Иван Ибришимов

Трима български граждани акустираха с лодка и камера на плажа „Росенец“ край Бургас и забиха на него националното знаме. Единствения свободен достъп до въпросния плаж е по вода. Там бяха посрещнати от въоръжени охранители, които така и не се идентифицираха. Те захвърлиха трибагреника в храсталаците, след това го върнаха на мястото му, като се опитваха силово да изтласкат „нашествениците“ обратно в морето. От тяхна гледна точка случилото се било провокация. 
След пристигането на двама полицаи извикани от бившия правосъден министър Христо Иванов, охранителите категорично отказаха да им представят документите си за проверка. Полицаите позорно подвиха опашки пред тях, но не пропуснаха да проверят надлежно документите на тримата от лодката. Случилото се е документирано с 50 минутен видеозапис, излъчен в реално време по социалните мрежи. Истински трилър от който произтичат множество деликатни и опасни въпроси, чиито отговори водят към 

Върховете на държавата

В член 18 на Конституцията на РБ е записано ясно, че крайбрежната плажна ивица е изключителна държавна собственост. 
„Държавата осъществява суверенни права върху континенталния шелф. Държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото.“
Член 5 е категоричен: „Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.“ От тук следва, че всички нормативни актове, които се опитват да заобиколят по един или друг начин върховния закон са противоконституционни.
В член 35 се посочва, че всеки има право свободно... да се придвижва по територията на страната, което в превод означава, че лидерът на Демократична България Христо Иванов, общинският съветник в Бургас Димитър Найденов и Иво Мирчев, като граждани на Република България не са извършили провокация с акустирането си с лодка на плажа „Росенец“, а са се възползвали от конституционно защитеното си право на придвижване. Следователно, ако някой търси скандал в тяхната „провокация“, то той го търси в погрешна посока. Истинската посока е към върховете на държавата, към президента Радев, към премиера Борисов, към министъра на вътрешните работи и бургаските общински съветници.
Към президента Радев, защото Националната служба за охрана е на негово подчинение. Към премиера Борисов и вътрешния министър, защото полицаите, които не посмяха да проверят личните документи на въоръжената охрана на плажа и направиха цялата българска полиция за смях, са на тяхно подчинение. Към общинския съвет в Бургас, заради отдаването под една или друга форма на държавния път към сарая и плажа в „Росенец“ в частни ръце.
 
Горчивите истини

Официално се знае, че почетният председател на ДПС г-н Ахмед Доган се ползва от защитата на НСО. Доколко това е законно, е друга тема. От видеозаписа така и не стана ясно, дали самоуверените охранители на плажа са държавни служители или частни охранители. В полза на хипотезата „частни охранители“ говори фактът със захвърлянето на знамето в храстите. В полза на хипотезата „държавни служители“ – паническото му връщане на място по нареждане на носителя на жълтата фланелка. Трудно е да се предположи, че служител на НСО би си позволил гавра с национален символ, но е напълно нормално да го върне на мястото му. Налага се усещането, че между въоръжените бабаити на плажа имаше и от едните и от другите. В подкрепа на предположението ми дойде и витиеватата официална позиция на НСО, която не потвърждава, но и не отрича участието на държавни охранители в инцидента, но предизвиква усмивки с наивността си и липсата на аргументи. Защото някои лица дори бяха разпознати от бивши техни колеги.
Всичко до тук може да се приеме като поредната политическа атракция с голяма доза импровизация, ако зад нея не се криеха факти с пряко отношение към 

държавността и националната сигурност

Отдавна е известно, че нефтеното пристанище в Росенец е нещо като руски анклав на българска територия, в който държавният контрол, доколкото го има, е занижен и чисто формален. Години наред никой от управляващите държавата не се ангажира с официална позиция, какво става на територията на пристанището, какво влиза и излиза през него. Напомням, че става дума за външна граница не само на държавата България, но и на ЕС и НАТО, което идва да поясни защо все още не ни допускат до Шенгенското пространство. Въпрос, пряко свързан и с държавността и с националната сигурност.
На второ място „Росенец“ се превръща в пресечна точка на руските икономически и политически интереси с интересите на определени политически сили у нас, между които са БСП и „гарантът за националната сигурност“ ДПС. 
На трето - Росенец далеч не е най-красивото и екологично чисто място по българското черноморие. Нима естетът г-н Ахмед Доган не би могъл да си построи резиденцията където пожелае по райското южно крайбрежие, което така или иначе в голяма степен е под контрола на верния му съратник Йордан Цонев? Естествено, че би могъл. Следователно има някаква друга, неизвестна причина философът с „висок наратив“ да избере точно това място. Каква е тя – не смея да гадая.
В крайна сметка излиза, че истинската идея на Христо Иванов е да предизвика дебат за държавността и националната сигурност. Тя е навременна и крайно необходима, а реализацията й достатъчно атрактивна и провокативна, за да накара големите по върховете на държавата най-сетне да проговорят и да предприемат нещо по темата. В противен случай ще излезе, че те наистина са марионетки, чиито конци са в ръцете на неизвестни кукловоди от бездната на дълбоката държава.
Неизвестни ли!?