да каже пред друга телевизия: „С този вот на недоверие не само се изявяваме като опозиционна сила в парламента, но 

ние сме гласът на хората от улицата

 Голяма част от тези хора крещят "Долу мафията", "Долу корупцията", а ние сме последователни в тази политика. 
Изумително.
Абсолютно последователни, преди всичко в политиката на създаването на мафията и корупцията и творческото им развитие. Таско дали си мисли, че ние това още не сме го разбрали, пасем патките и славим всички БСП-та и БКП-та по всички земни кълбета, които решат да преборят „мафията“?
Такова безочие е трудно да го проумееш, но като гледаш какви майстори са кремълските другари в тази насока, разбираш , че това е цяла 

школа в изкуството да наричаш черното-бяло

И обратното, разбира се. 
Това е същият Таско,  който през юли отиде на протест на откровено пропутинската „Възраждане“ пред Народното събрание и заяви, че партийната линия е да се подкрепят изявите на „Възраждане“ и лидера им. Но какво говоря, Костадинов и Нинова бяха заедно на „трибуната“ на протест пред Партийния дом. И също обясняваха как ще сменят модела. Снимал съм ги и си пазя снимките. 
.Докато слушах Таско по телевизията, гледах в yotube сцени от руските протести в подкрепа на Алексей Навални, на които за два дни бяха арестувани над 12 000 души, от тях над сто журналисти. Въпреки, че са задължени да ходят със светлоотразителни жилетки, на които да има огромен надпис „ПРЕСА“, тях ги бият, влачат и маризят на общо основание, въпреки международните конвенции за статута на журналистите и очевидното малоумие да тероризираш някого, който отразява събитието.

Зомбитата от ОМОН, 

наричани от руснаците „презрително “космонавти не пропускат да се нахвърлят като глутница върху някой гражданин, който не прави абсолютно нищо, просто си върви, да скочат върху него и да го наложат с палките, да го треснат с електрошок, да му наврат мордата в мръсния сняг, да го накарат да вие от болка. Ако не се задуши, качват го т.нар. автозакове, арести на колела. Там много хора  прекараха над 48 часа, наблъскани като сардели, без да могат да легнат, нито да отидат до тоалетната. И без отопление, разбира се.  А това се прави по изрични указания на Кремъл. 
Руски съд пък осъди за отрицателно време  Сергей Смирнов, главен редактор на онлайн изданието  „Медиазона“ на 25 дни затвор заради туит, в който написал, че в Москва ще има протест. 
Да припомниям ли самозапалилата се журналистка Ирина Славина, която остави писмо, че за смъртта й е виновна Руската федерация. Сега силбоваците тероризират дъщеря й, която пое нейното онлайн издание.  
 И тук се сетих за лидера на Таско, другарката 

Корнелия Нинова, която пак съди журналист,

 колкото нелепо и абсурдно да звучи в свободния свят политик да изправя пред съда някой, който го е критикувал, защото за обида не може да става въпрос. Да не говорим за политик, който се гласи за премиер.
Дори Путин не съди да обида Навални, който непрекъснато го нарича „крадец,  мошеник, крадливо малчо човече, скрило се в бункера, фашист, т.н..“ Съди го за други неща, несъществуващи. Или му маже гащите с „Новичок“, което още не е по силите на БСП.   Към Нинова  подобни обидни квалификации никой не отправя, но тя не си поплюва със съденето.
 В исковата молба, цитирана от  Калина Андролова във Фейсбук пише, че Корнелия била изпаднала в стрес защото партийните й другари не я канят на извънпартийни сбирки и се притеснява, че те могат да прочетат написаното от Андролова.

Молбата на Нинова си е обида за съда

 Използала е друга такава, от друг случай. 
Корнелия Нинова пише: 
„Статусите и статиите ми причиниха стрес и притеснения да не би хората да им повярват. Вече не мога да спя спокойно през нощите, защото мисля за публикациите и за широкия им отзвук, който те имат в обществото. Поради безсънието, през деня се чувствам отпаднала и ми е трудно да се съсредоточа върху работата си. Загубих концентрацията си и защото хората продължават да ми задават въпроси дали изложеното в тези статуси е вярно. Ежедневно търпя подобни въпроси, които ме изкарват от равновесие. Затворих се в себе си, нямам желание да се срещам с приятели и познати, защото се чувствам унизена и потисната.

 Една част от колегите ми в БСП се отдръпнаха от мен

 вследствие на публикуваните статуси и статии. Усещам промяна в тяхното отношение спрямо мен, защото избягват да общуват с мен, не ме канят на извънпартийни събирания“.
Така е, за Кирил Добрев например съм сигурен, че не я кани на частни вечеринки.
 Корнелия Нинова не си е направила труда да промени нещичко от текста на жалбата срещу друг журналист от ляво издание, отправил критика за действията и вътре в партията. С подобни мотиви го съдеше и Кирил Добрев, тогава нейн заместник. 
Още тогава Нинова беше използвала съвсем същите думи, била стресирана от писанията, другарите не я канели на сбирките си, не можела да спи през нощта и да работи през нощта. 
Какво тогава са променили текстовете на Андролова в нейния така тежък живот? 
Още тогава е трябвало да се оттегли от високия пост, ако ме питате.

А болката е във влиянието върху електората 

  „Особено силно се оказа влиянието на публикациите не само върху съпартийците и съмишлениците ми, но и върху хора, които потенциално биха могли да бъдат привлечени от социалистическите идеи, но прочетеното ги отблъсква и изпълва със съмнение. Станах нервна, раздразнителна и притеснена дали няма да излезе поредната позоряща личността ми публикация", пише Нинова, която признава, че понякога през няколко часа проверява дали не е публикуван следващият  позорящ я материал.
.
 И настоява за обезщетение от 12 000 евро
Което е сериозен тормоз върху всеки, койтко се е осмелил да я критикува очевидно.  Това не отблъска от социалистическите идеи, в никакъв случай. 
„А когато Елена Йончева казва в ефира на bTV, че Корнелия се е договорила с Бойко Борисов, не се ли чувства потисната, не се ли отдръпват потенциални социалисти, обхванати от съмнение?!”, пита  иронично Калина Андролова. 
Очевидно Нинова искрено смята, че работата на журналиста е да не стресира никога нея и позитанската колибка, иначе да си цака хиляди евро, да мизерства и да проси, да уверява избирателите, че идеите на Ленин –Димитров-Нинова са единствено правилните, да се грижи за нейния дълбок и спокоен сън,  да подтикват другарите й да я канят на своите малки частни матинета, журове,  соарета и пр. И е останала с впечатление, че има само пиари, журналистиката е извращение.

Да погледнем към Европа 

Европейски съд по правата на човека постановява в делото Обершлик срещу Австрия (№ 2),  жалба № 20834/92, Решение от 1 юли 1997 г., във връзка с чудесното заглавие „Идиот“ в списание „Форум“ , посветено на лидера на Австрийската партия на свободата и губернатор на провинция Каринтия Йорг Хайдер:
„Чл. 10: свобода на словото
„Дадени дума или израз, макар и да могат да бъдат възприети като спорни, не съставляват поради това безпочвена персонална атака, ако авторът е представил обективно разбираемо обяснение за използването им в случая. 
Границите на допустимата критика по отношение на политиците, действащи в това си качество, са по-широки отколкото за обикновения гражданин. Политикът неизбежно и съзнателно се подлага на щателно наблюдение на всяка своя дума и действие както от страна на журналистите, така и от страна на обществото като цяло, и трябва да показва по-висока степен на толерантност, особено когато сам прави публични изявления, будещи критика.“
33. Според Съда статията на жалбоподателя и особено думата “идиот” могат несъмнено да бъдат възприети като спорни, но не съставляват поради това безпочвена персонална атака, тъй като авторът е представил обективно разбираемо обяснение за тях, произтичащо от изказването на г-н Хайдер – самото то провокативно. Така те са били част от политическата дискусия, предизвикана от речта на г-н Хайдер, и съставляват мнение, чието съответствие с истината не се поддава на доказване.”  

Да погледнем към Русия

Пак ще цитирам журналиста Александър Невзоров: 
„Путин с патологично настървение доказва КОЙ е главният, Кой е Стопанина"….Вече никой не лицемерничи. С населението открито се отнасят като с враг, като с военнопленници, в стилистиката на концлагера. Разиграва се черната комедия "Фараонът и враговете му". Фараонът е обиден на робите си, че не хулят Навални по пътя към затвора..."
Путин, разбира се, също е стресиран.