“И ние ви благовестим сега, 
че обещанието, дадено на отците, 
Бог изпълни за нас – техните чеда, 
като възкреси Иисуса” 
(Деян. 13 : 32 – 33)

ВЪЗЛЮБЕНИ ОТ ВЪЗКРЪСНАЛИЯ ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС –
СКЪПИ ВЪВ ВЯРАТА БРАТЯ И СЕСТРИ,
ДРАГИ СЪОТЕЧЕСТВЕНИЦИ,

Честито Възкресение Христово! Честита Пасха Господня! Честит Великден! Честито тържество на вярата!
Пасха е еврейска дума – значи преминаване, избавление, изкупление. Като иудейски празник той се отбелязва в памет на избавлението на еврейския народ от египетското робство и въвеждането им в обетованата земя. В онова древно време египетският фараон не е искал да освободи от плен народа на Израил. Моисей – предводителят на поробените евреи, предупредил фараона, че Египет ще бъде сполетян от бедствия и голяма скръб, а и че със смърт ще бъде поразено всяко първородно у египтяните – от човеците, че и от животните. С оглед на това той е наредил на еврейските родове да си приготвят агне за вечеря и с напоена в кръвта от агнето китка исох (благоуханна трева) да намажат горния праг и двата спонеца на вратите си за отличаване на еврейските домове в египетската земя, та в определената оная нощ поразата да отмине жилищата на еврейските семейства. Така и станало. Еврейските домове не са били засегнати от смъртта. В спомен на това събитие евреите и до днес празнуват като свой най-голям празник 

Пасха – избавление

 Поразен със смърт бил и първородният син на фараона и затова той и Египет, за да не ги сполети и друго бедствие освободил евреите, които по сухо преминали през Червено море в обетованата земя…
Еврейската старозаветна Пасха е предобраз на новозаветната Християнска Пасха. 

Избавление от робството на греха,

 за което св. апостол Петър в Първото си съборно послание казва, че християните са изкупени от суетния свят “с драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос” (1 Петр. 1 : 19). Така че Христос е “Нашата Пасха” (1 Кор. 5 : 7) – нашето избавление.
От древност светата Църква е определила с решение на I-вия Вселенски събор (325 г.) да празнуваме Пасха – Възкресение Христово в първия неделен ден след пролетното равноденствие и пролетно пълнолуние, което в настоящата 2020-та година от Рождество Христово съвпадна както тазгодишното му отбелязване на днешния 19-ти април, така и подготвителния период на Велик пост, а за сега се оказва, че ще продължи и в дните на пасхалния период с глобалната пандемия от непознатия досега и с висока степен на смъртност коронавирус COVID-19. Това е едно ново всеобщо за човечеството по цялата планета много 

тежко изпитание

 Това е изпитание, особено в тези святи дни, за всички християни, но ще има и избавление.
Наистина посрещаме Възкресението във време, когато нашите грижи растат, нашите страхове се увеличават, смъртта се разраства, заразата се разпростира и гражданските вълнения са навсякъде. Дни на болест, която заплашва с глад и мизерия по всички краища на Земята. Сега честваме Великден-а на съпричастността, състраданието и взаимопомощта. Но Възкресението е едно ново творение, нов живот, нов човек, ново човечество. То е доказателство за силата на любовта, за силата на живота и обновлението. Да, мрачна пораза заплашва днес в XXI-ви век човешкия род, но това доказва, че вярата, която е извор на живот ни благовести светлината на Христовото Възкресение именно днес, когато най-много я очакваме. За нас – християните смъртта е придобивка и колкото да разнася сенките си по земята нашият Господ Иисус Христос я победи и обезсили. Смъртта е вече само път към истинския живот, окончателно освобождение от суетните неща и преход към вечността.
Факт е, смъртта плаши хората, но Този, Който днес възкръсна я унищожи. Честита победа, християни! 

Дерзайте и свидетелствайте Възкресението, и благовестете Евангелието!

 От днес има безсмъртие вместо тление, живот вместо смърт. Ето защо Възкръсналият ни вменява в дълг да ценим и пазим най-големия дар – живота. Живота – тук и живота – отвъд.

Страданията и опасенията от гибел ни научават да разбираме света, който не виждаме, но който обаче съществува, и ни отваря към Божественото като всеки акт на любов.  Това е „Възкресение“, тоест път, който трябва да поемем за възкресението. Любовта е пътят на християните. Духовността, която живее в рамките на Великден, вярвам, ще ни научи на много нови неща в нашето съществуване, особено когато ще започне да се възобновява естествено житейското, макар и в един вече променен свят. Отбелязването на най-светлия ни празник за нас - православните по изряден начин ще бъде ако честваме очистването на душите си от всяка ненавист и омраза.

Не само разумът дава познанието за действителността. Просветление се придобива чрез съзерцание, откровение, междучовешко общение. От многото разумеене в света се загуби интуицията за нещата: време е да й разрешим да възкръсне. Да възкресим вярата в живота си. Това го казвам, защото интелектуалните конструкти без вяра не могат да изграждат здрави общества, които да се стремят към осъзнат прогрес в пълнота. Духовните стойности на простите неща в живота; на съкровенността на съвестта, чувствата, мислите, спомените и мечтите; на морално-етичните порядки на предците; на стремленията на свободата и на свръх-рационалните представи и форми на познание не само благоприятстват благополучието на човечеството, но и са негов фундамент, тъй като те са изначално заложени от Създателя. Те носят и радост, и кураж.

Какво има да се възкресява у нас? Какво да молим Възкръсналия да обнови? Какво е нашето духовно състояние? Имаме ли здрав дух, който да крепи здраво тяло? – Тази година на Великден 

Бог ни зове отново към спасение

 и то в дни на масова епидемия. COVID-19 ни дава възможност по-сетивно да оценим заобикалящото ни. Да приемем, че върлуващия по лицето на земята вирус е провокация към всеки по отделно да стане по-човечен и по-добър, а и като коректив на постмодерността, защото сега реално ни се предоставя шанс да възкръснем от доскорошното живуркане в мрежата от фикции и противоречия, довели съвременния човек до оскотяване. Когато човечеството в планетарен мащаб е в изпитание, то обществата, особено християнските, трябва да си върнат упованието в изконното, традиционното, изпитаното във векове, сиреч да се върнат към богосиновството си и в онова, което е най-близко до земята, която Бог е дал на човека чрез съзидателен труд да обработва.
Възкресението да възкреси сърцата ни към общение! Сега, при намалени лични контакти, срещи, виждания, събирания и други съвместни или масови преживявания нека комуникираме със сърцата си! Те сега трябва да туптят от живот. Сега е време да се обичаме и да сме едно не по плът, а по дух.
Възкресението нека възкреси естественото разбиране и състояние, че не можем да имаме всичко, което искаме, че трябва да отстъпим малко от нездрави щения, претенции и притежания в името на общото благо, в името на Живота! Да не се отчайваме и да не униваме пред проблемите! Ще победим с достойнството на човеци и ще излезем по-силни и по-калени, защото вярата е нашия щит. Нека не приемаме утесненията от наложените мерки като ограничения на индивидуални и обществени човешки права, а да имаме разбирането, че така изпълняваме не правото, а задължението на живот, защото Бог ни го е дал! Социалната изолация не е изолиране от общение със Спасителя, с ангелите, които възпяват Възкресението Му на небето и всички жители на Царството Му.

Бог, Който е любов, прояви справедливостта Си като допусна коронавируса в света. Но пък показа и милостта Си като вдъхна в човеците съзнанието им за дълг. Дълг в оделотворена любов към другите. Сега е времето на този Великден 2020-та година за признанието, че сме грешници, но и за обещанието, че няма да допуснем покварата отново да вземе надмощие и да унищожи всичко. Обичайно днес е тържество даже на самото празнуване повече отколкото на самия празник, но сега, сега е извънредно! Нека се молим! Да молим Бог за милост! Да молим Бог за прошка! Защото и да преминаваме през долината на смъртната сянка Той ни води по пътя на правдата. Ето защо да не се страхуваме от злото; 

нека не допуснем страха в себе си, защото Бог е с нас

 Да заменим страха с вяра. Да преодолеем страданието с любов! Той възкръсна от мъртвите и чрез смърт смъртта победи. Да вярваме! Да вярваме! Да вярваме!
Мислено да коленичим пред Живоносния Гроб Господен и да поднесем в нозете на Възкръснали Христа Иисуса покаянието на нашите опозорени сърца, да Му отдадем цялата си любов, която идва от Него, да Го молим да възпламенява нашия дух по Него докато отново ни прикани за участници в Неговата тайна вечеря, на която да ни заведе в Божиите храмове за ново обживяване! Сегашният, налегнал човечеството, мор е бурята на нашето време, която в миг помете измамното и излишното. Тя ни върна към самите неща, които подхранват, поддържат и укрепват земния живот. Възстановиха се стойностите и ценностите.
Най-висшата ценност, която притежава Християнската вяра е вярата във Възкресението. То е нашият живот. То е живот отвъд този. Живот не в себе си, а в Другия, в Бога. Живот в любовта, защото Бог е любов, а тя е безкрайна, неразрушима. Самият живот е Бог, а ние пребиваваме в себе си единствено в смъртта, където няма любов. Самодостатъчността на човека е неговата смърт, а неговия живот е всъщност в другия. Наистина християнско е да спасяваш себе си чрез спасението на другите. А така можем и да сме в живота на другите духовно, които днес не можем да срещаме заради карантината.

Най-мощната подкрепа на човека в цялата история е надеждата. Ето защо особено в настоящото трудно време, когато не е лесно осъществяването на приемане на св. Причастие, което се превърна в некрасив дебат, добре е 

духовно да сме причастни и предани на Христовата Църква,

 така както са били и дивните Божии угодници – пустинножителите. Църквата сме всички ние – верните, които я съграждаме като Тяло Христово и които сме изкупени чрез Кръвта Му. Ние трябва да пребиваваме в постоянстващо благодарение Богу за установената на Велики Четвъртък св. Евхаристия, че сме били участници в нея и с твърда надежда да се молим Бог скоро отново да ни допусне до това Свое благо! Нека търпението на християните да служи за пример на всички хора! Да се отдадеш по време на извънредно положение на изцяло добродетелен пък и молитвен живот, посветен на Възкресението на Спасителя е също вярно служение на Църквата Му. Тук е мястото да отбележа, че съществуват напоследък в обществото ни настроения срещу Българската православна църква, но основният проблем е лоша комуникация или дори липса на такава, а отговорността и вината ги споделят всички участници в обществения процес. Редно би било дълбоко вярващите, които трябва да сме светлина на света, поради ревност да не се превърнем в храмовници като горделивите фарисеи, а да станем светии и да превърнем домовете си в святи обиталища, защото Църквата не от протипоставяне има нужда, а от святост. Нека поискаме прошка от починалите от COVID-19 йерарси, свещенослужители, братя и сестри, че не сме им засвидетелствали обичта си към тях приживе. Нека превърнем сърцата си “храм на Живия Бог (2 Кор. 6 : 16)!

Злото, което споходи целия свят е шанс в началото на Третото хилядолетие като оценим реално нещата – и физически (материални), и духовни, като съхраним здравето на нашите близки и като намалим потреблението да направим света едно по-добро място за днешните и бъдещите деца. Имаме сили да го сторим. Нали? Достойнството на човека е да прави живота на ближния си по-добър, а така християните подготвят своя живот за рай още тук. Това е живот в братственост. Прекрасна идилия, която не е утопична. Възможна е. След Голгота идва Възкресението!
Нека все пак радостта от Пасхата да бъде в живота ни, а тя е в простите неща. Тя е в очите на обгрижен старец. Тя е в очите на любимия човек. Тя е в смеха на децата. Тя е в приятелството. Тя е в молитвите на родителите. Тя е в очите на оздравелия. Тя е аплодисментите към медиците. Тя е навсякъде. Ето тая радост да я имаме и да я даряваме на околните, които да ги пазим! Бог даде на човека живот. Той даде чрез Възкресението на Сина Си победа на Живота над смъртта. 

Човекът трябва да пожелае Живота и ще живее

 Вирусите не могат да отнемат онова, което не са дали. Те нищо не притежават.
Радвайте се! Да бъдем християни е благословия, защото християнството е живот на щастие и надежда, изпълнени с любов и превъзмогващи време и пространство.
Моля да се помолим за душите на жертвите на Коронавируса, да се помолим за лекарите и за всички здравни служители, да се помолим за всички болни и за всички заразени, да се помолим за възрастните хора, да се помолим за всички бедни, самотни, бездомни и осиротели, да се помолим за техните близки, нашите близки и нашите врагове, да се помолим за прошка на греховете ни и да се помолим за смирение и търпение!
Вярвайте! Защото „Бог и Господ възкреси, и нас ще възкреси със силата Си“. Вярата във Възкресението е „жива представа на онова, за което се надяваме и разкриване на онова, що се не вижда“.
Нека Христа Възкръсналият да дава на всички Своя мир, крепко душевно и телесно здраве, мощни сили, духовна и физическа бодрост, преуспяване във всяко полезно добро и избавление от всяко зло!

„НАИСТИНА! ГОСПОД ВЪЗКРЪСНА!“
(Лк. 24 : 34)
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

+  Дионисий 

Б.А. Изказвам голяма благодарност за отправената към мен покана от страна на редакцията на Faktor.bg за пасхално благовестие към читателите на медията. Поздравявам всички с вестта за Възкресението, което е и мое най-приятно клирикално задължение!