Константин Мишев

По времето на комунистическия режим в центъра на София имаше Музей на революционната бдителност. Намираше се до Съдебната палата.
Там бяха изложени различни уреди за подслушване, шифри, "подривна" литература, снимки от процеса срещу Иван-Асен Христов Георгиев, вещи на "диверсанти" от първите години след 9.9.1944 година.След като емигрирах се запознах с някои от "диверсантите" и по-нататък ще разкажа и тяхната история. Все пак толкова много комунистически книги и филми имаше за тях, и не е лошо да се чуе и другата страна.

 Сред "подривната" литература имаше и Библии

Действително нелегално бяха вкарвани свещени книги у нас. Но в това нямаше нищо подривно. Режимът дълги години отказваше да преиздаде Библията и чуждестранни християнски организации помагаха. Имаше глад за Словото Божие.

През 80-те години прочетох спомените на американския посланик в София Мартин Хъртс. Книгата се казва "215 дни от живота на един посланик". Проверих, но не  намерих превод на български език. А ще бъде интересно за хората и особено за специалистите да прочетат спомените на Хъртс като посланик в България. Той ръководи американското посолство от 3 април, 1974 до 6 август, 1977 година.

В спомените си Мартин Хъртс разказва как при едно посещението  в Музея на революционната бдителност сред "подривнита" литература, при това на видно място, била книгата на тогавашния държавен секретар (външен министър) д-р Хенри Кисинджър. Както сам Хъртс отбелязва изложената книга "Външната политика на Съединените щати. Три есета" е публикувана преди Кисинджър да влезе в политиката - първо като специален съветник на президента по националната сигурност, а след това като държавен секретар.

"Опасната" книга на Кисинджър, изложена в комунистическия музей в София

Интересно е, че не друг, а поетът Любомир Левчев е бил изпратен да замазва конфузното положение. По онова време Левчев е заместник-председател на Комитета за култура.
Да се поставят в Музей на революционната бдителност научни студии с автор действащия държавен секретар на Съединените щати и да бъдат характеризирани като "подривна" литература е 

прецедент за тогавашните страни във Варшавския блок

Но не е прецедент за българския комунистически режим. 

През 1949 година комунистическото правителство на България обявява американския пълномощен министър в София Доналд Хийт за „персона нон грата“. Дипломатът е обвинен, че е подпомагал Трайчо Костов в „антидържавната“ му дейност. Хийт е изгонен от страната. Костов е осъден и обесен.

За разлика от България, в други сателитни на СССР държави не са изгонени американските посланици по онова време. В резултат на решението на София да обвини пряко американския пълномощен министър в конспиративна дейност, Съединените щати късат дипломатическите отношения с народната република. За близо десет години България остава единствената страна от Съветския  блок без дипломатически отношения с Вашингтон.

Години по-късно в Ню Йорк се запознах с тогавашния заместник-посланик в София Харви Фелдман. От него зная, че когато Хенри Кисинджър научил къде е изложена книгата му, дълго и гърлено се е смял.

С Харви се сприятелихме. Идвал е на гости у нас в Ню Йорк, аз съм ходил в къщата му във Вашингтон. Едно от дипломатическите му назначения беше посланик в Папуа Нова Гвинея и в хола имаше няколко интересни примитивни дървени скулптури и маски от тази тихоокеанска страна. А тогава бях много запален по това изкуство. Животът ме срещна по-късно и с един шотландски художник, който беше създал вътрешното оформление на парламента на Папуа Нова Гвинея. Но за това ще пиша  в друга драска.

С Харви се срещнахме  веднъж и в София. Той беше наблюдател на първите избори като член на делегацията на Републиканския институт. На седми юни сутринта преди големия митинг на СДС закусвахме в 'Шератон" с  него и Арт Гарфънкъл, който пя на концерта вечерта. Това беше една от последните ни среши. 

Харви Фелдмън беше

специалист по азиатските въпроси

През 1972 година е в екипа, който подготви историческото посещение на американския президент Ричард Никсън в Пекин. По-късно Харви Фелдмън служи  в ООН с ранг посланик под ръководството на Джийн Къркпатрик. Преди това беше  в американските дипломатически мисии в Япония, Хонг Конг и Тайван.

Той беше много скептичен, че Народна република Китай ще спазва поетите ангажименти за ненамеса в демократичното развитие на Хонг Конг. Погазването на тези ангажименти през миналата година показа колко прав е бил Фелдман. Огромни са неговите заслуги към Тайван и американско-тайванските отношения след като комунистически Китай и Съединените щати установиха дипломатически отношения, и КНР стана постоянен член на Съвета за сигурност. Харви Фелдман е автор на  изключително важния закон за отношенията между Америка и Тайван. Тогава той е директор на службата за Република Китай (по-късно Тайван). Законът влиза в сила през 1979 година. Независимостта на другия Китай е гарантирана. По-късно по идея на Фелдман е създаден Американския институт в Тайван, който замества посолството. В тази страна Харви Фелдман е приеман за национален герой. През 1979 година той публично опроверга позицията на директора по азиатски въпроси  в Националния съвет за сигурност, че Тайван не бивало да бъде приемана като държава, която е част от международната общност. В един период Харви Фелдман съветваше президента на Тайван как страната да бъде приета отново в Организацията на Обединените нации.