Иван Ибришимов

Имам „обосновано предположение“, че едни хора, между които Румен Радев, Корнелия Нинова и Румен Петков, независимо и разделно един от друг, получават сутрин оргазъм при прочита на бройката трупове според ковид-статистиката. Радев и Нинова, заради убеждението си, че кабинетът използва пандемията за да удържи властта до редовните избори, а Петков заради демонстративно близките си отношения с феноменалния д-р Мангъров. 
Да използваш здравната криза като политически инструмент е нещо прекалено цинично за да бъде оправдано, независимо дали си на власт или в опозиция. 

Кризата с кадровия потенциал

на здравната система нито е започнала с управлението на ГЕРБ, нито ще завърши с него. Тя беше заложена далеч преди 1989 г. когато на лекарите беше отнето правото на частна практика и от лекари станаха „докторчета“, задълбочена по-късно с пословично ниското заплащане в сферата и като контрапункт - с безразборното откриване на десетки частни клиники и болници, които изтощават единствената здравна каса, а сега, когато се стигна до критичната точка, все едно че ги няма. 
В този смисъл Нинова е донякъде права в едно – с колебливото си, да не кажа страхливо поведение, 

ГЕРБ добавя „хаос в хаоса“

И щеше да е напълно права, ако се съобразяваше с максимата на желязната лейди Тачър от 1983 г., че „социализмът се проваля тогава, когато свършат парите... на другите.“ 
Защото е тъпо да критикуваш дори тегленето на изгодни кредити от една страна, а от друга – да не посочваш различен източник на средства, освен фондовете на Евросъюза. Преди време тя посъветва управляващите да отворят държавния резерв за лекарствата. Ей така, на готово. Бъркаш и взимаш. Спасяваш положението. 

Добре – но после откъде? 

И откъде пари за нови? И откъде средства за ваксините? 
Така героичното, изцяло популистко  решение на г-жа Нинова /искрено й желая да е жива и здрава!/ да се  включи лично като санитар в битката с вируса, се превръща в гротеска за обществото и в кошмар за болничния директор, на когото ще налети барабар с депутатите си. В последното съм сигурен. Не случайно има стара мъдрост – „всяка жаба да си знае гьола“, пък бил той и парламентарен, добавям.
Като цяло поведението на БСП и компания е абсолютно неадекватно. Дори човек да приеме въпреки неяснотите, че те поне знаят какво искат да постигнат, отговорът на въпроса „как да стане“ тъне в непрогледна мъгла, а източникът на средства остава енигма. Налага се изводът, че хаосът е не само в управлението, но и в главите на опозицията. Това вече е страшно, защото говори за липса на алтернатива.
Само за да просветля малко мрачните краски, ще ви припомня 

един брадат  виц, 

но подходящ за политическия ни пейзаж:
Завършен е прототипът на нов автомобил, идва време за изпитания. Ще тестват всички уреди и механизми в купето – табло, кормилна система, колани, еърбеци, стъкла... всичко. Шефът на екипа отива при баш шефа и докладва: Решихме да вкараме вътре три маймуни – няма начин да не разбъзикат каквото ви дойде на ум... Баш шефът му рекъл: Какви маймуни бе, колега. Вкарай вътре три хлапета и им забрани да пипат каквото и да било!
Та така и ние – да вземем да вкараме в колата и Нинова, и Радев, и Петков, да прибавим Слави, Мая, Копейкин и другите мераклии, да им кажем много внимателно да огледат всичко и да не пипат нищо... Е тогава ще видите истински стрес-тест за държава по време на криза.
Краят остава за... нас.